Държава на автопилот

След изострянето на политическата криза през декември миналата година рейтинговата агенция Standard & Poor's заплаши, че ще понижи кредитния рейтинг на Белгия от "стабилен" на "негативен" след шест месеца, ако дотогава все още няма правителство и дефицитът й не е под контрол. В тази нажежена ситуация кралят на Белгия Албер II възложи на служебното правителство да изготви план за бюджет 2011, който да включва сериозно орязване на разходите.

"Липсата на правителство постави политиката на автопилот", коментира пред "Каптал" Ванеса Роси, икономист от Британския институт по международни отношения Chatham House. "Сега белгийският дълг наистина е висок, но страната и преди е успявала да го редуцира от такива нива и е живяла в продължение на много години с голям дълг. Ето защо се предполага, че Брюксел отново ще се справи с проблема, въпреки че изготвянето на официален правителствен план може да отнеме време." Според Ванеса Роси високият дълг на Белгия не бил обект на такъв интерес в миналото и финансовите пазари са били относително спокойни, може би защото са предполагали, че като седалище на ЕК Брюксел някак ще успее да превъзмогне този проблем. Все пак икономистът от Chatham House смята, че при сегашната дългова криза по-голямата опасност от плъзване на "зараза" идва от периферията на еврозоната, а не от Белгия. "Никой не вярва, че страната ще остави еврото, дори и да се разпадне", допълва тя.

Богат, беден

Белгия е разделена между богатите говорещи холандски фламандци на север и по-бедните говорещи френски  валонци на юг, като отдавна има опасения за разделяне на държавата на този принцип. В страната няма национални политически партии, което означава, че валонците могат да гласуват само за формации от Валония, а фламандците – само за такива от Фландрия. Правителството трябва да бъде коалиция между тези регионални партии, което е трудно, тъй като много от тях имат доста различни политически възгледи. И все пак тази процедура досега е работила в продължение на почти два века.

Причината за липсата на кабинет в момента е невъзможността за постигане на споразумение за правомощията на регионите. Фламандските партии настояват за провеждането на политическа реформа, която да даде на административните единици повече автономност.

Изборите на 13 юни миналата година бяха спечелени от националистите от "Нов фламандски алианс" (НФА), оглавявани от Барт де Вевер. Те събраха 17.4% от всички гласове. Това е първият парламентарен вот в страната, който се печели от сепаратистка партия, настояваща за разделянето на Белгия. Барт де Вевер призовава за по-голяма автономия на Фландрия, както и за смяна на федеративното устройство с конфедеративно.

Във Фландрия НФА и други сепаратистки партии получиха подкрепата на почти половината население. Популярността си НФА дължи на 40-годишния харизматичен бивш историк Барт де Вевер, който се нарича "фламандски патриот". Той успя да се възползва от нарастващото етническо напрежение и особено фламандското недоволство, че валонците разчитат до голяма степен на субсидиите от холандски говорещите си съграждани.

Валонците също не хранят топли чувства към фламандците. Според тях те са склонни към сегрегация на езикова основа. Освен това южняците са с по-леви убеждения по социалните и икономическите проблеми. Най-голямата валонска формация – Социалистическата партия, която спечели 13.7% от всички гласове на юнските избори, иска да повиши държавните разходи въпреки големия дълг.

Европейски еталон

Парадоксалното е, че въпреки политическата криза хората не искат разделяне на нацията – дори фламандците заявяват в скорошно проучване, че искат единно правителство. Но това не променя факта, че партията на Де Вевер има малко сходни виждания със социалистите и лидера им Елио ди Рупо, с които трябва да направи коалиция. Фламандецът интерпретира исканията на Социалистическата партия да се заздрави федералната държава като извинение да се пращат повече субсидии от развития север към икономически слабия юг. През юли миналата година Де Вевер е цитиран от списание Time: "Вестниците пишат "да се надяваме, че той ще сформира правителство и ще спаси страната". Но в програмата на моята партия можете да прочетете, че това не е страна, която си струва да бъде спасена".

Случващото се с Белгия - европейският еталон за успешна федерация и микрокосмос на ЕС - и нежеланието на фламандците да субсидират повече Валония, показва нагледно как солидарността се изпарява при финансова криза. И ако точно Белгия не може да остане единна, това повдига някои неприятни въпроси за бъдещето на Европейския съюз.

Фотогалерия: Срам за Белгия

1 2 3 4 5 6 7 8 9

Цялата галерия