Смелост за повече интеграция

Преодоляването на дълговата криза днес е далеч най-важната задача на европейската политика. Ние ще се справим с нея, като навсякъде на нашия континент наложим една култура на стабилност. Именно опитът на централно- и източноевропейските държави показва, че това е възможно. По един смел начин за кратко време и с големи усилия те постигнаха това, което днес предстои и на някои по-стари страни членки. Въпреки изключително тежката изходна ситуация те консолидираха бюджетите си, проведоха структурни реформи, модернизираха администрации и пресушиха блатото на корупцията. Естония, Словения и Словакия успяха дори за рекордно време да се присъединят към еврото. Други са на път да го направят.

Въпреки трудния път в много нови страни членки европейската идея днес е по-свежа и жива, отколкото в старите. Отдавна мина времето, когато държавите от Централна и Източна Европа само догонваха историята на Запада. Днес те обогатяват ЕС чрез несломимата сила на европейската идея и ценни импулси за интеграцията. Полското председателство на ЕС успя именно благодарение на откритото си обявяване за повече Европа да даде силен подтик и спечели голямо признание. Едва ли някоя страна се чувства толкова съпричастна към европейските идеали, днес Европа няма никъде толкова привърженици, както в Полша.

Европа се нуждае повече от всякога от такова вдъхновение. Нямаме вече много време да намерим решение на кризата.

Сега са важни три неща:

Първо, спешно преодоляване на кризата. Спасителният чадър може най-после да бъде разтворен с увеличена "огнева мощ" чрез т.нар. лостове. Сега трябва бързо да бъдат приложени и останалите европейски решения за участието на частния сектор и рекапитализацията на банките. Също така трябва възможно най-бързо да бъдат изпълнени национални програми за икономии и реформи, които да преминат в една надеждна, устойчива политика за намаляване на дълга.

Второ, конкурентоспособността е ключът към по-голям растеж. Затова ние искаме да продължим да разширяваме вътрешния пазар и да го ориентираме към секторите на бъдещето като енергетика, информационни технологии и създаване на благоприятна за предприемачите среда. В бъдещия бюджет на ЕС трябва се постави много по-ясен акцент върху инвестициите в образованието, изследванията и иновациите. Структурните фондове също трябва да се насочат по-силно към насърчаването на конкурентоспособността.

Tрето, ние трябва да се погрижим за бъдещето и да превърнем валутния съюз в един съюз на стабилност. Досегашното затягане на правилата и въвеждането на дългови спирачки бяха необходими, но не достатъчни. Само чрез включване в договорите на възможности за контрол, намеса и санкции спрямо прегрешилите длъжници може да се стабилизира еврозоната в дългосрочен план.

За да се възстанови доверието на пазарите, се нуждаем от промяна в парадигмите. В бъдеще санкции би трябвало да се налагат автоматично от Комисията. Необходими са обвързващи права за контрол и намеса в бюджетите на евродържавите, които трайно се отклоняват от пътя на фискалната добродетелност. При това Европейският съд би трябвало да може да играе известна роля.

Германия иска да подходи при това "инклузивно".

Промяна на договорите

от 27-те страни членки, колкото и трудно да е, би бил най-добрият начин да се предотврати отделяне на еврозоната от останалите страни на ЕС. По-голяма прозрачност и по-тесни връзки между "17-те" и "27-те" също биха допринесли за кохерентността. От централно значение е използването на общностния метод и неговите институции. Те дават място и право на глас на всеки около масата и създадоха много доверие в Европа. Затова би трябвало да ги засилим навсякъде, където е целесъобразно.

Стабилизирането на еврозоната изисква задълбочаване на нейната интеграция чрез по-строги правила и по-стриктно управление. При това трябва да бъде избегнато разцепление. Важи обаче и следното: този, който не иска да върви напред, не трябва да може да възпира другите. За този обаче, който иска да върви напред, но все още не е готов за това, вратите трябва да се отворени по всяко време.

Нашата обща валута е един проект, чието значение за Европа изобщо не може да бъде оценено достатъчно високо. Касае се за нещо повече от пари и благоденствие. В крайна сметка се касае за нашите ценности, за съвместно съжителство, сигурност и свобода. Ние, европейците, винаги сме успявали заедно да излизаме от кризите по-силни и да движим напред проекта "Европа". Ще успеем и този път, ако имаме решителността и смелостта за повече интеграция.

*Текстът е предоставен ексклузивно за "Капитал Daily" от посолството на Германия.