Диалогът с "Мюсюлманските братя" е най-добрата защита
Западът не може да пренебрегва популярността на ислямистите
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Когато революционерите започнаха преди година да щурмуват площадите в Северна Африка и свалиха отдавнашните си диктатори, ислямистките лидери не се виждаха никъде. Мнозина от тях се опасяваха от провал или не съумяваха да се приспособят към бързите промени. Едва накрая те се съгласиха да се присъединят към засилващата се опозиция. И когато впоследствие се явиха на избори, ислямистите имаха поразителен успех. Те спечелиха мнозинство в Египет и Тунис, вероятно ще успеят и в Либия, а ако режимът на Асад падне, те също ще се появят на върха в Сирия, пише сп. Economist.
Въпреки големите си разногласия преуспяващите ислямистки партии имат общ корен в "Мюсюлманските братя" - създадено преди 84 години египетско движение, което съчетава консервативна политическа активност и религиозно милосърдие. Неговите организационни връзки - създадени през десетилетията нелегална опозиция, се простират до Палестина, Йордания и голяма част от сунитския арабски свят чрез местни филиали, различаващи се по облик и стратегия.
Нарастващо влияние на "Братството"
Нарастващото влияние на "Братството" безпокои либералите и малцинствата в региона, в това число християните и евреите. Те се опасяват, че привържениците на движението никога няма да напуснат властта, която са спечелили чрез избори, и че ще наложат строги ислямски закони върху светските дотогава общества. Доскорошните надежди за плуралистичен Близък изток може да помръкнат, казват някои. Вероятно ислямистите ще се опитат да се справят с проблемите си у дома, като заявят, че имат божествена мисия, че Израел и Западът трябва да бъдат демонизирани и че всеки, който застане на пътя им, трябва да бъде смазан. Управлението с желязна ръка на Хамас в Газа е тъжен пример за това.
Все пак засега няма признаци, че се очертава това да се случи. "Братството" не очаква да започне да упражнява своята власт толкова скоро. В Египет до този месец те устояваха на натиска на въоръжените сили. Много от филиалите им са вътрешно разделени и неуверени какво да правят сега, когато са на власт. В Египет, където е центърът на тежестта на движението, ислямистите са разделени между главната партия "Свобода и справедливост" и отцепили се фракции. По-нататъшното разцепление в правителството също е вероятно.
След десетилетия на преследвания мнозина ислямисти са извънредно предпазливи. Те може да са привърженици на идеята за Арабска Палестина и на налагането на шериата, но гледат на тях като на далечни проекти. Непосредствената задача е да удовлетворят исканията на народа за растеж, работни места, по-добри услуги и инфраструктура. Предстоящата работа, подобно на очакванията, е огромна. И за разлика от предишните, които бяха изритани, новите управници са изправени пред постоянните
въпроси от събудилата се улица.
Надежда в Запада
Западът може да помогне. Необходима е бдителност заради случилото се в Иран, където ислямистите взеха връх след революцията от 1978-79 г. Групировките, които подкрепят насилието, трябва да бъдат държани на една ръка разстояние. Но слепият антагонизъм спрямо "Братството" ще бъде самоунищожителен. Арабската пролет едва е започнала. Да се управляват държави е трудна работа и реформирането им ще отнеме на Мюсюлманските братя много години. Външният свят може много да помогне чрез кредити и експертна помощ. Няма гаранции за успех.
Някои ислямисти наистина мечтаят за теокрация по източното Средиземноморие. Но отговорът е да се помогне и да се гарантира, че ислямистите с реформаторско мислене няма бъдат победени от екстремистите на следващите избори, нито самите те ще се радикализират. Поемането на ангажимент ще направи това по-малко вероятно, защото то ще увеличи растежа и инвестициите, ще подсили конституционния контрол, който циментира плуралистичното общество, и ще помогне
за изработването на непопулярни, но необходими икономически реформи.
Несъмнено Западът ще има повече контакти с либералните секуларисти, но той не може да пренебрегва популярността на ислямистите. Въпреки твърденията на някои израелски представители, "ислямистката зима" не е неизбежна. Но това пророчество може да се сбъдне от само себе си.
22 коментара
Диалог с ислямисти - Да,... Но през оградата.
самата идея на "арабската пролет" съвсем не е била да се ислямизират. Просто хората искат да имат избор-сега и за напред. Така, че никой, абсолютно никой вече не може да спре тунизийци, египтяни, алжирци, сирийци. Ни мюсулмански братя, ни ал кайда, нито пък запада. Тези победи на площада ще се помнят винаги, тези победи ще напомнят на управляващите (които и да са те), че чрез оръжие и армия няма да се справят с народа си. Още повече, че в момента най-организираната партия в близкия изток е фейсбук и туйтър
В продължение на десетилетия консервативните "Мюсюлманските братя" бяха неофициалната опозиция в арабския свят - разбираемо е сега, в обстановка на промени и несигурност, арабските народи да им дадат властта.
Много хора се чудят защо демокрацията не работи в мюсюлманския свят и обвиняват арабите в мързел, глупост или стаден инстинкт. Подобна гледна точка е елементарна и повърхностна.
Не забравяйте, че "свобода и просперитет на индивида" е морален принцип само в западните демократични общества. Ислямският свят оперира под други морални устои - там водещи етични правила са "вяра, справедливост и дълг". Индивидуалната свобода само по себе си не е особено ценена, затова и друговерските освободители, носещи произвола на войната, не са особено обичани.
Съвсем отделен въпрос е кои идеали водят до по-добро общество - изказвам причините за трудния прогрес на демокрацията в държавите с морал, базиран върху ислямската религия.
Оттук нататък ще бъде интересно.
Ще има сблъсък между популярните ислямисти и техния консервативен ислям, клонящ към шериат от една страна и младите хора, които вече знаят, че има и друг обществен модел- по-свободен, по-модерен и много по-успешен- западният.
ислямистите с реформаторско мислене
==========
Оксиморон??? Всъщност не, реформата може да бъде в различни посоки, като рязане на ръце, пребиване с камъни и други реформаторски благини.
До коментар [#2] от "stanislavdi":
Когато техния избор преминава през нашето спокойствие и благоденствие, ние сме против. Да си седят дома и да си правят каквото искат, но за жалост те имат световни претенции.
До коментар [#2] от "stanislavdi":
Напротив, диктаторските режими налагаха на народите си светски порядки в опит да модернизират страните си, нормално е тяхната опозиция да е срещу всеки опит за модернизация и секуляризация. Точно затова възникна и арабската пролет, като опит на повечето хора да придобият "правата" да ходят с ферджета, чат пат да убиват някой с камъни и да живеят по религиозен, а не по светски закон. Мадите, които са учили на запад, са още по радикализирани, предвид това, че смятат западния просперитет за незаслужен, основният им въпрос е "Защо неверниците са по добре от нас, защо Аллах ни наказва?". Най близкият до сърцата им отговор е "Защото не сме последователни и не спазваме стриктно предписанията на Корана.". Всяка революция води до идването на власт сравнително умерени и плуралистични сили, впоследствие обаче, след като отпадне обединителната роля в борбата с общия враг (господстващия самодържец и диктатор), идват все по радикални фракции, които изместват унищожавайки по либералните сили, историята на Френската и Болшевишката революции поне показват това, а също и историята на ислямската революция в Иран, която започва като революция срещу диктатурата на шаха...
[quote#7:"petka"]Младите, които са учили на запад, са още по радикализирани, предвид това, че смятат западния просперитет за незаслужен, основният им въпрос е "Защо неверниците са по добре от нас, защо Аллах ни наказва?". Най близкият до сърцата им отговор е "Защото не сме последователни и не спазваме стриктно предписанията на Корана."[/quote]
Добре де, а не си ли задават въпроса държавите , в които стриктно се спазва корана като Иран и СА, с какво са по- добре от останалите, след като преживяват благодарение на това, че продават петрол на "неверниците" и ползват технологиите на същите "неверници"?
Питат ли се " има ли ислямска държава на тоя свят , която да е стигнала върха, благодарения само на спазване на корана и конфронтация с "неверниците"?
Ем таман ще има нови територии за глобалистите да влизат с военна сила за миротворчески мисии и демократизация на арабски стани .
Нещата стават винаги все по лоши . И това дава надежди за нов оптимизъм . Нови самолетоносачи .Нови мисии .
Аз знам че нападението е най добрата защита, но щом казват че е диалога...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.