Една безкрайна революция

Информационната пропаганда на правителството, подкрепяна от лоялни на режима телевизионни канали и интернет медии, също е причина за подкрепата на Асад вътре в страната, смята сержантът от сирийската армия Алекс Омари, с когото "Капитал" разговаря. Според него двата самоубийствени атентата в Дамаск на 23 декември и 6 януари са извършени от режима с цел пропаганда, като вината за тях бе хвърлена срещу "Ал Каида". Това подкрепя официалната версия на Асад, че всичко в Сирия е провокирано от "въоръжени терористични групировки", работещи за изпълнение на "чужди конспиративни планове".

Какъв е ефектът от международните санкциите и арабските наблюдатели?

Незначителен, но нараства

Икономическите санкции на Турция, Арабската лига, ЕС и САЩ не успяват да сломят режима, но тежестта им започва да нараства. Причината за забавеното въздействие е неформалният отказ на Ливан и Ирак (непосредствени търговски партньори и съседи на Сирия) да ги прилагат. Никой обаче не знае какво е истинското финансово състояние на режима в Дамаск, защото той не публикува никаква информация. Ефектът обаче се усеща на улицата – сирийската лира поскъпва, а в страната има недостиг на мазута, използван за отопление. "Санкциите не наказват отговорните в режима, животът на президента няма да се промени. Накрая народът плаща цената. Ще се стигне дотам, че революцията ще се разрасне просто защото хората няма какво да ядат", казва Омари.

Мисията на Арабската лига, която изпрати наблюдатели, за да проверят как режимът на Башар ал Асад изпълнява подписаните условия за край на насилието, е провал. Още от самото й създаване тя предизвика недоумение – ръководителят й е суданският генерал Мохамед Даби, който е заемал висок пост по време на репресиите в Дарфур. След като ръководената от него група пристига в Хомс, където едва ли не пред очите им загиват хора, той прави коментар, че в града ситуацията не буди тревога. Мисията продължава работа, но все повече и повече се превръща в пълен фарс – наблюдателят от Алжир Ануар Малек напусна отвратен в сряда. "От време на време виждахме как снайперисти убиват някой човек. Видях го със собствените си очи. В такива ситуации не мога да притъпя човешката си същност, за да претендирам за независимост и обективност", заяви Малек пред "Ал Джазира".

Възможно ли е режимът да остане на власт?

Не

Във всичките си обръщения през изминалите 10 месеца Башар ал Асад обещава осъществяване на реформи, въвеждане на партиен плурализъм, освобождаване на политическите затворници, независими медии и т.н. В крайна сметка резултатът е пренебрежим – чужди журналисти не са допускани в страната, а всеки ден умират десетки хора. "Подкрепата му сред народа вече е прекалено малка и ако той се реши да сподели властта, това ще означава край", смята Джоши. В крайна сметка армията ще бъде изтощена и столицата Дамаск също ще бъде изцяло обхваната от протестите, но това ще отнеме време, прогнозира британският анализатор.  

Независимо от политическата ситуация в Сирия никой няма да прости на Асад хилядите загинали. Не случайно името му е съпроводено с думата екзекуция по време на протестите срещу режима по цял свят. "Аз подкрепям идеята Асад да бъде съден. Предвид хилядите загинали и още какви ли не гаври с хората смятам, че смъртта ще е милостиво наказание за него", казва сержант Омари.  

Каква е сирийската опозиция?

Разединена

Десетилетията на авторитарно управление в Сирия елиминират политическата съпротива в страната, поддържайки изкуствена плуралистична система и хвърляйки в затворите несъгласните. По-големите късметлии успява да избягат навън. След началото на протестите през март 2010 г. от тези хора се оформя т.нар. външна опозиция, действаща извън пределите на страната, и през есента получава името Сирийски национален съвет (СНС). Той е базиран в Турция и се стреми да изиграе ролята на Преходния национален съвет от Бенгази, Либия, с който международните сили да водят диалог. Проблемът е липсата на легитимност по улиците на самата Сирия – никой от интелектуалците и успешни бизнесмени, живели с десетилетия наред извън страната, не е пролял и капка кръв за разлика от протестиращите. Близостта на съвета с Турция буди подозрения и у кюрдите, казва Маджед Юсиф Дауи, един от членовете на СНС. "Нямаме никакви споразумения с арабската опозиция за правата на кюрдите... Изявленията на началниците им не ни дават никаква причина да им вярваме", коментира Дауи, цитиран от Reuters.

Вътре в самата Сирия действат т.нар. координационни комитети. Те са организирани в различните градове и квартали групи на млади хора, които протестират по едно и също време, както и произвеждат огромно количество видеоклипове и снимки. В повечето случаи това е единствената информация, която светът получава за антиправителствените демонстранти, тъй като режимът не допуска свободно чуждестранните медии да работят в страната. Координационните комитети обаче държат изходът от сирийската криза да бъде постигнат по изцяло мирен начин и отхвърлят външната международна намеса. Това е и причината, поради която лидерът им Хайсам Малех отказа да се обедини със СНС и двете организации продължават да работят паралелно, макар и с общата цел за сваляне на режима.

Третата голяма, но и най-потайна част от сирийската опозиция е Сирийската свободна армия (ССА). Тя представлява отцепили се от режима войници, които по различни данни наброяват между 15 000 и 25 000 души, както и посегнали към оръжието обикновени граждани. Основните й дейности са извършване на наказателни акции срещу правителствените сили. Формален главнокомандващ е полковник Рияд ал Асад, който се укрива някъде в Турция. Атаките срещу редовната армия се ползват с подкрепа сред протестиращите: "За нас те са преди СНС, макар и да го уважаваме. Надеждата ми е в тях да воюват с режима, след като Западът отказва", казва сержант Омари.

Какви ще са последиците от падането на режима в Дамаск?

Съществени и непредвидими

Башар ал Асад бе удобен лидер за Израел, защото бе предвидим. Неясното бъдеще буди страхове. "Съществува огромен страх от това, което ще дойде след Асад, особено в Израел", казва и анализаторът Джоши. Думите му се потвърждават и от обръщението на израелския главнокомандващ Бени Ганц към комисията по отбрана и външните работи на Кнесета, направено във вторник: "На него (Асад) и режима му ще им бъде трудно да се изправят срещу нас в краткосрочен план, но ние трябва да вземем предвид, че Сирия има модерни оръжия... Подготвяме се и за алауитски бежанци в Голан."

Другият голям съсед с амбиции за регионален лидер е Турция, но и тя има много поводи за притеснения. За Анкара това е кюрдският въпрос, коментира за "Капитал" Димитър Бечев, директор на българския клон на Европейския съвет за външна политика. Основната част на сирийските кюрди живеят по границата с Турция, където в края на 90-те години свободно действа кюрдската работническа партия ПКК. Това почти довежда до война между Анкара и Дамаск, но режимът на Асад-баща успява да озапти кюрдите. Това обаче не означава, че той не е запазил лостове за влияние върху тях, които да бъдат употребени в подходящия момент. За Турция, доскоро един от най-близките приятели на Асад, проблемът има и лични измерения, след като турските лидери бяха излъгани в лицето от сирийския президент, който обеща, че ще проведе съществени реформи. "Турция иска да избегне нестабилността", обобщава Бечев.  

Падането на Асад ще е и сериозен удар и за Иран. Подложеният на безпрецедентни санкции Техеран ще загуби близък приятел на границата с Израел и ще се окаже откъснат от шиитската групировка "Хизбула", която управлява почти автономно Южен Ливан и служи за разпространяване на влиянието на аятоласите в региона. Връзките с ислямистите от "Хамас" в ивицата Газа, които се поддържат от Дамаск (там се намира и щабквартирата им) също ще бъдат поставени на сериозно изпитание. С края на Асад Иран не само може да се лиши от съюзник на дипломатическо ниво, но и да изпадне в още по-голяма изолация, ако на негово място дойдат ислямисти сунити или приближени до САЩ власти.

Защо Русия защитава режима в Сирия?

Прагматичност

"Москва има идеологически, меркантилни и стратегически причини", смята Шашанк Джоши. Идеологически Русия не иска да дава съгласие за международна интервенция в СС на ООН, за да не повтори прецедента от Либия, който може да бъде проектиран в места като Чечения, колкото и невероятно да изглежда това с оглед на действащите отношения между Кремъл и Рамзан Кадиров. Единствената военноморска база на Русия извън страните от бившия СССР се намира в Сирия – в град Тартус, намиращ се в сърцето на населените с алаути местности. През изминалата седмица там акостира бойната група на единствения руски самолетоносач "Адмирал Кузнецов", а сирийските медии нарекоха това "израз на солидарност". Търговските интереси на Москва също са много значителни – в края на ноември тя продаде на Дамаск 72 противокорабни ракети "Яхонт" на обща стойност 300 милиона долара. Сирия е и единственият близък съюзник на Русия в Близкия изток, чрез който тя да може да упражнява влиянието си.

Възможно ли е повторението на либийския сценарий?

Засега не

В Либия осъществяването на международната намеса бе възможно благодарение на два ключови фактора – наличието на големи части от страната, които открито се противопоставиха на режима, и благословия от СС на ООН. В Сирия нито едно от тези условия не е изпълнено. Либийската армия представляваше изкуствени части, съшити от крехка система на племенни лоялности, и в момента, в който Кадафи се разклати, недоволните побързаха да се отлюспят. В Сирия нещата са далеч по-сложни – висшите ръководители на армията са обвързани религиозно с режима. В страната няма и нито една голяма зона, която изцяло да е под контрола на революционерите.

Алекс Омари обяснява нещата с по-прагматични фактори – в Сирия няма петрол или други важни природни ресурси, които да компенсират една евентуална интервенция. За сметка на това намеса там може да доведе до огромни сътресения в целия регион и никоя западна държава не би искала да се натовари с това бреме. Практически погледнато, една интервенция няма да се случи и без благословията на СС на ООН, която няма да бъде получена без съгласието на Русия и Китай, припомня Джоши.

Ще дойдат ли ислямистите?

Може би

След Арабската пролет непременно идват ислямистите – такъв е примерът на Тунис, Либия, Египет. Това е използвано и от светския режим в Сирия за сплашване на малкото си останали привърженици, включително и християнското малцинство. В страната традиции има и организацията "Мюсюлмански братя", но за разлика от умерените й представители в Египет тук те са повод за въоръжено антиправителствено въстание през 80-те години на миналия век, което е превърнато в кървава баня с десетки хиляди жертви от бащата на сегашния президент. Оттогава организацията е забранена, но не спира да съществува, доказателство за което е изплуването й на повърхността в Турция след началото на антиправителствените протести.

"След падането на режима в страната ще има натиск от външни сили като Катар и Саудитска Арабия, които спонсорират различните проявления на исляма. Дали те ще вземат връх обаче е прекалено рано да се прогнозира, наистина", смята британецът Джоши. Каквато и да е промяната в Сирия, тя ще бъде промяна и в правилата на играта за целия регион.