Симон Сютур: Излизане на Гърция от еврото ще бъде политическа драма

Предполагам, имате предвид икономическите ефекти. Но политически няма ли също да бъде голям удар?

В политически план ще бъде драматично. Решението Гърция да бъде приета в ЕС беше политическо решение. Целта беше страната да бъде спасена от диктатурата на полковниците. Такова беше и решението за България, Румъния и останалите страни от Източна Европа, които излизаха от един недемократичен строй и целта беше да възприемат демократичните принципи. Но в икономическо отношение, изглежда, Гърция не е била достатъчно зряла и готова да се присъедини. Затова се стигна дотук. Защото Европа е икономически и търговски съюз, но най-вече са общност на споделени ценности.

Като споменахте България и Румъния, може ли с идването на Оланд на власт да очакваме промяна в позицията на Франция за влизането на двете страни в Шенген?

Ако има такава промяна, тя ще е само в положителна посока, в полза на тези две страни. Позицията на Франция е, че България и Румъния трябва да се присъединят към Шенген на два етапа. Остава да се разреши въпросът с резервите, които има Холандия. Не бива да забравяме, че през септември там има парламентарни избори в Холандия.

Всъщност, преди да дойда в София, бях в Румъния. В Букурещ се срещнах с новия министър на външните работи, който направи много интересно предложение. И аз го представих на българския министър на външните работи. То тръгва от следната позиция – България и Румъния охраняват и външните граници на ЕС, тоест те се грижат за сигурността на всички в Европа. Франция например няма външни граници. От тази гледна точка не е ли добре към българските полицаи и митничари да се присъединят техни немски, италиански, френски и т. н. колеги, които да им помагат при охраната на тази обща граница?

Да се върнем на темата за ограниченията и стимулите. "Растеж", изглежда, е новата магическа дума в Европа и не само Оланд говори за това. Ясно е, че има нужда от растеж, но откъде може да дойде той?

Има известен брой възможности на европейско ниво, ще спомена три от тях. Първата са многото неизползвани средства от структурните фондове на ЕС. Тук не става дума за отделяне на ново финансиране, а за вече съществуващо, които просто трябва да използваме. На второ място са т. нар. проектни облигации. И третото е това, което направи преди време тогавашният президент на ЕК Жак Делор – голям заем за големи инфраструктурни проекти. Не бива европейските граждани да свързват Европа само с лишения и строга бюджетна дисциплина. Да, те са нужни, но заедно с тях трябва и растеж.

Партньорството между Оланд и Меркел започна буквално с гръм и мълнии. Как ще продължи според вас?

Ще го кажа така – Меркел има своите идеи за Европа. Оланд също има свои виждания, подкрепени съвсем наскоро от волята на френските граждани. В ЕС трябва да се отчита мнението на всяка страна. Европа не бива да се свежда до Франция и Германия. Вярно е, че тези две страни трябва да постигнат съгласие, защото имат стабилизираща роля за съюза. Но ЕС е от 27 страни, скоро ще бъдат и 28 с Хърватия. Всяка от тях има еднакви права и задължения и трябва да отчитаме мнението й. В този смисъл бих разкритикувал решенията, взимани от предишния президент Никола Саркози и канцлера Ангела Меркел. След като стигаха до консенсус, те забравяха, че съществуват и други страни. Този дух трябва да бъде променен.

Това означава ли Европа на Брюксел, а не на Париж и Берлин?

Да. Например искането на Оланд за преразглеждане на фискалния пакт на ЕС ще бъде подкрепено от значителен брой страни - няма да ги нарека малки, защото не харесвам тази дума, а страни с по-малобройно население.