Избери партньор

"Подкрепата на Меркел е прагматична. Тя е наясно, че ЕС преминава през смутни времена и Саркози е направил значителни отстъпки, за да може френско-германският тандем да проработи", обяснява пред "Капитал" Надеж Рагарю, преподавател в Парижкия университет по политически науки (Sciences Po). Според нея личните взаимоотношения в първата двойка на Европа може и да не са перфектни, но се е стигнало до някаква форма на професионална връзка. И винаги е по-добре да работиш с познат, отколкото с непознат партньор.

По думите на Рагарю за хармонията допринася и идеологическата близост. "Меркел се чувства по-удобно с десен политик като Саркози, отколкото със социалдемократ като Оланд. През последните месеци левите крила в Франция се противопоставят на германската резервираност спрямо евентуални общи еврооблигации, както и на поставените от Берлин условия за втория спасителен пакет за Гърция. Ето защо бъдещата политика на Оланд е твърде трудна за прогнозиране. А в момент на несигурност, както е сега, предвидимостта е от ключово значение," смята преподавателят в Sciences Po.    

Но няма никакви гаранции, че французите ще гласуват отново за сегашния държавен глава, само защото той се радва на подкрепата на германския канцлер. Последните проучвания показват, че Оланд би спечелил на втория тур с близо 60%. Не е изключено интервенцията на Меркел да има и обратен ефект. "Тази стратегия е рискова, въпреки че Меркел е популярна във Франция, особено сред десния електорат, т. е. сред потенциалните избиратели на Саркози. Но на немалко французи, включително поддръжници на президента, тази намеса може да им се види прекалена," казва пред "Капитал" Томас Клау, анализатор от парижкия офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

"Много хора всъщност дори не знаят, че Меркел подкрепя Саркози. Това не е особено преимущество във вътрешнополитически план", смята Надеж Рагарю. Тя обяснява, че социалистите виждат в тази подкрепа потвърждение на тезата, че Саркози споделя визия за Европа, която е прекалено близка с тази на Меркел. И според тях е твърде фокусирана върху фискалната дисциплина за сметка на стимулирането на икономиката. Левите също така искат повече солидарност и са убедени, че задушаването на всеки източник на растеж в името на успокояването на финансовите пазари - какъвто е случаят с Гърция - е краткосрочна стратегия, която вероятно ще навреди на ЕС в дългосрочен план. Част от десния електорат пък се дразни от доминиращата позиция на Меркел в отношенията Париж-Берлин. А крайнодесните се противопоставят напълно на намесата на ЕС във вътрешните дела на страната.

Антигерманските нагласи обаче са само на левия фронт. "При десния електорат и бизнеса няма възмущение срещу немския модел. Има го признанието, че Германия е постигнала успехи, от които Франция може да вземе пример. Това се усеща дори в рекламите на коли, в които посланието е - това е немски продукт, значи е надежден и качествен," отбелязва Томас Клау.

Същевременно самоувереността на Саркози сякаш е сериозно разклатена. Наскоро във френските медии изтече част от конфиденциален разговор, в който той признава, че е възможно да загуби: "За първи път в живота си съм изправен пред края на кариерата си", цитира думите му в. Le Figaro. Сериозен удар по амбициите му за втори мандат нанесе и отнемането на първокласния ААА кредитен рейтинг на страната. Неспособността да се справи с рекордната безработица от 10% също намалява шансовете на Саркози за преизбиране.  

Все пак той обяви началото на кампанията си именно под мотото "Силна Франция" и определи Оланд като "мечтател", докато себе си описа като "твърд реалист". В телевизионно интервю президентът заяви, че решението му да се кандидатира отново е продиктувано от кризата в Европа и ако не поиска за втори път доверието на французите, би означавало, че ги изоставя: "Все едно капитан на кораб по време на буря да каже - уморен съм, отказвам се, дотук бях". Както отбелязва Томас Клау, Саркози остана верен на себе и възприе доста опасна предизборна стратегия като обяви в програмата си повишаване на данъците и трудни реформи. "Това е типично за него, той е хазартен играч и обича рисковете. Когато е притиснат в ъгъла, винаги е готов да вдигне залозите," казва анализаторът от ЕСВП.

Трите жени на Саркози

И все пак защо уравновесената Меркел реши да подкрепи импулсивния Саркози? Отчасти обяснение дава изказването на Ален Менк, близък съветник на френския президент, пред сп. Der Spiegel: "Мисля, че той се научи да харесва Меркел. В началото не можехте да си представите двама по-различни един от друг хора. Но той се учи да се контролира. Мисля, че и двамата извървяха дълъг път – от необходимост през сътрудничество до истинска привързаност." По думите на Менк в живота на президента има само три жени – Карла Бруни, дъщеря му и Ангела Меркел.  

Свързан от любов или от необходимост, тандемът Меркози изглежда решен с всички сили да се противопостави на заявената от Оланд "война срещу финансовия свят" и намерението му за по-високи данъци за богатите, с чиято помощ да се справи с бюджетния дефицит и да покрие бъдещите разходи на правителството. Социалистът освен това обяви, че ще настоява за промени във фискалния пакт, договорен миналия месец. В интервю за в. Le Monde той изрази притесненията си за липсата на достатъчно инициативи за икономически растеж и прекомерния акцент върху икономиите. Оланд разкритикува и неясната според него роля на Съда на ЕС в контрола върху държавните финанси. "В какъв контекст съдът ще се намесва, за да гарантира спазването на бюджетна дисциплина? Каква е същността на наказанията за страните, които не я спазват?", попита реторично кандидатът за президент. Той предложи и някои допълнения към фискалния пакт за засилване на икономическия растеж, като финансиране на големи индустриални проекти, увеличаване на капацитета за отпускане на заеми на Европейската инвестиционна банка и използване на помощите от ЕС за инвестиране в слаби държави.

Революция или не съвсем

Някои анализатори обаче посочват, че смелите изказвания на Оланд всъщност са опит да мобилизира левия електорат и нямат за цел да предизвикат социална революция. Нито пък да предизвикат челен сблъсък с Германия. И наистина социалистът подчертава, че стриктно ще следва политиката за намаляване на френския дефицит, въпреки че се противопоставя на инспирираното от Берлин "златно правило" за балансиран бюджет. И дори вече преупреди французите да очакват затягане на коланите през първите две години на евентуалното му управление преди каквото и да било "преразпределяне на благата". "Гръмките медийни заглавия, че Оланд иска да предоговори фискалния пакт, са леко пресилени. Както обясни самият той на специален брифинг с чуждестранни журналисти, просто иска да вкара в него нови елементи за повече икономически растеж, но не и да променя сегашните клаузи за бюджетна дисциплина," отбелязва Томас Клау.

Анализ на Reuters прогнозира, че левият претендент няма да прекъсне близките отношения с Берлин, но ще опита да балансира германската доминация в еврозоната като привлече и други държави в процеса на вземане на решения. Представител от екипа на Оланд, пожелал анонимност, заявява пред информационната агенция, че социалистът ще се стреми към по-силна роля на Европейската комисия, на националните парламенти и на всички лидери от ЕС. Това ще контрастира на сегашното статукво, при което дуетът Меркел-Саркози води при вземането на решенията, а останалите просто следват. Което може и да е по-ефективно в случай на извънредни ситуации, налагащи бързо взимане на решения, но не е особено справедливо.

Все пак ако помощната мисия на германския канцлер се провали и Саркози загуби изборите - което е много вероятно - ще се наложи Меркел и Оланд да работят заедно въпреки дълбоките си различия. Тогава желязната германска лейди ще трябва да потърси и положителните черти в новия си партньор. Може би ще ги открие в спокойния и предпазлив стил на Оланд, рязко контрастиращ на спонтанния и свръхактивен стил на Саркози. А и с нестихващата дългова криза, новата първа двойка на ЕС няма да има много време за семейни раздори. С Меркози или с Мерколанд начело, еврото ще трябва да бъде спасявано.