Големите зелени надежди

Успя ли обаче "Рио+20" да оправдае големите надежди? Или се сбъднаха прогнозите, че конференцията само ще назове глобалните екологични проблеми, но няма да бъдат договорени начини за решаването им?

Още преди началото на самата среща преговарящите постигнаха съгласие да одобрят текст, който най-общо призовава да бъде следван по-устойчив път на развитие. "Реализирахме най-добрият възможен баланс на този етап. Мисля, че имаме много добър резултат. Смятаме, че духът на Рио е запазен жив след 20 години", заяви бразилският външен министър Антонио Патриота. 

Специалисти обаче посочват, че постигнатото споразумение е прекалено меко. "Най-големият проблем е, че в него няма конкретни ангажименти. Изобилства с език, който е пожелателен, и на практика няма твърди обещания за нищо. Липсва какъвто и да било график, по който да бъдат вършени задачите. Това е документ, който не ни води напред", обяснява пред "Капитал" Андрю Пендълтън, ръководител на кампаниите в "Приятели на Земята". 

Европейският съюз и особено неговото датското председателство също са  разочаровани. "ЕС би искал да види много по-амбициозен резултат, така че в този случай не съм доволна", коментира пред британската Би Би Си датският министър на околната среда Ида Аукен.

Според експерта по екология от британския аналитичен институт Chatham House Димитри Зенгелис причината да не се постигне задоволително споразумение е, че развиващите се държави от Г-77 и развитите икономики не са успели да постигнат единомислие. "И двете страни все още се пазарят и не са достигнали до момента, който да отразява интересите им по най-добрия начин. Развиващият се свят твърди, че обещаните му 100 млрд. долара не са изплатени, а развитият свят иска да види, че тези пари ще бъдат вложени в устойчиви проекти. И няма компромис", обяснява Зенгелис пред "Капитал". Но според него "Рио+20" е процес, не само една дата, и е важно да се върви по правилния път.

Природата не чака

Генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун не успя да скрие разочарованието си: "Нека бъда откровен – нашите усилия не отговориха на мащаба на предизвикателството. Природата не чака. Природата не преговаря с хората", обяви той.

Природозащитните организации също са обезсърчени от много аспекти на споразумението, тъй като в голямата си част то просто потвърждава ангажиментите, поети от отделните държави отпреди. Вместо да настоява например правителствата да спрат субсидирането на изкопаемите горива, финалният текст само споменава предишните договорки те да бъдат постепенно извадени от употреба, ако са "вредни и неефикасни", но без да определя конкретна дата. "Бихме искали да видим края на тези субсидии, особено на онези, изплащани директно на производителите на изкопаеми горива. Дори през 2009 г. страните от Г-20 направиха такова обещание, но нямаше резултат. Освен това бихме желали и изготвянето на серия от цели за устойчиво развитие, които да накарат държавите да спазват определени екологични граници. Свидетели сме на много разговори по темата, но от тях не произлиза нищо конкретно", казва Андрю Пендълтън. 

Документът призовава към "спешни действия" спрямо производството и консумацията, които не са устойчиви, но не дава подробности или график за това как да бъде постигната тази цел. Нито пък формулира ясни препоръки как световната икономика може да стане "по-зелена". 

Според споразумението трябва да бъдат установени "цели на устойчиво развитие", но нищо в текста не посочва какви точно да са те. Говори се и за "подсилване" на програмата за околната среда на ООН, но не се предвижда фундаментална промяна, за каквато например настояваше Франция. 

Като нова мярка трябва да се въведе по-стриктното опазване на океаните, включително създаването на защитени морски зони в международни води, както и увеличаване на усилията срещу нелегалния риболов. В текста обаче големите корпорации са само приканени да бъдат по-отговорни и да измерват влиянието си върху екологията, но не са изрично задължени да го правят. 

Една пропусната възможност

Макар като цяло споразумението да е описвано като позитивна крачка напред, за мнозина конференцията е пропусната възможността за промяна на посоката на световното развитие. 

"Този обезсърчаващ документ показва, че на разговорите в Рио им липсваше необходимата огнева мощ, за да разрешат глобалната критична ситуация, пред която сме изправени", коментира пред британската Би Би Си директорът по политиката и кампаниите в "Приятели на Земята" Крейг Бенет. Според него развитите страни многократно са се провалили в опитите си да живеят хармонично на планетата ни. "Сега те трябва да осъзнаят факта, че докато не поправим счупената си икономическа система само замазваме нещата."

Според проф. Мария Иванова в момента световните правителства и геополитическият контекст не генерират същата енергия, която са имали участниците във форума в Рио преди 20 години. Но сегашната конференция най-малкото ще алармира общественото съзнание за проблема. "Надявам се, че "Рио+20" ще има отзвук сред младите хора, които ще намерят едно място, където да видят своите идеи и да срещнат сътрудници из целия свят", казва тя. По думите й това, което е различното в момента, са социалните мрежи, позволяващи едно общество вече да се създава не на базата на географски, а на идеен принцип. И така позитивният дух и посланията, излъчени от толкова много хора от различни точки по света по време на "Рио+20", имат най-голямо значение.

Специалистът по глобална екологична политика проф. Мария Иванова: 

Ако унищожим природата, икономика изобщо няма да има

Трябва ли държавата да подпомага зелената икономика? 

Икономическата обосновка на противниците е, че в този случай "няма да имаме пари за...", тоест няма да можем да имаме живот, какъвто бихме искали. А екологичната обосновка е, че няма изобщо да просъществуваме като вид, ако не мислим за това какво влияние оказваме върху околната среда. Защото тя не е отделна от нас, а ние сме част от нея. И ако унищожим онова, което ни дава живот, то икономика изобщо няма да има. България определено трябва да се замисли за една такава зелена икономика. Ние сме в изключително интересна позиция, която би трябвало да използваме. Страната ни е назад по всякакви индикатори в ЕС. Но не е толкова назад в световен мащаб. И ние се явяваме като мост между развитите и развиващите се държави. Ако намерим модел за алтернативна икономика, бихме могли да сме пример за други страни. Така за нас това е една много добра инвестиция. И тази кауза би трябвало да има подкрепа и на правителствено, и на обществено ниво.

Разполагаме ли с необходимата технология, за да се справим с проблемите, пред които сме изправени?

Няма държава, която да разполага с цялото ноу-хау. Но на световно ниво има такива технологии, които все повече се усъвършенстват. Ние като част от ЕС можем не само да заемем тези технологии, но и да ги развиваме, тъй като има еврофондове за подпомагане. Трябва да развием един друг тип индустрия – не на големите комбинати, а една по-умна, по-стратегическа индустрия. 

Достигнали ли сме границата, от която няма връщане назад в климатичните промени, или все още имаме време да се поправим? 

Все повече специалисти казват, че сме много близо до 12-ия съдбовен час. Но смятам, че все още има възможност да се промени пътят на развитие. Разрешаването на проблема с озоновата дупка е сериозен пример за това как можем не само да предотвратим, но и да поправим един екологичен проблем. Препрограмирането на човешкия мозък спрямо екологичните проблеми е едновременно и трудна, но и не чак толкова трудна задача. Това става с образование и една друга духовност. Индивидуалният избор на всеки един от нас е изключително важен – дали ще се качим в колата, или ще предпочетем метрото, или просто ще повървим пеша.

Но индивидуалният избор се обуславя от обществената политика, защото, ако аз мога да избирам, бих избрала "летящия влак". Но такова изобретение все още няма. Защо не е създадено? Защото няма кой да даде такава държавна поръчка, кой да я насърчи и субсидира. За да може да има промяна, човек трябва да има избор. А за да има избор, трябва да има алтернативни индустрии. Трябва правителството, и то не само на национално, а на глобално ниво, да подпомага развитието на такива алтернативи. Не можем да мислим стереотипно, а мащабно и новаторски. Необходимо ни е нещо напълно ново, което да не създава нови проблеми в опит да решим старите. Както е например при етанола и повишаването на цените на храните. 

Какво смятате за хипотезата, че проблемите с климата са силно преувеличени?

Поддръжниците на тази теза твърдят, че това е естествен цикъл. Планетата е минавала няколко пъти през такива цикли. Но ако погледнем назад, те не са били на такова ниво и дори тогава концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата не е била толкова висока. Но още по важното е, че когато планетата е минавала през такива цикли, тя не е била обитаема от нашия вид. И въпросът не е дали ще оцелее планетата. Въпросът е да спасим себе си. Защото при една промяна на климата планетата ще си остане. Просто ще се променят параметрите, които поддържат човешкия вид. А ние сме много крехък вид.