Ерик Асадуриан: Устойчивото развитие вече не е възможно

"В климатичния цикъл има едно забавяне с 50 години, така че някои бъдещи изменения вече са на път. Това означава да се подготвим за голям прилив на бежанци, да осигурим обучение на всички ученици за това какво ни очаква и как да бъдем готови, както и да преправим правителствените системи за тези турбулентни времена пред нас. Не трябва да пропускаме възможността, която ни дава този последен период на стабилност, да се подготвим за предстоящите проблеми", предупреждава Асадуриан.

Той агитира за преминаване към възобновяеми източници на енергия и към алтернативен начин на живот. А това означава изкопаемите горива да си останат под земята, въпреки че са ключови за съвременната индустриална цивилизация (в момента 88% от световната енергия идва от тях). Асадуриан смята, че просто трябва да спрем да ги извличаме. "Но кога това е икономически осъществимо? Само ако приемем, че растежът не е целта на икономиките и обществените интереси (и интересите на Земята) надминават частните комерсиални интереси. В един нормален свят вместо въглеродни кредити (квотата позволени въглеродни емисии, която може да бъде произведена от една компания в дадена страна – бел. ред.) световните правителства щяха да дават кредити за извличане на изкопаеми горива и така да ги ограничат до устойчиви нива", твърди Асадуриан. Според него това ще доведе до експлоатация само на най-чистите резерви (вместо на дълбокоокеански залежи и залежи от катранени пясъци), а извлечената енергия ще бъде насочена към изграждане на инфраструктура за възобновяема енергия, така че да имаме поне някакъв надежден източник на енергия за в бъдеще. "Независимо как гледате на това, екологичната икономика, базирана на антиконсумеризма и на некапиталистическите идеи, е част от нашето бъдеще – дали като част от съзнателен и добре управляван избор, или наложена насила заради бързо променящата се планета. Във втория случай това ще доведе до много повече страдания, отколкото ако е контролирано възприемане", казва климатологът.

Да изхраним света

Климатичните промени включват и изостряне на проблема с глада и недохранването. Цените на храните не спират да растат. От 2007 г. насам продоволственият индекс на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) е отбелязал 70-процентов скок. Отговорът според Асадуриан е в агроекологията. "Това е екологичен и дори възстановителен подход към производството на храни, извършван по начин, който подражава на природата и устойчиво интегрира растениевъдството и животновъдството в околната среда. Агроекологията задължително трябва да е бъдещето на земеделието. Тя може да изхрани света (ако хората се откажат от идеята да ядат месо по три пъти на ден) и по-важното - може да помогне в оздравяването му", казва експертът. По думите му вече е очевидно, че индустриалното земеделие не може да нахрани гладните. Може би ще успява още няколко години, но това се променя с изтощаването на почвата.

Според Асадуриан един от основните проблеми е, че екологичните организации не са достатъчно адекватни. "Станали сме доста добри във воденето на някои малки, ограничени битки – като изкопаемите горива и обезлесяването, въпреки че и губим много от тях. Но не се справяме с трансформацията на доминиращата света култура, в насочването й извън консуматорството към един екоцентричен модел, в който ефективното управление на планетата, а не повишеното ниво на консумация е основната мярка за успеха на обществото. Много малко екологични организации се опитват да направят това, но то е тяхното бъдеще, ако искат да бъдат наистина ефективни", смята Асадуриан. Според него все по-важна става организираната "съпротива" на обикновените активисти, тъй като залозите се вдигат и трябва да се мисли творчески как да се промени обществото и да се засили осведомеността по тези въпроси. Специалистът смята, че спорни кампании като набиването на дълги гвоздеи в стволовете на предвидените за сеч дървета с цел саботаж, повреда на трионите и фалит на дърводобивните компании, може да имат своето място, въпреки че не ги защитава. "Поне трябва да има дискусия в екологичната общност какви видове стратегии на съпротива трябва да се използват и как да ги прилагаме. Ненасилственото гражданско неподчинение със сигурност ще трябва да играе по-голяма роля. И дискутирането как по-добре да го интегрираме е жизненоважно", казва Асадуриан.

Да поиграем на геоинженери

Той посочва и друг спорен метод, който става все по-популярен – геоинженерството. То представлява радикални идеи за охлаждане на планетата, звучащи като научна фантастика, които доскоро бяха в периферията на дискусиите по климатичните промени (като поставянето на гигантски огледала в околоземната орбита, отразяващи някакво количество слънчева радиация, или създаването на машина, изсмукваща въглеродния диоксид от въздуха и затварянето му в почвата, или изхвърлянето на разтворимо желязо в океаните за стимулиране на поемащия много въглерод цъфтеж на планктона).

Най-очевидният начин за спиране на по-нататъшните климатични промени е да се намали изпускането на парникови газове. Ако това не стане обаче, тъй като досегашните стратегии са безнадеждно неефективни, според някои изчисления покачването на температурите може да бъде компенсирано чрез отразяване на около 2% от достигащата до Земята слънчевата енергия. Но някои от идеите как това да стане възможно са изключително скъпи, със спорен резултат и могат да имат непоправими последици.

"Геоинженерството е предимно опасност, но някои малки по мащаб интервенции са относително безобидни, може би дори полезни - като боядисването на покривите бели или покриването им с растителност. Това може да отрази значително количество енергия и няма странични ефекти, а в случая с растителността дори може да има положителни такива. Но неизпитани методи като огледалата в космоса в най-добрия случай са скъпо разсейване от истински важните теми, като предотвратяването на изгарянето на изкопаеми горива. А в най-лошия случай това е несправедлива стратегия, която може да помогне на някоя държава, но значително да навреди на друга (например, ако огледалата намаляват слънчевата енергия към земеделските земи на дадена страна)", казва Асадуриан. Според него, преди да бъдат изпитани каквито и да било големи геоинженерни проекти, е необходимо да има някакви основни етически принципи и да е постигнат консенсус кой ще води този процес.

И все пак боядисването на покривите бели няма как да ограничи значимо повишаването на температурите, още повече докато нивата на въглеродния диоксид продължават да растат. "В действителност няма нищо лесно в това да се спре промяната на климата и малките стъпки няма да свършат работа. Единствено чрез основни промени в живота ще можем да избегнем най-лошото – сменете си работата, имайте по-малко деца, не взимайте куче или котка, тъй като и двете изразходват много ресурси, намалете летенето със самолет до възможния минимум, изтеглете спестяванията си от неустойчиви компании, хранете се разумно с по-малко обработвани храни и месо само при специални поводи. И бъдете политически активни, без значение дали в управлението, в гражданското общество и дори в "съпротивата", казва Асадуриан. Това може и да звучи крайно, но според климатолога вече сме изчерпали времето си за друго.