Италия плаща, че заобиколи "чистилището" на еврото
Изглежда, Рим не желае или не може да наложи непопулярна фискална дисциплина
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Представете си, че сте амбициозен италиански предприемач, опитващ да започне нов бизнес. Знаете, че трябва да платите две трети от социалното осигуряване на работниците си, както и че когато назначите 11-ия от тях, сте длъжен да пуснете водещите синдикати във фирмата и да представите на властите годишна оценка на рисковете за здравето и сигурността на хората си. На 16-ия се задейства специален механизъм, който забранява или прави много скъпо решението ви да уволните някого и позволява 17-ият служител да е с инвалидност, а когато назначите 51-я си служител, вече 7% от хората ви трябва да са с някакъв подобен проблем, иначе плащате такса. Така описва The Wallstreet Journal колко сложен и тромав е италианският пазар на труда.
Агенция Reuters допълва този разказ с описание как страната е пропиляла 12-те години в еврозоната за реформи и днес е изправена пред важен кръстопът. Антонио Фазио, ненавижданият днес бивш управител на централната банка на Италия, предупреди полу на шега през 1998 г., че еврото няма да бъде рай, а чистилище, изискващо години на болка и жертви. Днес почти никой не го слуша, но думите му се оказаха страховито пророчески.
"Пропиляхме всичко"
"Изхвърлихме на боклука ползата от еврото. Изведнъж започнахме да плащаме не 10-12% лихва, а 2-3% и вместо да се възползваме от това предимство, като намалим данъците, инвестираме в изследвания, трупане на излишък и свиване на разходите, сторихме точно обратното. Пропиляхме всичко", коментира Ема Марчегалия, бивш ръководител на Confindustria, водещата работодателска организация в Италия
Страната спечели много от членството в групата на единната валута - най-вече ниски лихви по заемите си и освобождение от масовото джиросване на слабата й лирета по валутните пазари. Само че Италия не използва това време, за да се прочисти от грешките, и се превърна в най-стагниралата икономика в Европа от десетилетие насам. Огромният й външен дълг сковава растежа, икономиката се огъва под конкурентния натиск на ефективната германска експортна машина, а не помага и политическата система, доминирана от групови интереси, опетнена от корупция и връзкарство и неспособна да прокарва реформи.
Еврото като символ на лошото
Мнозина обикновени италианци виждат от реформаторските обещания на премиера технократ Марио Монти само по-високи данъци, растяща безработица, намаляващи доходи и поредна година на рецесия, а еврото става символ. Изолиран от политическите маневри за парламентарните избори в началото на 2013г., той търси общоевропейско решение на кризата с акцент върху растежа и общи еврооблигации. Бини Смаги обаче посочва, че "засега дискусиите в Италия за бъдещите еврооблигации са само за ползите, на и за задълженията, които идват с тях". Налага се впечатление, че Италия не желае или не може да предприеме непопулярна фискална дисциплина, която се очертава като едно от ключовите изисквания в цяла Европа за справяне с кризата. Парламентът още не е одобрил фискалния пакт, подписан от лидерите на ЕС... миналия декември.
Статистиката
В същото време официални данни сочат, че от 2000 г. насам БВП се е увеличавал средно с по 0.4% годишно, почасовата производителност не се е променила, а в последните пет години доходите на домакинствата са се свили със 7% в реални измерения. Преди 12 години разходите за труд са били 12.75% по-ниски от тези в Германия. Днес те са с 6.6% по-високи. За същото време публичният дълг (втори в Европа след този на Гърция) се увеличи от 108 на 120% през 2011 г. Бъдещето също не е розово - растежът за 2012-2017 г. ще е средно 0.5% годишно, прогнозира ОИСР. Това е най-ниският показател за анализираните от организацията водещи 41 държави в света.
На този фон The Wallstreet Journal довършва картината си за трудовия пазар: "Има и някои данъчни облекчения и стимули от държавата, но в определени сектори и части на страната. Като цяло цялата тази система от защити и гаранции за работниците плюс апарата за надзора й по изчисления на ОИСР струват 47.6% ог средната италианска заплата."
19 коментара
"Представете си, че сте амбициозен италиански предприемач, опитващ да започне нов бизнес. Знаете, че трябва да платите две трети от социалното осигуряване на работниците си, както и че когато назначите 11-ия от тях, сте длъжен да пуснете водещите синдикати във фирмата и да представите на властите годишна оценка на рисковете за здравето и сигурността на хората си. На 16-ия се задейства специален механизъм, който забранява или прави много скъпо решението ви да уволните някого и позволява 17-ият служител да е с инвалидност, а когато назначите 51-я си служител, вече 7% от хората ви трябва да са с някакъв подобен проблем, иначе плащате такса."
Представям си го, просто не правя бизнес или съм в сивата зона, като много реални италиански предприемачи.
Сляпото атакуване на защитата на работниците като "лоша" е много вредно, глупаво и фактологически некоректно.
Например платената годишна отпуска в прехвалената Германия е 6 (шест !!! :) седмици. Не чувам българските работодатели и политици да питат "кога ще ги стигнем германците по този показател".
По-скоро конкретни неправилни политики се крият зад псевдосоциална закрила.
Сигурен съм, че хората изказали мнение в този материал са наясно с това, но представена по този начин информацията е подвеждаща за средностатистическия човек без икономическо и юридическо образование.
от 7 месеца водиме дискусия по форума тук и повечето не желаеха да видят РЕАЛНОСТТА.
Цялото десетилетие ще е ТЕЖКО. Тепърва идва чистилището.
Добър вечер,
И аз да изкажа моето (мало)важно мнение.То е по скоро до коментар №3. Десетилетието и съдбата на България специално няма да бъдат тежки, ако се вземем в ръце и работим усърдно създавайки нещо, и не се занимаваме само с далавери.Аз съм на 24 и се опитвам да създам някакъв продукт, докато масово моите набори не ги е "еня" за нищо, буквално за нищо, не им се работи за дребни заплати, не мислят как да създадат някакъв реален продукт(услуга), а само мислят колко било хубаво на запад.
До коментар [#2] от "dggm":
платената отпуска не е защита на работниците, не и в смисъла в който е описано в статията
Еврото като символ на лошото----какво да се прави сега когато го разбрахме.----Пропиляхме всичко"-----кои са по зле вие или гърците. или накъде отива европа--домашна работа за евродепутатите
Еврото и самия евросъюз бяха лош и погрешен замисъл от самото начало. Лош защото въвежда свободен пазар. А свободния пазар е полезен само и единствено за най-силната икономика. Така че Европа преоткрива топлата вода.
До коментар [#7] от "kihano":
Единен пазар между държава произвеждаща мерцедеси и друга произвеждаща фияти, както и нашата произвеждаща ... нищо! :)
До коментар [#8] от "ръмжо":
Аха, затова ще си стоим бедни докато ЕС съществува.
До коментар [#9] от "kihano":
Еми нямаше как да стане иначе и то не защото това е грешка на ЕС а защото е съвсем целенасочено решение. Иначе спокойно можеха да ни приемат 1990 в ЕС когато не бяхме разграбена икономика и още с международни пазари. Айде някой може да каже че не е така ама ето още един пример: какво направи Тройханд с източна Германия - уби цялата и икономика и то доказано лобистки с пари от западно германски конкуренти. Така че е ялова работата, щом между германци дето са един народ става - нас кучета ни яли, и останалите "бедни" в ЕС.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.