Еврокалипсис кога

"Има една основна разлика между изборите през май и сега. Този път "Нова демокрация" е с по-силен резултат, има по-стабилна подкрепа от ПАСОК и промяна в позицията на Демократичната левица. Това е математическата страна на въпроса. Има и психологическа - опитът от провалените преговори първия път. Сега почвата беше подготвена трите партии да постигнат съгласие", обяснява пред "Капитал" политическият анализатор Георгиос Сеферцис.

Всъщност третият партньор, Демократичната левица, беше включена не само за да има коалицията по-комфортно парламентарно мнозинство от 179 депутати, а основно с цел неутрализиране на влиянието на СИРИЗА и реверанс към нейните избиратели. Защото тя и нейният лидер Алексис Ципрас бяха единствените, които имаше какво да празнуват вечерта на 17 юни, когато стана ясно, че са увеличили още повече подкрепата си в сравнение с предишния вот през май. И някогашната маргинална партия, едва събираща 3-4%, вече е основна опозиционна сила и трайно присъствие в гръцкия политически пейзаж. Докато Самарас няма как да е щастлив от факта, че много хора гласуваха за него с отвращение и запушен нос, ужасени от алтернативата Ципрас да стане премиер и умишлено или без да иска да върне Гърция към драхмата.

Същевременно има някаква тъжна ирония във факта, че точно партиите, които докараха Гърция до разруха, сега са най-голямата надежда за нейното спасение. "Парадоксално е, но това е вотът на гръцкия народ", казва Сеферцис.

Успех или смърт

"Уважаеми г-н премиер Самарас, добре дошли на най-трудния и неблагодарен пост в света. Но пък предвид направеното от "Нова демокрация" може би сте си го заслужили", написа в Twitter директорът на лондонския икономически тинк-танк Re-Define Сони Капур. Действително точно тази партия носи основната отговорност за затъването на Гърция. А ПАСОК помогна за още по-дълбокото й закопаване с неохотните полуреформи по времето на Георгиос Папандреу и изчерпването на търпението и доверието на ЕС.

Със страна, застинала на ръба на фалита и издъхваща под бремето на пета година рецесия, с дълбоко поляризирано и залитащо към екстремизъм общество, новият премиер действително има почти невъзможна задача. "Гръцката икономика изгуби около 17% от своя БВП в последните години, безработицата е близо 15%, а младежката е 50%. Ясно е, че при такива условия социалната тъкан е разрушена и има натрупани много болка и гняв", казва пред "Капитал" Георгиос Пагулатус, професор по европейска политика и икономика в Атинския университет.

В подобна среда Ципрас и компания ще дишат във врата на Самарас и ще дебнат своя шанс да го атакуват. "СИРИЗА ще бъде много силна, войнствена и негативна опозиция. И то не само в парламента, но и по улиците", прогнозира Сеферцис. А както посочва Василики Георгиаду, професор по политически науки от Pаnteion University, за Гърция е важно да има не само стабилно правителство, но и не особено жизнена опозиция. "Защото тогава правителството ще е слабо. Със СИРИЗА и останалите анти-меморандум партии в опозиция, разделението ще е голямо", казва Георгиаду пред "Капитал".

Когато към вътрешното напрежение се прибави и външният натиск от Европа и фактът, че от това правителство ще се изискват неща, каквито с десетилетия гръцки политици не са успявали (или не са искали) да направят, мисията на Самарас изглежда доста трудна. Още повече че първата му стъпка - съставянето на кабинета, беше разочароваща. Вместо стегнат, компетентен и надпартиен екип от технократи той обяви старомодно правителство, пълно с лоялни кадри на "Нова демокрация". "Моля ви се, изобщо не ми се говори. Това е невъзможна ситуация, под всякакви очаквания", реагира емоционално бившият вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка Панайотис Гениматас, когато "Капитал" го потърси за коментар в деня на оповестяването на състава на кабинета.

Притеснително е също така, че в него не присъстват депутати от ПАСОК и Демократичната левица. Което се тълкува като сигнал, че двете партии вероятно не искат да бъдат свързвани с болезнените мерки, които са в дневния ред на новото правителство. Дистанцирането им може бързо да прерасне в дезертиране и коалицията да рухне още при първата трудност.

В тази ситуация оптимистите, че правителството ще оцелее, са малцинство. "Всичко зависи от преговорите с ЕС. Ако има промяна в европейската позиция, облекчаване на условията по спасителния пакет и завой в икономическата политика към повече растеж, тази коалиция може да издържи. В противен случай вероятно още през есента ще имаме нови избори", смята Сеферцис.

Малко облекчение и още по-малко надежда

Така съдбата на новото гръцко правителство ще зависи колкото от неговите действия в Атина, толкова и от реакциите в Брюксел и Берлин. Където може да си спомнят, че Самарас доскоро им опъваше нервите с опитите си да саботира спасителните планове за Атина и според мнозина точно той има немалка заслуга "меморандум" да е мръсна дума в Гърция.

"Вече всички знаят, че имаше грешки в програмата на кредиторите. Ако тези грешки бъдат поправени, нещата може да се нормализират", смята Сеферцис. Ник Малкуцис, зам.-главен редактор на английското издание на в. Kathimerini и автор на блога Inside Greece, изброява някои от недостатъците на програмата. "Най-големият - и вината за това е както на ЕС и МВФ, така и на Гърция - е прекомерният акцент върху фискалните мерки като вдигане на данъци и рязане на заплати, вместо върху запушване на пробойни в бюджета и смислени реформи. Това е огромна пропусната възможност и създаде негативни нагласи, защото хората не виждат ползите, а само чувстват болката. И когато веднъж изгубиш хората, трудно е да ги спечелиш обратно", казва Малкуцис пред "Капитал". Той добавя, че е много разочарован от коментарите за Гърция и начина, по който се държат ЕС и МВФ и липсата им на познание за гръцката реалност. "Всеки можеше да им каже още от самото начало, че има три ключови проблема в Гърция - неконкурентната икономика, отсъствието на структурни реформи и неефективната публична администрация. Докато тя не се оправи, просто се въртим в кръг. Но по някаква причина бяха нужни две години, преди всички да разберат какъв е проблемът, и много добра воля беше изгубена", констатира Малкуцис.

Сега Самарас има първи и вероятно последен шанс да опита да предоговори условията и да покаже лидерски умения, невиждани досега в родината му. И за Гърция, и за ЕС, най-добрият сценарий е да стигнат до споразумение за изпълнима и разумна програма за Гърция, която да позволи на страната да излезе от спиралата, водеща към дъното.

Дори и тогава еврото няма да бъде спасено. Защото Гърция отдавна не е най-сериозната драма на еврозоната. Големите и неспасяеми проблеми сега се казват Испания и Италия. И докато ЕС не си отговори на въпроса готов ли е за неща като банков и фискален съюз и общо гарантиране на дълг, като е за предпочитане това да се случи още на срещата на върха на 28 и 29 юни, кризата остава тук. След изборите в Гърция еврокалипсисът е отложен, но не и отменен.