Революция с тенджери и тигани

Повечето студенти обаче видяха мярката като първа стъпка към неограничен ръст на цената на образованието, както при съседите в САЩ, и изобщо смяна на обществените приоритети. Затова след обявяването на плана през февруари започна масово напускане на лекции, блокиране на университетите и недопускане на останалите студенти до учебните зали. Студентските организации предложиха сумите да дойдат от спестявания в академичната администрацията, но това бе отхвърлено от правителството като нереалистично и недостатъчно. Скоро се стигна до сблъсъци с полицията, спиране на движението в Монреал, разбити автомобили, а няколко демонстранти бяха сериозно ранени. Като опит да се ограничат протестите в средата на май бе приет спешно т.нар. Закон 78. Той предвижда, че ако повече от 50 души ще участват в демонстрация, организаторите трябва да предоставят осем часа по-рано маршрут на властите. Иначе събирането ще бъде обявено за незаконно.

В провинция с легендарна история на протести и гражданско неподчинение законът бе приет с недоволство. Много синдикати, обществени организации и хора на изкуството се присъединиха към студентското движение. Дори върховният комисар по човешките права на ООН Нави Пилай открито разкритикува Закон 78, като заяви, че опитите на квебекското правителство да ограничи правото за свободно събиране на гражданите са разочароващи. Въпреки това през седмицата Върховният съд на провинцията отхвърли искането за временно суспендиране на правния акт. Сега в Монреал протестиращите с тенджери и тигани вървят на групички по 10-20 души, а полицията ги следва отегчено по петите и внимава кога ще станат 50, за да ги разпръсне. Същевременно от края на май преговорите между протестиращи и правителството са прекъснати.

Continuons le combat!**

"Либералното управление изглежда изчерпано, то е най-малко популярното в историята на Квебек от половин век насам. За последните девет години много от политиките му създадоха скандали и недоволство", обяснява фона на протестите проф. Ерик Беланже. И допълва, че от години вървят слухове за масова корупция в държавната администрация, а правителството само ги отрича, без да разследва. "Хората в Квебек са станали много цинични и готови да предизвикват властта", обобщава настроенията проф. Беланже.

В сп. Atlantic американският социолог Ерик Гарланд коментира саркастично, че дори ситуацията в Квебек да не е революционна като на площад "Тахрир", импотентността на управляващите е очебийна. "В крайна сметка протестиращите не искат фундаментална промяна в политическата система, нито правителството цели да подтисне дисидентите, а по-скоро се опитва да изчисти улиците за туристическия сезон. Но е показателно как, когато от администрацията в Квебек решиха да действат, заключиха, че най-големият проблем е, че протестиращите имат твърде много права."

С прокарването на Закон 78 това, което изглеждаше като по-скоро ограничен въпрос, се превърна в протест срещу политическата реалност като цяло. Както обобщава Гарланд, демонстрациите вече са бунт на младите, които виждат подмяна в обществения договор, тъй като биват принудени да плащат повече за влизането си във все по-неприветлив работен пазар. Вече и "Окупирай Уолстрийт" припозна протестите като част от собствената си битка. Една от малкото му истински прояви в последно време бе точно шествие с тенджери и тигани в Ню Йорк.  

Casseroles дойдоха след месеци, в които "Окупирай Уолстрийт" загуби влиянието, интереса на медиите и даренията си и дори бе критикувано от много от бившите си сподвижници, че е пропиляло енергията и желанието за обществена промяна. Няколкото разкрити заговора на крайни фракции за саботажи и вандализъм, както по време на срещата на НАТО в Чикаго, допълнително подрониха престижа му. На този фон стройната организация и продължителност на демонстрациите в Квебек показаха колко важно е създаването на офлайн структури.

В същото време Casseroles се оказаха доминирани от най-лявата студентска група – CLASSE. Това, както обяснява проф. Беланже, е проблем, защото по-умерените организации също възприеха твърда позиция на максимални искания за замразяване на таксите от страх да не загубят влиянието си. Ситуацията се усложнява и от факта, че CLASSE отказва да има традиционна лидерска структура. А без водачи, готови да преговарят с правителството и после да убедят последователите си, необходимият политически компромис е трудно достижим.      

"Единственото решение е да бъдат обявени предсрочни общи избори. Либералното правителство трябва или да получи нов мандат, или да бъде сменено с нова партия",  категоричен е проф. Беланже. В крайна сметка заради бюджетния дефицит повишаването на таксите е неизбежно. Но дебатът, отприщен от протестите с тенджери и тигани, със сигурност вече започва да трансформира политическата реалност. 

* "Това е само началото!" - от френски, един от призивите по време на протестите

** "Борбата продължава!" - друг от призивите на протестите