Къде ми е средната класа

Но както предупреждават експертите, след всяко обещание на политиците да вдигнат на крака американската среда класа разширяващата се пропаст между бедни и богати има по-дълбоки корени. Наистина дългата стагнация засили социалната поляризация, но тенденцията върви от доста време заради двата фундаментални процеса на нашето време – техническия напредък и глобализацията. Така 2011 г. ще се запомни както с увеличаващия се натиск за популистки мерки, така и с началото на сериозния дебат какъв е пътят за стабилизиране на обществото.

Богат-беден

Все още значителна част от хората в САЩ отказват да приемат ожесточената класова реторика за общество, разделено на "имащи" и "нямащи". Цели 45% от отговорилите в анкетата на Pew Research Center от септември например казват, че това е неамерикански и неправилен начин да се мисли за страната им. Други 52% обаче смятат, че разделението на бедни и богати е реално - за сравнение преди две години те са били само 38%. Новината, че за пръв път от десетилетия средният семеен доход в САЩ е паднал драстично - между 2000 и 2010 г. с цели 8.9%, допълни негативната картина. Свиването на доходите е станало главно в средния и ниския сегмент на обществото.

Когато американските медии говорят за отрицателната тенденция, те обичат да я представят чрез съдбите на т.нар. неочаквано обеднели – хората, доскоро водили удобен живот в къща в предградията с две коли отпред. Заради дългове, ипотеки много над реалната цена на домовете им, високи медицински разходи, намалените заради кризата заплати или орязаните бонуси те се чувстват притиснати до стената, дори когато на пръв поглед имат нелоши доходи и обитават просторни жилища. За външния свят може и да изглежда, че тези хора живеят в относително богатство, но самите те установяват с ужас, че доходите им се смаляват с всеки изминал ден.

В същото време разходите – от всекидневните нужди до колежа на децата им – растат. Изглежда сякаш изведнъж средната класа не може да си позволи повече лайфстайла на средната класа. Дори образованието, което бе смятано за силен коз срещу загуба на икономически и социален статус, сега изглежда като инвестиция с неясни ползи. Младите хора, блокирали през есента редица американски градове, протестираха и за това, че въпреки платените хиляди долари университетски такси много от тях още живеят в хотел "При мама и тате".

Прибавете към това и страха на заетите в индустрията (т.нар. долна средна класа), че производството им ще бъде преместено в Китай, и ще разберете защо все по-широки части от обществото се страхуват, че американската мечта им се изплъзва. Както заключи сп. Economist, средната класа се чувства притисната от две страни – между падащи доходи и растящи разходи.

Спасяване на давещите се

В подобна обстановка популистки призиви като този за вдигане на данъците на богатите, за да бъдат финансирани възстановяването, реформите в образованието и подобрението на инфраструктурата - все политики, облагодетелстващи средната класа - изглеждат примамливи. Макар тези неща да са нужни, те едва ли ще спрат социалната поляризация. Сегашната рецесия просто мултиплицира натиска на процесите, които поне от две десетилетия работят срещу много от квалифицираните служители на Запад - развитието на технологиите и глобализацията. 

Както обяснява нашумелият икономист от Световната банка Бранко Миланович, петте процента най-лошо платени работници в Америка печелят 35 пъти повече от най-лошо платените в Зимбабве и 15 пъти повече от тези в Мали. Подобни числа няма как да не предвещават конфликти на интереси и промени в един все по-свързан икономически и технологично свят, заключава Миланович. Провокативната забележка на изпълнителен директор на голяма компания, цитиран от Reuters, че "слабо квалифицираният американски работник е най-надцененият работник в света", ясно показва какво мисли международният бизнес по въпроса.

Глобализацията обаче не означава непременно понижаване на стандарта за всички. Някогашният индустриален гигант на Средния запад Милуоки например привлече вниманието на анализаторите заради тревожните статистики - броят на семействата от средната класа е намалял в периода 1970 - 2007 г. от 37 на 24%, а този на живеещите в квартали, смятани за средна класа - от 65% през 1970 г. на 44% през 2009 г. Медиите дори обрисуваха града като най-лошия сценарий за бъдещето на Америка. От гледна точка на жителите му това е по-скоро преувеличение. В опита си да замени загубените фабрики и да привлече нови бизнеси, Милуоки днес например се гордее с модерен център, крайбрежен парк и прекрасен арт музей. Проблемът отново е, че икономическото оживление е неравномерно. Адвокати, компютърни специалисти и инженери спечелиха от проектите за възраждане на града, докато доходите на касиери и сервитьорки продължават да стагнират. Изглежда, дори в рамките на самата средна класа има поляризация - печеливши от държавните инвестиции отново са онези с високоспециализирани умения.

Така проблемът си остава несигурното бъдеще на другите, "незабележителните студенти и учениците средна ръка" по сполучливия израз на сп. Atlantic. Без съмнение перспективите им ще се подобрят, ако американската икономика започне да набира отново скорост. Повечето икономисти обаче са убедени, че за да имат досегашните загубили някакъв шанс, са нужни структурни промени. Професорите от Колумбийския университет Едмънд Фелпс и Лио Тилмън например предлагат създаването на Национална иновационна банка, предоставяща изгодни кредити за смели предприемачи и изобретатели. Дори проектите да не успеят, натрупаното знание и опит могат да задействат други начинания и така високотехнологичните сектори най-после да поемат ролята на загубеното индустриално производство. Франк Леви и Томас Кохън от Масачузетския технологичен институт пък лобират за публично-частно партньорство за реформа на средното образование, създаване на повече възможности за обучение на работното място без нуждата от висше образование и реформа на синдикатите. Ангажирането на служителите със съдбата и управлението на компанията им по примера на Cisco и Google също може да стабилизира обслужващия сектор.

Големият урок от сегашната криза обаче е за същността и ролята на съвременната средна класа. В Америка след Втората световна война тя изживя невиждан разцвет и благоденствие. Но условията за това не се възпроизвеждат от само себе си, а изискват непрекъснати усилия, инвестиции и идеи.