Гърция иска да удължи спасителния си план с две години

За какво ще настоява Гърция

Гърция предлага съкращаването на разходите да се извърши постепенно през следващите четири години до 2016 г. Освен това страната предлага годишното намаляване на бюджетния дефицит спрямо БВП на страната да бъде с по 1.5%, а не както предвижда сегашното споразумение с по 2.5%.  

Според документа Гърция ще се нуждае от допълнително финансиране в размер на 20 млрд. евро, за да подкрепи държавния си бюджет, тъй като годишното намаляване на дефицита през 2013-2014 г. ще бъде по-малко от планираното. Въпреки това Атина предлага да намери парите, без да търси помощ от партньорите си от еврозоната.

Средствата ще бъдат осигурени от вече сключен заем с МВФ, емисии държавни облигации и отлагане на началото на изплащането на първия й заем от ЕС и МВФ от 2016 г. до 2020 г.

Досега Гърция два пъти беше спасявана, но това не дава очаквания резултат. През 2010 г. беше договорен спасителен пакет от 110 млрд. евро, а през февруари тази година още един за 130 млрд. евро.

Трудното лобиране

Търпението на кредиторите на Гърция от еврозоната изтънява и ново положение на безизходица в разговорите между Атина и Берлин вероятно допълнително ще дестабилизира финансовите пазари, коментира Financial Times. Министри от правителството на Ангела Меркел вече заявиха, че според тях е изключено да има нови заеми за Атина, а нарастващ брой германски политици вече открито очакват излизането на страната от еврозоната.

Янис Моурмоурас, главен икономически съветник на премиера Самарас, твърди, че очакванията за задълбочаване на рецесията в страната – прогнозата е за свиване на икономиакта със 7%, ще бъде основание за искането на разсрочването на плащанията.

"Исканото свиване на дефицита за периода 2013-2014 г. е прекомерно", казва Моурмоурас и добавя: "Предозирането с мерки за съкращаване на разходите е саморазрушително".

През второто тримесечие на годината гръцката икономика се сви с 6.2% на годишна база. Тази в еврозоната се понижи с 0.2% спрямо предходното тримесечие, въпреки изненадващо  добрия резултат за Германия, чийто БВП се покачи с 0.3% на тримесечна база, и нулевия растеж на Франция. Въпреки това бизнес доверието и инвестициите в еврозоната се понижават, което предполага, че втората половина на годината ще бъде по-тежка и ще се увеличат дългови притеснения във валутния съюз.

Политически ходове

Самарас дойде на власт след изборите през юни, обещавайки, че ще предоговори условията по спасителния план за Гърция, договорен през февруари. Той обаче реши да изчака, докато коалиционното му правителство покаже прогрес в провеждането на фискални и структурни реформи.

Гърция си постави краен срок 20 август, за да финализира новия пакет от мерки, но преговорите с коалиционните партньори от лявата партия Пасок за размера на пенсиите и съкращенията на заплатите забавиха спазването му. 

От своя страна международните кредитори забавиха плащането на транш от 31.2 млрд. евро по заема за Атина, докато страната не поднови реформите.