Може ли още малко

"Very, very bad." Така Костас описва ситуацията. Той е мъж на средна възраст, с образование и с доскоро хубава работа в Атина. Бил е на висок пост в голяма германска автомобилна компания. Съкращенията заради кризата обаче не пропуснали и него и сега управлява семейното заведение.

"Не е вярно, че те са по-работливи от нас. В Гърция никой не работи от 9 до 5, а след това да получава извънреден труд. Колко пъти ми се е налагало да оставам до късно вечерта в офиса или да работя през уикендите... За едни и същи пари", обяснява Костас. В очите му Гърция е онеправдана. От своеобразен протест мъжът е престанал да купува стоки Made in Germany. Твърди, че така постъпват и доста от неговите познати. Костас поглежда за потвърждение съпругата си Арети, учителка в елитно езиково училище в Атина: "Тази година дори никой вече не иска да учи немски език. Децата масово го избягват, най-вероятно подучени от родителите си", доописва ситуацията тя.

В разговора се включва друг грък на средна възраст от съседната маса. И той не е местен. Има собствен бизнес, който все още не е пометен от кризата за разлика от стотиците други затворени магазини в най-близкия по-голям град Волос. Мъжът подмята чиния с мезе и обяснява: "Ако продавам това например за 100 и ако му платя всички данъци, ще взема от него евентуално 5. Всички останали пари ще отидат незнайно къде. В една система, която не работи. Защо да плащам данъци?"

В подобен дяволски кръг се завъртат всички гърци, които се борят за бизнеса си. Дотолкова, че е нормален сценарий да прекарате десет дни в Гърция и да не получите касова бележка в нито един магазин, хотел или таверна. Което, разбира се, показва как данъчната система на гръцката държава просто не работи.

И Костас, и мъжът от съседната маса смятат, че германците се отнасят несправедливо към държавата им. Един от аргументите им е, че Гърция харчи от парите си, за да опази Шенгенската граница. "Ние даваме пари, за да може те да са си спокойни", казва Костас. От съседната маса идва одобрение: "Това ли е Европейският съюз? Ако е това, не го искаме."

И така от маса на маса и от таверна на таверна негативната нагласа към германците постепенно придобива конкретни измерения. За последните три години например износът от Германия към южната страна е намалял с 30% в период на постоянен растеж към останалите европейски държави. Антипатията очевидно е двустранна - през това лято туроператори, хотелиери и медии съобщават за отлив на немски туристи от Гърция.

Отново в ролята на молещ

Дори да не са си никак симпатични вече обаче, Гърция и Германия трябва да продължат да работят заедно. Тази седмица гръцкият министър-председател Андонис Самарас поиска отсрочка с две години за сроковете, в които да осъществи всички бюджетни мерки, наложени от спасителния план. Това ще бъде акцентът на срещата с германския канцлер Ангела Меркел в петък (след редакционното приключване на броя) и с френския президент Франсоа Оланд в събота.

В интервю за немския в. Bild Самарас заяви, че Гърция има нужда от "пространство, за да си поеме въздух" и че ще е необходимо повече време, за да се приложат тежките мерки за икономии и необходимите реформи. В отговор Меркел и Оланд се срещнаха в Берлин в четвъртък, за да координират общата си позиция по гръцкия въпрос. Посланието им бе, че Гърция не може да очаква никакво преразглеждане, освен ако не се придържа към ангажиментите си. Берлин вече няколко пъти настоява, че не може да има отстъпки относно реформите или сроковете за прилагането им. Тази привидно твърда позиция, която е полезна пред избирателите, може да се окаже куха отзад. Тъй като отказът може да означава банкрут на Гърция и директно излизане от еврото, Берлин и Париж няма да имат голям избор, ако не са решили какво да е бъдещето на гръцката икономика. Вече се говори за малки отстъпки относно спасителния план по нивата на лихвите и падежа на кредита.

Като относително позитивно бе изтълкувано посланието на председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, който бе на посещение в гръцката столица през седмицата. Той остави вратата открехната за евентуална двегодишна отсрочка, като заяви, че това решение ще зависи от изводите в доклада на тройката кредитори (ЕС, Европейската централна банка и МВФ) за прогреса на Гърция, който се очаква следващия месец. Експерти на тройката ще пристигнат в Атина през септември и ще останат там няколко седмици, за да докладват на срещата на Еврогрупата на 8 октомври.

"Топката е в полето на гърците", заяви Юнкер на съвместна пресконференция със Самарас, като допълни, че Гърция полага "невероятни усилия", за да намали дефицита си. Но предупреди, че страната е изправена пред "последния си шанс" да направи необходимите икономически и структурни реформи. Те включват промени в пазара на труда и рестартиране на обещаните приватизационни програми.

Дай ми време

Основната теза на Самарас за исканата двегодишна отсрочка е, че страната е закъсняла с прилагането на необходимите икономии заради изборите тази година и трябва да получи още време, за да се движи постепенно и така поне отчасти да облекчи трудностите, които изпитват в ежедневието си обикновените гърци. "Нека бъда много ясен – не искаме допълнително пари. Но трябва да постигнем растеж, за да намалим дефицита", констатира очевидното Самарас пред в. Bild.

В интервюто гръцкият премиер предупреждава и за последиците от евентуално излизане от еврозоната: "Това би означавало поне още пет години рецесия и безработица над 40%. Кошмар за Гърция - икономически срив, социално недоволство и безпрецедентна криза на демокрацията".

Според Йоргос Дзогопулос от влиятелния гръцки тинк-танк ELIAMEP има оптимистични знаци: "В Германия се издигат гласове за това да се даде на Гърция повече време, през което икономиката може да се върне към растеж. Но все още не може да се твърди нищо със сигурност", казва Дзогопулос пред "Капитал". По думите му това, което Атина трябва да направи, е да вземе всички болезнени решения, тъй като именно там е ключът за спасението на страната.

"Решението относно исканията на Гърция ще бъде забавено и всичко ще зависи от доклада на тройката", прогнозира пред "Капитал" и Стюарт Флеминг, експерт по международна икономика от британския аналитичен център Chatham Housе. Според него има широко разпространено схващане, че Гърция трябва да започне да се реформира, в противен случай няма бъдеще, защото икономиката й не е конкурентоспособна. Така че в следващите няколко седмици Атина трябва да демонстрира, че е готова да взема още по-сериозни политически решения. "Нито французите, нито германците искат да изтикат Гърция от еврозоната. Но има и други начини да се олекоти бремето на спасителния план освен отсрочката – например ниски лихвени нива по дълга. Има много неща, които могат да се направят и от двете страни", обобщава Флеминг.

Достатъчно!

Едно е сигурно – не могат да се правят никакви изводи преди доклада на тройката. "Имаме ясни споразумения между тройката и Гърция. И Гърция трябва да изпълни тези споразумения. Ако тройката ни каже, че гърците са изпълнили всичко, тогава, разбира се, ние ще продължим с помощта. Ако не, става много трудно", твърди пред британската ВВС Михаел Фукс, заместник-председателят на парламентарната група на Християндемократическия съюз в Бундестага. Според него обаче остава впечатлението, че Атина няма да може да спази обещанията си, като например приватизацията на държавни активи в размер на 50 млрд. евро. Германският финансов министър Волфганг Шойбле бе категоричен пред немското радио: "Отпускането на още време не е решение на проблемите." Той предупреждава, че "още време" може да означава и "още пари", а европейската помощ за Гърция е "надминала границите на това, което е икономически изпълнимо".

Ако докладът покаже, че страната е напълно отдадена на задълженията си, тогава може Атина да си спечели "глътката въздух", която иска. Но хората, които ще посрещнат тройката, ще са същите онези гърци, които протестират срещу германския натиск. А изпълняването на реформите трябва да доведе до същите онези касови бележки, които никой не издава. Слънцето може би залязва над Гърция.