От другата страна на куршума

С пренебрежение и дори нещо повече към сирийците се отнасят и някои граждани на Антакия. Тук има значително малцинство алауити (към които принадлежи и семейството на сирийския президент Башар ал Асад) и те продължават да подкрепят режима. "Сирийците, които идват тук, не са добри хора. Вижте колко проблеми създадоха в страната. Преди беше добре, нямаше нищо", недоволства случаен продавач на сусамени гевреци в старата чаршия на града. Близо до него група младежи раздават листовки и канят минувачите да оставят имената си в подписка, която е "срещу империалистическата агресия в Сирия". Запитани какво точно имат предвид, те не искат да говорят, но споделят, че не са доволни от политиката на правителството на турския премиер Реджеп Ердоган към сирийската криза. 

Поради тези причини в Турция пристигат сирийски лекари от цял свят, включително и от България. Сириец от голяма българска болница е бил преди около месец в един от тези гранични центрове, оказвайки помощ на ранените, но когато "Капитал" посети лечебниците, той вече беше заминал. От самата Сирия, разбира се, също пристигат лекари. Един от тях е Абу Али, според когото турците искат всичко да изглежда перфектно, но това не е съвсем така.

Високият мъж със светлосини очи и леко набола брада е нещо като мениджър на една от пригодените за лечение сгради и контролира пратките на лекарства към Сирия. Преди да дойде в Турция, Абу Али е организирал тайна мрежа от болници извън населените места в Сирия. "Когато режимът дойде някъде, първото което прави, е да обкръжи болниците с танкове, за да попречи да идват ранени. Те влизат вътре, доубиват пациентите и се разправят и с медицинския персонал, за да не може той да оказва помощ другаде", разказва сириецът, който е завършил медицина в Украйна.

Докато се намира в страната си, Абу Али се грижи за ранените в полевите болници и неколкократно е преминавал границата с Турция нелегално, за да транспортира най-тежките случаи. Пътят през селските региони в Сирия обаче е изключително труден и отнема няколко дни. "След битка Свободна сирийска армия (ССА) докарва ранените при нас, където им оказваме само най-първична помощ, тъй като нямаме възможност за друго. Опитваме се да задържим живота им. Направихме си дори самоделен апарат за подаване на кислород, но почти нямаме бутилки за него. После се обаждаме на приятели от ССА, които ни казват какво има напред по пътя. Качваме се на каквото има – коли, трактори, мотоциклети. Ако пред нас има части на сирийската армия, спираме и чакаме, колкото е необходимо – час, два, ден или повече. Пренасяме ранения през най-трудните участъци на ръце няколко километра, докато стигнем турската граница. Там вече казваме на турската жандармерия да извика линейка, която идва и отвежда ранения", разказва Абу Али.

Докторът от 25 дни се е преместил в Турция заедно със семейството си. Причината са молби на ранени сирийци, които се оплакват от отношението към тях. "Революционерите са много горди хора и когато дойдат тук, лекарите се държат с тях като с деца - "ти седни тук, направи това, изпий това". Трудно им е", казва Абу Али, според когото турските лекари не разбират ситуацията.

Лечебница на полето

В Турция през границата пристигат най-често хора с огнестрелни рани и шрапнели в телата си. В началото почти всички пострадали са цивилни, днес броят е приблизително равен между бойците от Свободната сирийска армия (ССА) и останалите. Най-срещаните огнестрелни рани са два вида – по крайниците, получени при бягство от автоматично оръжие, както и по-смразяващите точни попадения от правителствените снайпери.

Най-много са младите мъже, участващи в демонстрациите, но не задължително революционери, допълва Абу Хашим. Той е имал пациенти като осемгодишната Раха, която е претърпяла тежка операция. А също и 90-годишна жена, загинала от шрапнели в тялото си. В граничния център по-голяма част от ранените са мъже от ССА, но из коридорите се вижда и изтънелият силует на момче на видима възраст около 12 години. През катраненочерната коса преминава превръзка, а зад едното му ухо има червено петно. Целият му вид напомня призрак, празният поглед и бавните стъпки карат бойците наоколо да потръпват при вида му.

Въпреки паркирания бус на катарската организация Qatar Charity близо до сградата на единия от лечебните центрове, Абу Али казва, че не получават помощ отвън. Всички лекарства и медицински средства, необходими за поддръжката на болните в Турция и изпращането им в Сирия, са дарения на заможни сирийски имигранти в чужбина и благотворителни фондации. Абу Хашим е сигурен, че такива дарения идват и от България. Получавал е запитвания, а наскоро при него дошла делегация от сирийци в Румъния, които поискали да разберат лично с какво да помогнат.

В центъра на Абу Али се появява доктор французин и медицинска сестра, които са представители на католическа благотворителна организация и също търсят информация за нуждите на ранените. Междувременно са пристигнали и двама холандци, един турчин и една американка, които грабват кофи и метли и започват да чистят. Без да спира, Рания разказва, че се е уморила от безбройните политически акции, в които е участвала в САЩ, и десетките разпратени писма до губернатори и сенатори. "Никой нищо не прави, всички само гледат. Омръзна ми и дойдох лично тук, за да помогна, заради тези горди мъже", казва тя, докато слага латексовите ръкавици и смесва почистващия препарат с вода.

Това не е сериал за гледане

Въпреки гръмките изявления за десетки милиони долари помощ за сирийската политическа опозиция и бунтовниците в страната, хората, с които "Капитал" разговаря, казаха, че не са видели и цент от тях. Най-голямата опозиционна група - Сирийски национален съвет, базирана в Истанбул, за тях не означава почти нищо. А към отцепилите се от сирийската армия офицери бунтовниците се отнасят с презрение. Те са критикувани, че седят на спокойствие на турска територия и не правят нищо, а политическата опозиция отмаря в жегите в петзвездни хотели, докато в Сирия продължават да валят бомби.

Никой не разчита и на решителни действия на Съвета за сигурност на ООН, където Русия и Китай продължават да защитават сирийския режим с непробиваемо вето. Организацията "Ислямска конференция" прекрати членството на Сирия в нея заради действията на режима, но освен символична стойност този ход носи малко практическа полза. Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и турският външен министър Ахмет Давутоглу вече обсъждат вземане на едностранни мерки, като не изключват налагането на зона без полети. Това е нещото, което бунтовниците и лекарите желаят най-много сега.

"Международната подкрепа е най-важното нещо в момента", смята Абу Хашим, намествайки с една ръка в ъгъла уморения вентилатор, който дава малко утеха в сплъстения, почти мокър въздух в Антакия. "Турският закон сега не позволява сирийските лекари да упражняват професията си тук легално. Добре. Преди много месеци ние поискахме създаването на сигурна зона на сирийска територия. Ако това се случи, ще преместим всичко болници там, ще ги създадем от нула, всеки, който иска да се лекува или да практикува лекарската професия, ще е добре дошъл. Липсата на такава сигурна зона е причината за всички съществуващи проблеми. Виновни за това са не само турските власти, но и международната общност." Като вариант докторите са помолили турските власти да позволят създаването на специални болници само за сирийците, но не са получили съгласие.

Заради това подобно искане ще бъде отправена и към България. Сирийската общност в България подготвя молба към премиера, министъра на външните работи и министъра на здравеопазването да предоставят легла в български болници, за да приемат десетина от ранените, които не намират достатъчно добра грижа в Турция. "Не говорим за политика, става дума за чисто хуманитарни действия", казват пред "Капитал" представители на общността. Желанието на сирийците е да получат само места в болниците, а останалото обслужване на пациентите ще бъде предоставено от сирийски лекари, живеещи в България. Това ще бъде трудно решение за София, която от Косово насам отказва да приема бежанци на територията си, но е изразила ясната си подкрепа за сирийската опозиция.

Докато разговаряме със сирийските лекари, в Дамаск пристигна ръководителят на ООН по хуманитарните въпроси Валери Амос. Тя заяви това, което сирийците много добре знаят – има нужда от помощ за милиони хора. За сирийските лекари в Турция тя трябва да дойде под формата на отцепена, сигурна зона, където те ще могат свободно да лекуват ранените, без да се съобразяват с една донякъде гостоприемна, но все пак чужда държава. За Рания, която чисти пода в лечебния център, приказките вече нямат смисъл. Тя се е примирила, че след 18 месеца ожесточен конфликт никой не желае да направи нещо за сирийския народ. С блясък в очите тя отправя мисли към бъдещето, които звучат като надежда: "Когато победим, а ние задължително ще победим, ще бъдем невероятно горди, защото го направихме сами."