Фалафел-дипломация

"Говореше се, че има бомбардировки по Дераа и т.н... Хомс е моят град, градът на семейството ми – сестрите ми, приятелите ми", казва Абу Камал, добавяйки с тих глас: "Много добре познавам тези хора и те никога не могат да бъдат въоръжени и лоши." В касапницата, за която той говори, загиват стотици, събрали се на протест срещу режима на главния площад в Хомс – площада с Часовника. Лоялни на правителството милиции "шабиха" обграждат събралото се множество и въпреки усилията насилието да бъде избегнато срещу невъоръжените протестиращи е открит огън. Часовникът се превръща в един от символите на протеста, а Абу Камал пази малко копие в офиса си.

Самият му офис е като малко парче от Арабската пролет на пъпа на София. По стените са закачени знамена на Либия, Бахрейн и Сирия, както и знаме на България. Под прозореца има миндер за сядане, а към него уморено духа малък черен вентилатор. В ъгъла излъчва телевизор, включен на канал "Ал Арабия", предаващ последните новини от Сирия. По стените са залепени плакати на арабски език и огромна снимка на площада в Хомс с молещи се протестиращи. В горния край на плаката се чете и друг от символите на революцията – преплетени полумесец и кръст – знак за единството на сирийците.

Питаме Абу Камал как неговите клиенти гледат на борбата му. "Много позитивно, много от тях ни подкрепят и даже излизат на протести с нас", казва той. И наистина, много българи, съпричастни с каузата им, активно участват в страниците на опозиционерите във Facebook, където може да бъде намерена последна информация на български за случващото се в страната. "Те са против всякакъв вид диктатура и повечето ни казват "слава Богу, че при нас промяната се случи по мирен начин", допълва Камал.

Подкрепата на собственика на "Мимас" за сирийската опозиция е много активна – от големия макет на часовника по време на протестите, през билбордовете, призоваващи за спасението на сирийските деца, до торбичките за дюнери... Питаме го не се ли притеснява от присъствието на проправителствено настроени сирийци в България, които открито отправят заплахи към опозиционерите в интернет или например от всяващите страх тайни служби. "Да се притеснявам тук? В България от онези, които са с Башар", смее се Абу Камал и заявява: "Та ние сме на българска земя, не на сирийска... В България няма страх от онези. Тук има справедливост, закони, демокрация. Тук има закони, няма проблеми. Нямаме Башар ал Асад тук."

Башар ал Асад си остава в Сирия, но това принуждава десетки хиляди сирийци да търсят убежище в чужди държави. В България бежанците не са толкова много, но ги има. Кризата влияе и на постоянно пребиваващите в страната. "По принцип повечето сирийци през лятото си отиваха  в Сирия, но сега ни се виждат повече сирийците тук, тъй като това лято останаха и не можаха да заминат", казва Абу Камал.

Втори дом

Встрани от Сирия събитието на последните дни определено беше атентата в Бургас. Макар и да няма никакви точни доказателства, пръстът на обвинението бе веднага насочен към ливанската шиитска групировка "Хизбула". За нея е известно, че получава масирана подкрепа от сирийския режим и тайни служби. Не може да не попитаме Абу Камал какво смята за това. За наша изненада той обаче не иска да говори на тази тема: "Тези неща не трябва да се коментират, преди да е приключило разследването." Как все пак гледат в сирийската общност на атаката?

"Ние сме срещу всякакъв вид тероризъм. Ние, тук в сирийската общност, се страхуваме за България точно както се страхуваме за нашата родина. Живеем тук от 20 години, целият ни живот вече е тук, изкарваме си прехраната тук, жените ни са оттук, децата също", изрежда Абу Камал. "Ние сме срещу това, което се случи, защото то се отразява във всички сфери и особено на работата ни, отразява се на цялата общност."

Ефект върху клиентите на "Мимас" обаче няма. "Българите знаят, че ние сме сирийци, те не са расисти, ние тук сме от 20 години. Много, много от клиентите са ми приятели, 70% от клиентите", преценява Абу Камал.

Има и друга причина, поради която сирийците в България са добре посрещнати. Това са семейните връзки и върху тях се крепи и интеграцията им в нашата страна, смята Абу Камал. "В миналото българите са работили при нас, в Сирия, от 1976 г. Управителят на магазина на бул. "Васил Левски" е работил в Растан (град, близо до Хомс – бел.ред.) Много хора се ожениха за българки, те са идвали в Сирия, имаме много близки отношения, нрави, обичаи", допълва той.

Едно от тези общи неща е гостоприемството и Абу Камал естествено го демонстрира. Той държи да ни покаже защо заведението му е толкова популярно и винаги има опашка от клиенти. "Хайде, изберете си", енергично подканя Камал. Любезно отклоняваме. А за довиждане той слага ръка до сърцето си, покланя се леко напред и ни изпровожда с арабското "Ма саляма". С мир.

Дюнери с послание. Фотограф : Цветелина Белутова