Нобеловата награда е послание, че ЕС не бива да се разпада

Присъждането на Нобелова награда за мир на ЕС беше посрещнато с океан от ехидни и цинични коментари в медиите и социалните мрежи. Защо се случи така и има ли всъщност основания ЕС да получи този приз?

Нобеловата награда за мир преминава през съзнателен опит за предефиниране на имиджа си. Част от това беше и решението през 2009 г. отличието да бъде присъдено на Барак Обама в самото начало на президентския му мандат. В този смисъл призът за мир изживява нещо, което аз наричам "Джаксън Полък момент" – Нобеловият комитет се старае умишлено да бъде агресивно модернистичен и прогресивен при избора на лауреати. Според мен това е достойно за уважение. Друга причина е стремежът Нобеловата награда да се превърне в инструмент за стимулиране на бъдещи постижения, не само за отличаване на минали заслуги. Така че тя ще окуражи ЕС, който в момента не е в най-добрата си форма и не е особено популярен.

Имаше критики, че точно сега ЕС се е превърнал в синоним на криза и примерно в Гърция или Испания може да приемат наградата като проява на лошо чувство за хумор.

Да, имаше такава публична реакция - съжаляваме, но днес ЕС е част от проблема, не част от решението в Европа. Но, от друга страна, целта на отличието е да припомни на хората, че ЕС всъщност е сила, която носи добро. Мнозина мислят, че той изостря сегашната икономическа криза, но не осъзнават, че ако го нямаше, щеше да е много по-лошо. Нобеловият приз всъщност подчертава, че ЕС е много по-ценен с нещата, които предотвратява, вместо с миналите си постижения.

Раздразнението дойде основно от това, че в момента ЕС се възприема като източник на икономически хаос и болка заради провала на европейските лидери да овладеят ситуацията. Което е и причината съюзът да не се радва на особена популярност, особено сред младите хора, които са жестоко засегнати от кризата. А и както коментира някой - ЕС получи наградата за мир, но със сигурност няма как да получи тази за икономика.

В този смисъл даването на наградата точно в този момент политическо решение ли е?

При присъждането на това отличие в последните години има много по-утилитарен подход и на мнозина това не им харесва. Но едва ли някой може да отрече огромните заслуги на ЕС, първо, за установяването на мир и стабилност в Западна Европа и, второ, за успешното разпространяване на тези две неща в Източна Европа. Това определено е нещо, което заслужава уважение и вече е записано в учебниците по история. А Нобеловият комитет всъщност каза, че то трябва да бъде признато точно сега. И излъчи послание, че решението за кризата в еврозоната не бива да бъде разпадането на ЕС. Подтекстът на това, което се опитва да каже комитетът с наградата, е следният - когато погледнем назад, виждаме, че ЕС е направил велики неща. Не искаме той да се разпада и трябва да му помогнем да намери пътя напред. На много хора това послание не им харесва и тълкуват отличието просто като извинение едни неприятни и неизбрани от никого бюрократи в Брюксел да се поздравяват и да се тупат самодоволно по гърбовете.