Европа: Пренареждане

Още от избухването на дълговата криза интерпретациите за нея в северната и южната част на континента се разминават. Според по-малко популярната южна теория виновна е несъвършената конструкция на валутния съюз. Доминиращата северна версия вижда кризата като морална приказка, в която има сблъсък между грешниците и онези, които не са се отклонили от пътя на фискалната добродетелност. Ето защо решението е прахосниците да понесат изкупление под формата на жестоки лишения и икономии, а еврозоната да стане по-малко средиземноморски и повече германски блок.

Само че има няколко проблема. Първо, подлагането на германска бюджетна диета хвърли Гърция в депресия и няма никакви изгледи скоро икономиката й да се върне към растеж и да се самоизвади от дълговата дупка. Ако тази политика продължи да се прилага и към останалите "спасени" и кандидати за спасяване, резултатите ще са пагубни. Второ, лечението не успя да спре заразата и тя вече стигна до самото сърце на евроклуба. Кризата в южната периферия вече е стара новина, след като тази седмица пазарите атакуваха държавните облигации на Белгия, Австрия и Франция. Дори доходността по холандските ДЦК традиционно считани за вторите най-сигурни в еврозоната след германските скочи във вторник до рекордно високо ниво от създаването на валутния съюз. И третият проблем е, че няма никаква гаранция дали исканите от Берлин по-строги правила (като например автоматични санкции срещу фискалните отклонения) изобщо ще имат ефект. В еврозоната и досега имаше лимити за дълга и бюджетния дефицит, но те не проработиха не защото бяха нарушавани, а защото бяха неадекватни, констатират икономистите от CER Саймън Тилфорд и Филип Уайт в последното си изследване, озаглавено "Защо по-стриктните правила застрашават еврозоната".

В този момент пред ЕС има две възможности и нито едната от тях не е лесна и приятна. Европейските лидери ще трябва да приемат, че еврозоната има нужда от ремонт, и да я превърнат в по-стабилен и дълбок съюз, рискувайки да прекрачат дадения им от техните избиратели мандат. Или вместо това да продължат да слагат малки и закъснели кръпки и да се готвят за верижни фалити на банки и държави и разпад на еврозоната с всички вероятни апокалиптични последствия от това.

Разделени заедно

Колкото и да е трудно да си представим, че е възможно целият вложен в еврото политически капитал да бъде прахосан, това става все по-реално. "Почти сигурно е, че освен ако не стане чудо, еврозоната няма да продължи да съществува в сегашния си вид. Тя ще се промени и като форма, и като членове - някои страни ще напуснат, други може би ще влязат. Тогава няма да има разговори за Европа на две скорости, а за Европа след еврото, каквото е сега," казва Хюго Брейди от CER.

Всъщност визията за ЕС, разделен на твърдо ядро и периферия, която тези дни беше вкарана в обращение от френския президент Никола Саркози, съвсем не е нова. Тя се появява още през 1994 г. и нейни автори са Карл Ламерс и Волфганг Шойбле, който днес по стечение на съдбата е финансов министър на Германия. На практика в ЕС отдавна има различни скорости и нива - еврозоната, Шенген и др. (виж инфографиката). Но идеите това движение в отделни ленти да бъде формално въведено, сякаш бяха погребани с голямото източно разширяване на ЕС и отхвърлянето на злополучната европейска конституция в държави "от ядрото" като Франция и Холандия. Сега дълговата трагедия отново върна на дневен ред плановете за създаване на една по-малка и политически сближена еврозона и пояс от блуждаещи около нея страни.

Не липсват и по-радикални идеи като тези на известния икономист и бивш президент на Германската индустриална федерация (BDI) Ханс-Олаф Хенкел, който предлага да има "северно евро" и "южно евро". "Аз лично преди 15 години се обявих "за" еврото с цялата си страст и сега откровено признавам, че съм допуснал грешка. Има достатъчно доказателства, че то сериозно накърни Европа," казва Хенкел пред "Капитал" (вижте цялото интервю с него тук). За германския икономист разединението в еврозоната е очевидно и той дава два примера. "Оформя се пропаст между държавите кредитори и страните, получаващи помощи. Преди кризата германците бяха най-обичаната нация в Гърция, сега са най-омразната. Младежите в Атина, Мадрид и Лисабон не протестират само срещу собствените си правителства, а и срещу германското. Освен това дистанцията между 17-те страни в еврозоната и останалите десет се увеличава непрекъснато. В държавите, които са извън валутния съюз, расте недоволството, че 17-те взимат решения, без дори да се допитват до останалите", отбелязва Хенкел.

Според политолога Иван Кръстев изборът сега е "Европа на две скорости" или "Европа на няколко парчета". "Това ще има много и различни последствия, но три са видими с невъоръжено око - Великобритания тотално ще изгуби влиянието си и ще се превърне в далечен роднина, ЕК ще отстъпи позиции и ще играе второстепенна роля,  а страни като България ще останат в състояние на перманентна периферност", смята Кръстев (вижте цялото интервю с него тук).

Професорът по европейска политика от University of Oxford Ян Зельонка посочва и още един ефект. "В ЕС интеграцията в една област прелива обикновено и в други области. Боя се, че сега наблюдаваме обратното. Засиленото сближаване в еврозоната ще се отрази негативно в други сфери като общия пазар или Шенген, защото нивото на конфликтите и взаимните обвинения ще е толкова високо, че ще направи сътрудничеството в тези политики много трудно или направо невъзможно. Това е най-големият ми страх сега", казва Зельонка пред "Капитал".

Същевременно не е много ясно какво точно ще включва общото икономическо управление в еврозоната и изпълнимо ли е то. "Дори да забравим възможното и да се концентрираме само върху нужното, пак предстоят много трудни разговори. Например за даването на право на ЕК да преглежда бюджетите на отделните държави, преди те да влязат в националните им парламенти. Лесно е да се поиска това от гърците. Но можете ли да си представите Бундестага да се съгласи Брюксел да се намесва в германския бюджет?", пита риторично професорът от University of Oxford.

Напред или надолу

От една страна, както посочи наскоро Жозе Барозу, ЕС не може да продължава повече да се движи със скоростта на най-бавния си член. От друга обаче, има риск отделянето на еврозоната да обрече ЕС на разпокъсване и упадък.

И още една подробност – скокът в дълбоката интеграция на валутния съюз няма как да стане без съгласието на европейците. А те за момента не изглеждат готови да поверят още власт в ръцете на неизбираеми и безотчетни европейски елити. Тези дни дуетът Меркел и Саркози на практика извърши своебразен преврат в Гърция и Италия, замествайки демократично избраните им, макар и не особено обичани премиери с популярни в Брюксел технократи. За момента смяната на режима в Атина и Рим върви гладко, но пренебрегването на волята на избирателите и дистанционното управление неизбежно ще имат странични ефекти, като например подхранване на почвата за популистките партии.

Европа има малко време и много сложни въпроси пред себе си. Една грешна стъпка и новият ЕС може да се препъне фатално още преди да е проходил истински. Ако се допусне разпад на еврозоната, бъдещето ще е мрачно – банкова и финансова криза, рецесия, висока безработица, възход на политическия екстремизъм. Дори апокалипсисът да се размине, пак няма да е леко. Както прогнозира Хюго Брейди от CER, "в най-добрия случай ни чака много трудно десетилетие с тежки политически решения."

Автор : shutterstock Преглед на оригинала