Тяхната справедливост

Гняв и надежди

"Телевизоинните канали в Пакистан постоянно показват обществени дискусии, молитви и бдения за здравето на Малала. В цялата страна се оформя консенсус - пакистанският народ, правителството и армията са срещу талибаните", обяснява Арши Хашми от Националния университет за отбрана в Исламабад. Гневът от действията на екстремистите бе толкова силен, че 50 ислямски духовници, които принципно са склонни да им симпатизират, издадоха фетва срещу тях.

"Случилото се с Малала е голяма възможност за промени. За пръв път от много време пакистанците да са толкова обединени и властта усеща обществения натиск", казва пред "Капитал" д-р Гарет Прайс от британския аналитичен център Chatham House. Според нето оптимистичният вариант е протестите да дадат тласък на някакъв нов политически субект, антиталибанска коалиция, която да успее, ако не да спечели изборите, поне да окаже силно влияние върху взимането на решенията и в страната. И властта да започне по-смели действия срещу талибаните.

Как реално би изглеждала една по-твърда политика е трудно да се каже. Основният източник на проблеми в страната е т.нар. Племенен пояс в Северен Пакистан. Там присъствието на Исламабад никога не е било нещо повече от номинално, а властта е в ръцете на племенни лидери. Граничен контрол с Афганистан практически няма и контрабандата процъфтява. Тази ситуация е рай за всякакви видове въоръжени групировки, в това число и талибаните. "В дългосрочен план вкарването на тези райони под контрол и реалното им инкорпориране в Пакистан трябва да се случи, защото в противен случай те винаги ще са извор на проблеми и ще спъват страната", посочва Прайс.

Хюсеин Надим от Департамента по публична политика към Националния университет за науки и технологии в Исламабад припомня, че всякакви действия по отношение на Племенния пояс крият много опасности. "Всъщност появата на "Терик-и-Талибан" е свързано именно с един опит за овладяване на северните територии", казва той пред "Капитал". След началото на войната в Афганистан тогавашният президент Первез Мушараф започва изграждане на пътища, по които да минават провизии за съюзническите войски там. Тогава местните племена се обединяват срещу пакистанската армия с бивши муджахидини, заселили се в региона още по време на войната със СССР, и се появяват т.нар. пакистански талибани. Исламабад понася сериозни загуби и е принуден да подпише примирие, позволяващо на талибаните да налагат собствените си закони и правила.

Проблемите пред една широко мащабна операция в Племенния пояс са най-малко два. Единият е, че всъщност никой не знае какво точно се случва там. Другият е фактът, че дори тази територия да бъде овладяна, това няма да разреши нещата. Екстремистите просто ще се преместят в съседен Афганистан и набезите ще продължат. Така един евентуален опит за намеса в северните територии е твърде вероятно да завърши, ако не с военно, поне с политическо фиаско за Исламабад. Ето защо очакванията са действията на пакистанската армия спрямо талибаните да останат ограничени и в бъдеще.

"Не бих заложил пари, че след атаката над Малала в Пакистан ще настъпят каквито и да било сериозни трусове", прогнозира Гарет Прайс. И то не толкова заради трудностите, които биха изникнали пред военна операция. Както обяснява Хюсеин Надим, "в Пакистан е съвсем нормално да се случи нещо скандално, то да присъства в обществения дебат седмица или две, след което просто да отшуми, а реални промени няма. Затова е нужно да се изчака още поне няколко седмици, за да може да се види дали натискът ще се запази и от него наистина може да последва нещо."