Без банков съюз рискуваме да не излезем от кризата

Какви ще са предимствата за България, ако тя се присъедини днес към общия банков надзор, при положение че не е членка на еврозоната?

- Това трябва да определи самата България, не мога аз да кажа какъв би бил нейният интерес. Може да се предположи, че една страна, която би искала да влезе скоро в еврозоната, би могла да сметне, че ще е плюс за нея да се подготви по-добре за този бъдещ процес, участвайки още отсега в общия банков надзор. Но всяка страна трябва да реши сама за себе си дали намира интерес, или не.

Обяснете защо според вас еврозоната продължава да се развива по този нелогичен начин – сред членовете й да остават толкова проблемни в икономическо и финансово отношение страни като Италия и Гърция, а извън нея – сравнително стабилни държави като Полша и Чехия. Това не е ли проява на двойни стандарти?

- Не, не смятам, че двойните стандарти имат нещо общо тук. Еврозоната е в криза. И в резултат на тази криза някои страни членки са по-засегнати от други – Гърция, Португалия, Ирландия, Испания, в по-малка степен и Италия. Тази криза обаче има няколко разновидности – най-просто казано, от една страна е случаят на Гърция, от друга – случаят на останалите страни. За Гърция е ясно, че ситуацията произхожда от кризата на публичните финанси, т.е. това е криза на държавния дълг. В този случай ключовото решение е дисциплина и преди всичко бюджетната дисциплина. При всички положения валутният съюз не може да бъде жизнеспособен без 100-процентова бюджетна дисциплина. Тя е необходима на всички. Може би преди 13 години това не ни е било съвсем ясно, но смятам, че сега вече всички са го разбрали.

Другата разновидност на сегашната криза е случаят на останалите затруднени страни. При тях, противно на това, което говорят някои, кризата не е криза на публичнте дългове. Бюджетните затруднения на тези страни са следствие от, а не причина за кризата. Ирландия, например, натрупа бюджетния си дефицит и излезе "на червено" заради банковата си криза, която беше следствие от спекулации и до голяма степен от глобалната финансова криза от 2008 г. Тук дисциплината разбира се е необходимо, но не е достатъчно, условие за излизане от ситуацията. Тя не стига, тъй като единственото, до което би довела, е натрупване на пакет върху пакет от строги мерки и въвличане в дефлационна спирала, точно както се случи през 30-те години на 20 век.

В случая освен дисциплината има нужда и от още нещо. И това е сътрудничеството между страните от еврозоната – между тези с излишък и онези с дефицит, за да се осигури общ растеж, без който не бихме могли да излезем от тази криза, която всъщност е криза на управлението. Преди 13 години, когато се роди еврозоната, ние не сме предвидили необходимите на валутния съюз институции, които да гарантират съгласуването между страните вътре в нея. И днес се налага да ги създаваме по спешност, което не е много лесно. А институциите са от два порядъка: такива, които да гарантират дисциплината – спазването на общите правила от всички; и такива, които да организират сътрудничеството, или ако предпочитате този термин – солидарността. Без нея няма да постигнем растежа, от който се нуждаем, за да си оправим публичните финанси, и ще се отправим всички към дефлационната бездна.

Но както казвате, тези институции се сформират по спешност. Ако процесите са прибързани, можем ли да очакваме добри резултати?

- Знаете ли, в живота има оптимисти и песимисти. Но тук въпросът не е дали да бъдем оптимисти, или песимисти. Въпросът е да бъдем твърдо решени. А ние сме решени да излезем от тази криза.

Според вас в какъв срок ще се случи това?

- Не знам. Ние напреднахме съществено през последните две години. Еврозоната се промени значително. Но ние много добре знаем, че не сме на финалната права и че има още много промени, които трябва да се случат, за да се разреши кризата. Дали сме по средата на пътя – може би.

Европейските лидери представят по-задълбочената интеграция като свой приоритет. Въпреки това сме свидетели на отдалечаването на Великобритания и на резервираността и съмненията на страните извън еврозоната (някои от които заявиха, че вече не бързат да се присъединят към нея). Как ще бъдат обърнати тези центробежни тенденции?

- Европейският съюз е в криза, това не може да се отрече. И тази криза без съмнение е най-дълбоката, най-тежката и най-рискованата от неговото създаване през 1957 г. досега. Европейците имат чувството, че кризата не свършва, у тях се появява умора и истински скептицизъм. Ние трябва да обърнем сериозно внимание на тези процеси, тъй като те могат да се превърнат в лавина и в един момент да преминат прага, след който вече не могат да бъдат спрени. Това е най-голямото предизвикателство. Ние нямаме избор – трябва да разрешим тази криза и ако не успеем, целият процес по създаването на Европейския съюз ще бъде преразгледан, това е ясно. А за да разрешим кризата, трябва да има дисциплина за всички и солидарност за всички.

Вие имате опит във финансовите въпроси. Обяснете защо 11 страни членки на еврозоната искат да въведат данък върху финансовите транзакции, който в миналото е бил отхвърлен от други държави (например от Швеция), след като се е оказвал провал?

- Не знам дали този данък се е оказал провал в Швеция. Това, което е сигурно, е че тези 11 страни искат да се възползват от възможността, дадена им от европейските договори, да развият помежду си засилено сътрудничество – такова, каквото е данъкът върху финансовите транзакции. Защо – трябва да попитате всяка от тях, разбира се. Но може би има няколко причини.

Първо, вече видяхме какви рискове крие финансовият сектор, а кризата от 2008 г. ни показа ясно какво може да коства неговата нестабилност. Тогава европейските данъкоплатци в много страни бяха принудени да плащат, за да спасят банките. Това е шокова ситуация, не е ситуация, която да приемем за нормална. И ако случайно в бъдеще се възобновят подобни кризи, които налагат рекапитализация на банките, за да не тежи на данъкоплатците, цената ще бъде поета от целия финансов сектор. Данъкът върху финансовите транзакции има за цел да позволи на финансовата сфера да събере предварително тези средства. Към тях, разбира се, ще добавят своя дял и акционерите на банките.

Второ, това е данък, т.е. публични приходи, които в днешно време са необходими, тъй като всички страни имат известни бюджетни трудности. Те могат да помогнат за стабилизирането на публичните разходи, както и за финансирането на други необходими пера като например инвестиции за растеж и развитие. Но главното е, че данъкът върху транакциите е способ за възпитание на финансовия сектор чрез стабилизиране на спекулативния му характер.

Според анализаторите банковият съюз е дългосрочен проект, а не решение на кризата – за каквото го представят европейските лидери. Как бихте коментирали това твърдение?

- Изкушавам се да кажа, че банковият съюз не е единственото решение на кризата и без съмнение сам по себе си не е достатъчно решение. Но той допринася и дори е ключов за нейното разрешаване. Без банков съюз можете да правите каквото си поискате друго и рискувате пак да не успеете да излезете от кризата. Той е необходима стъпка, защото настоящата ситуация е породена от порочния кръг между банкови кризи и кризи на публичните финанси.

Тези кризи са взаимно свързани, те се предизвикват една друга и следват една след друга. И именно това е целта на банковия съюз – да даде възможност този порочен кръг да бъде прекъснат. Неговата идея е да позволи ресурсите, необходими при криза за рекапитализация на банковия сектор в някоя страна, да дойдат от европейско ниво, съхранявайки публичните финанси на самата страна. Т.е. това е механизъм за разрешаване на банкови кризи на европейско ниво, който съответно се нуждае от установяване на общ механизъм за наблюдение на европейския банков сектор. Точно на този етап се намираме – банковият надзор е една от съставките на бъдещия банков съюз.

Днес няма да сгрешите, ако кажете, че банковият съюз не е в състояние да донесе решенията за кризата утре, тъй като изграждането му отнема време. В края на тази година трябва да имаме правната основа за банковия надзор.

След това ще дойде времето за единния оздравителен механизъм (който ще ръководи оздравяването на банките) и за интегрирания механизъм за гарантиране на депозитите. Тяхното организиране също ще отнеме време, но те също са сред условията за разрешаване на кризата на еврото.