Да върнем властта на народа

Исландците избират нетрадиционен подход - решават, че конституцията ще бъде написана не от експерти или политици, а от обикновени хора, избрани с пряко гласуване. Като единственото условие е кандидатите да не са членове на никоя партия. Желаещите да се включат са 522, от които през 2010 г. са избрани 25.

Един от тях е пасторът в Евангелската лютеранска църква на Исландия Орн Йонсон. "От години пиша за вярата и проповядвам, както и се интересувам от обществени проблеми. Затова ме насърчиха да участвам в изборите за гражданския конституционен съвет", обяснява той пред "Капитал". Освен него в съвета влизат няколко адвокати и университетски преподаватели, а също и журналисти, фермер и студент. "Използвахме различни сайтове като Facebook и Twitter, за да комуникираме с хората и да им дадем достъп до нашата работа", разказва пасторът. Основната ценност на комисията е била прозрачността. "Бяхме разделени в три комитета, а след това имахме отворени срещи, които бяха предавани на живо интернет", спомня си Йонсон.

Получените през социалните мрежи предложения са включени в проекта за конституция, който в края на октомври бе подкрепен на референдум от две трети от исландците. За да влезе в сила, новосъздаденият документ трябва да бъде одобрен от настоящия и бъдещия парламент на Исландия (предстоят избори през април 2013 г.) Йонсон вярва, че това ще се случи. Най-малкото защото за политиците ще е трудно да игнорират мнението на хората.

Конституция от и за хората

"В сравнение със стария текст в новия се подсилват три елемента – гарантиране на човешките права, по-ясно разделение на властите и улесняване на използването на инструментите на пряката демокрация", обяснява Ерик Бергман. Например 10% от гласоподавателите (около 25 хил. души) могат да инициират референдум.

Същевременно експертният прочит на документа разкрива някои слабости, посочва Стефания Оскарсдотир от Исландския унирверситет. "На места в текста се отварят пролуки, които на по-късен етап биха могли да станат повод за безкрайни съдебни спорове", казва тя пред "Капитал". И дава пример с член, в който се казва, че всички имат право на здравеопазване "от най-високия възможен стандарт", което дава твърде широка база за интерпетация. Ако някой е болен, трябва ли държавата да го компенсира за това и какво изобщо означава висок стандарт за здраве. "Друг проблем е, че не е докрай прецизирана структурата на властта, в смисъл как точно ще взаимодействат помежду си заедно иначе разделените власти", отбелязва Оскарсдотир. Отношенията между президента и парламента също са неуточнени и е оставена възможност президентът на практика да блокира всеки закон като го изпрати на референдум. Според Оскарсдотир причина за тези неясноти е, че събранието е разполагало с твърде кратко време – малко над три месеца, в които хора без никакъв опит в конституционното право трудно биха могли да навлязат в материята. Но тези неща могат да се изгладят по време на предстоящите обсъждания в парламента.

* Метод за разпределяне на раздробена на малки части работа сред голям брой изпълнители, които обикновено са външни за дадена организация.

Революция или не съвсем

"Идеята, че Исландия се нуждае от нова конституция, присъства още от основаването на републиката, тъй като настоящата е остатък от времето, когато сме били под датска власт", припомня Бергман. И само по себе си писането на нова конституция се свързва с желание за фундаментална промяна в обществото. Така на пръв поглед може да изглежда леко странно защо в случая с Исландия тя се оказва много близка до предходната.

"В предложения текст всъщност няма нищо революционно ново. Нищо шокиращо", казва Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии. Той на практика не се различава съществено от старата конституция - запазена е формата на управление, а в съдебната власт промените са по-скоро козметични.

"Всъщност повечето исландци, които подкрепят предложението за нова конституция, въобще не са го чели и вероятно мнозина от тях не са съвсем наясно за какво се отнася", смята Оскарсдотир. "Основната движеща сила е, че днес в Исландия политиците и политиката се възприемат като нещо лошо и в този смисъл изготвеният проект се разглежда като своеобразен удар срещу тях."

Макар страната да е сочена като пример за "впечатляващо възстановяване" (по израза на управляващия директор на МВФ Кристин Лагард), исландците изпитват към своите политици същото, което и гърците или италианците. Макар Исландия да се оттласна от дъното, икономиката й да расте с по 4% и дори да погасява дълговете си предсрочно, гневът към политическата класа за това, че допусна кризата да удари толкова тежко, не изглежда да е стихнал. Ярък пример за това бяха местните избори в Рейкявик през 2010 г., спечелени от "Най-добрата партия" на комедийния актьор Йон Гунар Кристинсон, който обяви, че няма да изпълни нито едно от обещанията си, но пък се ангажира да докара бяла мечка в местния зоопарк и да осигури безплатни хавлиени кърпи във всеки басейн.

"Тези настоения срещу политиците поемат по два канала", обяснява Оскарсдотир. Първият е искане за засилване на елементите на пряка демокрация, което е видимо в конституцията. Вторият е в идеята за вкарване на повече експерти в управлението. "Именно от тук дойде и порива за присъединяване към ЕС – хората решиха, че явно политиците ни не могат да управляват и е по-добре да дойдат експертите от Брюксел. Днес обаче, след като видяха, че ЕС далеч не се справя добре, исландците охладняха към тази идея", казва Оскарсдотир. Според проучвания на общественото мнение през февруари две трети от жителите на острова са били против влизането на страната в ЕС, докато през пролетта на 2009 г. съотношението е било 61% на 27% в полза на начало на преговорите.

Може и така

Исландският експеримент е интересен дори само защото дава нов поглед към нещата. "По принцип писането на конституции винаги е било възприемано като елитарно занимание, с което се занимават специално подготвени за целта партийни или научни елити. Исландският проект до голяма степен е създаден от обикновени хора", отбелязва Даниел Смилов. Да, те са били с висше образование и са били съветвани от експерти, но в крайна сметка неспециалисти са се справили относително добре с тази нелека задача. "А това дава най-малкото добра база за размисъл", казва Смилов. И може би приближава една идея повече властта към тези, от които черпи легитимността си.