Великобритания удължава антикризисните мерки поне до 2018 г.

Краят на смелите прогнози

Намаляването на дефицита трябва да бъде постигнато с мерки за съкращения на бюрокрацията, социалните помощи и увеличаване на данъците на по-заможните. Според прогнозите на Службата за бюджетна отговорност през 2012 г. публичният дълг на Великобритания ще бъде 74.7% от БВП и ще се увеличи до 79.9 на сто през финансовата 2015-2016 г. Едва тогава ще започне да пада и през 2017-2018 г. ще бъде 77.3 на сто.

В речта си пред парламента Озбърн обяви, че отменя планираното увеличение на акциза на горивата от 3 пенса, за да улесни средната класа, която изпитва сериозни затруднения. Освен това следващата година бюджетите на отделните министерства ще бъдат намалени със средно 2%, като изключение правят здравната каса и средствата за училищата. През 2014 г. бюджетите за местните власти ще бъдат намалени с 2 на сто. Очаква се кабинетът на премиера Дейвид Камерън да въведе по-висок данък печалба на банките, както и да свие бюджета за международна помощ, като обаче го задържи в рамките на 0.7% от БВП, какъвто е ангажиментът на Лондон. Финансовият министър планира да осигури повече средства в хазната, като подобри събираемостта на данъци от мултинационалните компании. Целта е всяка година да има 2 милиарда лири по-малко укрити данъци. Тогава ще могат да се предприемат облекчения като намаляване на корпоративния данък с 1 пункт. Озбърн обеща и държавни инвестиции в инфраструктурни проекти на стойност 40 милиарда паунда.

<#text>Атаката на лейбъристите

Според Озбърн представените пред парламента мерки са "фискално неутрални". Вестник Financial Times коментира, че в годините на кризата Великобритания се е превърнала в добър пример за намаляване на дефицита, но слабият ръст на икономиката и нестабилните публични финанси през 2012 г. поставиха коалиционното правителство под увеличаващ се натиск. Затова критиците на кабинета казват, че мерките за бюджетни икономии са се оказали в разрез с поставената цел.

"Обществото знае, че няма чудодеен лек. Само усърдна работа за справяне с дефицита. Посланието от днешната есенна реч е, че имаме напредък", каза Озбърн. Според финансовия министър "социалната система трябва да бъде честна към работещите хора, които плащат за нея". Така той на практика за пореден път заяви плановете на правителството да стимулира хората, които живеят на социални помощи, за да си намерят работа.

Лейбъристите твърдят, че семействата със средни и ниски доходи са най-тежко засегнати от правителствените антикризисни мерки. Освен това опозицията настоява за повече инвестиции с цел стимулиране на растежа. Преди изявлението на Озбърн лидерът на лейбъристите Ед Милибанд заяви, че политиките на консервативния кабинет са били "ужасен провал". "Опасявам се, че обикновените хора ще трябва да платят цената на това", каза Милибанд, цитиран от Би Би Си. Според Пол Джонсън от Института за фискални изследвания очевидното постоянно ниско ниво на ръста на британската икономика е истинският проблем, що се отнася до публичните финанси, а не толкова фактът, че Озбърн няма да успее да се справи с обещанията си в първоначално обявения срок.

В очакване на безработицата

Службата за бюджетна отговорност предвижда, че до 2018 г. повече от един милион души ще загубят работата си заради планираните бюджетни съкращения. В прогнозата си от март тази година независимите експерти смятаха, че загубените работни места в тази сфера ще бъдат около 730 000. Агенция Reuters отбелязва, че в момента в британския публичен сектор има наети 5.5 милиона души.