Дамата с чантичката

И тачъризъм за всички

Колкото и противоречиви да са оценките за наследството на Тачър, никой не оспорва мястото й в историята - и от ляво, и от дясно са единодушни, че тя е най-значимият мирновременен лидер на Великобритания от Уилям Гладстон насам. А също и единственият, създал политическа философия и прибавил "-изъм" към името си (Чърчил е нарицателно за лидерски стил, а не за доктрина, а "блеъризмът" е по-скоро маркетинг, отколкото съдържание). Политиката с марка "Тачър" означава свободна икономика, приватизация, ниски данъци и силна, но малка държава. "Водещият принцип на тачъризма е доверието в индивида и убеждението, че парите ще се похарчат по по-добър начин от този, който ги е спечелил, отколкото от правителството", казва пред "Капитал" историка Андрю Робъртс, назначен от Тачър за попечител на Margaret Thatcher Archive Trust.

Лидерите, които трансформират, имат нужда от убеждения, кураж и късмет. Желязната лейди има в изобилие и трите, отбелязва колумнистът на в. Financial Times Филип Стивънс. Тя оглавява Консервативната партия през 1975 г. до голяма степен благодарение на късмет. Помага й глупостта на нейния ментор Кийт Джоузеф - малко преди изборите за лидер на торите той казва, че човешкият материал на Великобритания е заплашен от това, че твърде много бедни майки имат твърде много деца. След такова изявление, поне на Острова, политическата кариера приключва. Така, когато през 1979 г. Консервативната партия печели изборите, нейният лидер Маргарет Тачър става премиер с относително тънка автобиография и само един сериозен управленски пост (министър на образованието от 1970 до 1974, с което си спечелва прозвището "крадецът на мляко" заради това, че  ограничава програмата за даване на безплатно мляко на учениците).

Късметът продължава да е с нея и по време на 11-те години на "Даунинг стрийт", които приключват не заради изборна загуба, а с вътрешнопартиен преврат, достоен за драма от Шекспир. Тя е точният политик в точното място и време, като най-добрият пример за щастливо съвпадение е Фолклендската криза, дошла в най-подходящия момент, когато Тачър е на дъното на популярността си. Малката и кървава война я превръща в национален герой, помага й да бъде преизбрана и циментира имиджа й на световен лидер, с когото всички трябва да се съобразяват. Близките й отношения с американския президент Роналд Рейгън й помагат да изиграе роля в събарянето на желязната завеса и издигат статута на Великобритания като глобална сила.

Желязната лейди поема страната, когато тя е в окаяно състояние. Три години преди да дойде на власт, Sex Pistols пускат сингъла си Anarchy in the UK ("Анархия в Обединеното кралство"). Великобритания е обхваната от хронични работнически бунтове, пред които политиците капитулират, бюджетният дефицит расте, инфлацията достига 27%, хората се запасяват с храна, страната е наричана болният човек на Европа и е изгубила вярата в себе си. Тачъризмът е революцията, която променя Острова до неузнаваемост. Според феновете й тя връща "велика" в името на Британия, а според противниците й я докарва до национална катастрофа. Но всички признават, че Обединеното кралство не е същото след нея.

"Великобритания все още в много отношения е страната, която Тачър изгради", казва пред "Капитал" Ханс Кунднани от лондонския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП). Залязващата индустриална сила, експериментирала със социализма, се превръща в една от най-либералните и гъвкави икономики в Европа, базирана на услугите. "Големият взрив" с дерегулацията на финансовия сектор прави Лондонското сити глобален център, а според критиците на Тачър е и една от причините за днешната криза. Друг елемент на тачъризма, който се репликира на много места по света, е приватизацията - тя е масова и обхваща всички сфери на икономиката, като сред раздържавените компании са British Petroleum, British Airways, Rolls-Roys, Jaguar, British Gas, British Steel, British Telecom и т.н.

Разделяй и управлявай

Първоначалните ефекти от политиката й са опустошителни - безработицата скача, последиците за бедните са ужасяващи, средната класа е подкопана, уличните протести ескалират, а 364 водещи икономисти заклеймяват действията й в отворено писмо, публикувано във в. Times. Дори в редиците на собствената й партия започват да се притесняват, че избирането на Тачър е било ужасна грешка. Това е моментът, в който тя произнася знаменитата си реплика: "За онези, които със затаен дъх очакват любимата фраза на медиите - обратен завой - ще кажа само едно нещо. Правиш завои само ако поискаш това. Тази лейди не прави завои."

Независимо от политическите пристрастия всички признават дълбочината и силата на убежденията й, както и последователността и куража й в отстояването им. Обратната страна на монетата обаче е липсата й на усет за нюанса - за Тачър светът е черно-бял, тя е глуха и сляпа за критиките и предупрежденията. "Разбира се, че тя разделя хората. Но трябва да можеш да се движиш във вярната посока, дори когато не са съгласни с теб. Иначе няма да можеш да свършиш нищо", казва Андрю Робъртс. Според историка няма по-ярко доказателство за огромното влияние на Тачър в британската политика от факта, че заради нея лейбъристите са се придвижили към центъра и са преминали от социализъм към социалдемокрация. Най-безспорният вътрешнополитически триумф на Тачър е, че когато левицата дойде на власт, не промени основните насоки на нейната политика. И както самата баронеса казва, нейното най-голямо постижение е Тони Блеър.

До Европа и назад

"Иронията е, че макар с днешна дата да е ясно, че тя беше права за почти всичко по отношение на ЕС, именно европейската й политика я свали от власт", отбелязва Андрю Робъртс. Макар тропащата с чантичката си в Брюксел и повтаряща "искам си парите обратно" Тачър да е икона на британските евроскептици, отношението й към ЕС всъщност е доста по-нюансирано. Тя успява да балансира своето "Не, не, не" с прагматична защита на британското място в ЕС и е горещ привърженик на единния пазар и източното разширяване.

Това е съчетано с дълбоко подозрение към изземването на власт от Брюксел и опасностите на един икономически и валутен съюз, обединяващ толкова различни страни като Германия и Гърция. "Преди пет години бих казал, че тя греши по отношение на еврото. Но сега изглежда, че е била права", констатира Ханс Кунднани.

Всъщност сегашната криза в ЕС е колкото икономическа, толкова и политическа. "Липсват смели лидери с визия. В известен смисъл германският канцлер Ангела Меркел е антипод на Тачър. Британският премиер сякаш се наслаждаваше на споровете и противопоставянето, това са най-силните й моменти. Докато Меркел се опитва да избегне конфликтите на всяка цена, чака до последния възможен момент, преди да действа, и противно на Тачър, никога не заявява ясно позициите си", казва анализаторът от ЕСВП.

Разликите вероятно се дължат на разбирането на Тачър, че "демокрацията не се състои само в това да отгатнеш какво искат хората. Демокрацията означава и да водиш хората." Колко често чуваме това днес, когато политиката е повлияна от рейтинги, социологически анкети и фокус групи, а политиците се държат като на конкурс по красота? И водещото мото е формулирано в изказването на премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер, че "ние много добре знаем какво трябва да се направи, но не знаем как след това да спечелим изборите". Мемоарите на лейди Тачър може да са добра отправна точка.