Made in USA

Към тази тенденция се прибавя и фактът, че докато цените на горивата растат в глобален мащаб, самата Америка изживява истинска енергийна революция благодарение на вътрешния си добив на нефт и газ. Това прави производството в страната далеч по-рентабилно, особено на стоки за местния пазар.   

От гледна точка на други държави, опитали се с ред реформи и инвестиции да възродят индустрията, сегашните положителни новини от Америка сигурно изглеждат истинска несправедливост. Вашингтон от десетилетия не инвестира в големи инфраструктурни проекти и състоянието на много пътища, мостове и летища в САЩ се конкурира с това в третия свят. Всяка нова статистика за качеството на средното образование е по-нерадостна от предишната, а изпълнението на скорошните обещания за данъчна реформа, изглежда, пак ще се отложи за следващия избирателен цикъл. Въпреки тези очевидни недостатъци според Харълд Съркин Америка има едно голямо неутрализиращо ги предимство – икономическата свобода. За разлика от много държави в Западна Европа, тя не поставя правни и икономически бариери пред компаниите да напуснат, ако продукцията е нерентабилна. "По тази причина е лесно да бъдат преместени производства в Китай. Но същата отворена политика прави още по-лесно за компаниите връщането обратно", коментира Съркин.

Възходи и въпроси

Независимо от триумфалните заглавия в американската преса завръщането на заводите не означава непременно масово назначаване на нови работници. Всъщност откритите производства са с малко хора - това на Siemens в Северна Каролина е с под 900 работници, а Rolls-Royce във Вирджиния има едва 150 души. Дори фабриката за компютърни чипове на GlobalFoundries на стойност 7 млрд. долара, смятана за най-големия индустриален проект в най-новата история на щата Ню Йорк, нае две хиляди служители. Толкова, колкото в Китай Foxconn има само в един средноголям завод, при това през неособено натоварена седмица. Причината за разликата е във високата автоматизация на труда в САЩ. И много експерти твърдят, че точно тя, а не аутсорсването, е по-важната причина за загубата на 6 млн. индустриални работни места в страната в последното десетилетие.

Опитите на отделни щати и общини да привличат компании на своята територия също е обект на дебат. Под натиск да подпомагат активно създаването на работни места (особено около избори) администрациите често са готови да обещават големи субсидии, данъчни отстъпки или промени в местното законодателство. Понякога в името на рязането на ленти не един бюрократ е готов да затвори очи пред явни проблеми. Показателен е примерът на GlobalFoundries, където в субсидията от 1.4 млрд. бяха открити и някои по-необичайни пера. Разследване на местния вестник Times Union в Олбъни показа, че мениджърите на фабриката са изпращали сметки на щата Ню Йорк и за фирмени апартаменти, телевизори, маркови тениски и дори разходи в хранителните магазини. Наистина сумите не са особено големи, но фактът, че щатските власти са подписвали без възражения чековете, разбуни духовете.    

Въпреки различните теории, преобладаващото мнение е, че самият характер на индустриалното производство променя уравнението за приходи и разходи. Според статистиката всеки долар, вкаран в него, връща 1.48 долара в икономиката. Причината е, че една действаща фабрика неизменно води след себе си изграждане на инфраструктура и помощни бизнеси (и двете създават допълнителна заетост), а също и до партньорство с университети. Ако се върнем отново на примера със завода за чипове на GlobalFoundries в щата Ню Йорк, сега в района няколко висши училища подготвят по двегодишна програма висококвалифицирани работници. В същото време Колежът по нанонаука и инженерство (CNSI) в близкия Олбъни се превърна в образователен и изследователски център с международен престиж, където студенти и преподаватели партнират още с IBM, AMD и Toshiba. И сега, когато GlobalFoundries обмисля дали да не отвори втора фабрика в щата, въпросите около сметките за тениски и телевизори изглеждат отдавна забравени.

Местни фирми, глобални последици

Но ренесансът на американската индустрия не означава директно загуба за китайската. Въпреки че ръстът на заплатите в работилницата на света вероятно ще накара някои компании да търсят по-евтини страни като Виетнам, Индонезия или части от Мексико, последиците от тези процеси ще са по-ограничени. "В Китай икономиката върви нагоре и затова компаниите не затварят тамошните си производства, а по-скоро ги пренасочват главно за вътрешно потребление и за останалите пазари в Азия," казва Харълд Съркин. Просто производството в азиатския гигант създаде и милиони потребители, способни да поддържат местната индустрия.

Не по-малко интересен от връщането на известни компании в САЩ е по-незабележимият процес на създаване на нови малки такива. Това най-често са фирми за нишови продукти, особено зависими от бързо и близко производство. Създатели на дизайнерски тениски, индивидуално поръчани по интернет калъфи за таблети или битова електроника със специфики на клиента нямат време да чакат средно по девет месеца, докато моделите им могат да бъдат масово произведени в Китай. Подобни компании сега създават цехове из малки и големи градове в Америка, често използвайки сградите на изчезналите индустриални гиганти (например някогашната корабостроителница в Бруклин е дом на 275 фирми и 6 хил. заети). Процесът не е типичен само за САЩ, разбира се, но местната култура на толерантност към пробите и грешките дава допълнителен тласък. С помощта на интернет тези компании-джуджета продават глобално и мечтаят един ден продуктите им да имат популярността на GAP или Apple.

Може би единици от тях ще стигнат подобни индустриални висоти. Но колкото повече поемат по пътя, толкова повече са създадените работни места. А също и вероятността някоя малка компания да открие следващата голяма идея, общаваща да преобрази света. Естествено с етикет Made in USA.