Хърватия става 28-ата страна в ЕС

Милионите туристи, които препълват плажовете, не виждат нищо нередно в страната. Добре облечени хора пият кафе на слънцето и бързат за уикенда по нови магистрали. Световната финансова криза обаче донесе лош инвестиционен климат и липса на гъвкавост на трудовия пазар. "Хърватия се присъединява към ЕС като нереформирана и неподготвена страна и блокът ще се отнася към нея като към някой, който спешно се нуждае от промяна", смята анализаторът Велимир Сонйе от Arhiv Analitika.

Безработицата достига 21%, а перспективите за растеж остават слаби, засилвайки опасенията, че страната единствено ще създаде нови икономически проблеми на съюза. Германският таблоид Bild дори определи Хърватия като "новото гробище за парите на нашите данъкоплатци".

Този месец Брюксел предупреди страната, че скоро след присъединяването й ще бъде изправена пред процедура за прекомерен дефицит. Според данни на Евростат БВП на глава от населението в Хърватия е с 39% под средното за ЕС. Само Румъния и България са по-назад. През последните четири години икономиката й е била или в рецесия, или в стагнация. В този дух е и предупреждението на анализатора Зарко Пуховски: "Ние, сериозно болните, се присъединяваме към ЕС, който също е сериозно болен."

Умора от разширяването

Макар че е далеч от членство в еврозоната, в много отношения Хърватия прилича на боледуващите южноевропейски икономики. Още по-притеснителни от нестабилните й публични финанси са слабата конкурентоспособност, неспособността да привлече чуждестранни инвеститори и прекалената зависимост от туризма.

През май посланикът на ЕС в Хърватия Пол Вендорен предупреди правителството, че няма много време да се справи с тежкото регулаторно бреме, корупцията и дългите процедури, правната несигурност и неефективната съдебна система.

ЕС прие нови членки за последен път през 2004 и 2007 г., когато икономиката беше във възход. Започналата през 2008 г. криза обаче засили усещането за "умора от разширяването" и мнението, че ЕС може да е достигнал естествените си граници. "ЕС през 2013 г. е напълно различен от ЕС през 2004 г.", казва бившият еврокомисар по разширяването Гюнтер Ферхойген. "Той е по-малко обединен, бъдещето изглежда много несигурно и най-важното, младите хора - обикновено най-силните поддръжници на идеята за европейско единство, стават все по-разочаровани."

Началото на края?

За много хора еврочленството на Хърватия е началото на края на един процес. Според немалко наблюдатели Западните Балкани трябва да се присъединят към клуба. Бъдещите преговори с Турция обаче срещат съпротива, а никой дори не споменава за евентуално присъединяване на Молдова или Украйна. Това е грешка, коментира Economist. Разширяването беше най-успешната политика на ЕС, а надеждата за членство беше ключова за спокойния преход към демокрация първо в Гърция, Испания и Португалия, а по-късно и в части на Източна Европа.

Противниците на разширяването дават няколко аргумента. Европейският клуб е вече твърде голям, за да функционира добре, и така или иначе се намира в огромен хаос. Общественото мнение е против допълнително разширяване отчасти заради растящата съпротива срещу имиграцията. Потенциалните кандидати на изток са или твърде големи (Украйна), или твърде бедни (Молдова), или твърде мюсюлмански (Турция), твърде автократични (Азербайджан) или комбинация от всичко, коментира изданието.

За тези възражения обаче има отговори. Вземането на решения не е пострадало от разширяването - политическите спорове са предимно между по-старите държави членки, а не между стари и нови. Разбира се, хората в ЕС са разтревожени от имиграцията. Ще минат обаче десетилетия, преди много от тези страни да могат да се присъединят, и дори тогава ще бъдат наложени дълги преходни периоди, преди работниците да могат да се движат изцяло свободно в ЕС. Размерът, бедността и религията никога не са стояли на пътя на еврочленството и не трябва внезапно да се превръщат в пречки сега, допълва изданието.