От нас зависи как ще използваме ЕС

Тревожи ли ви фактът, че в ЕС националните правителства поемат водеща роля за сметка на общите европейски институции, и понякога изглежда, че столицата на ЕС е Берлин, а не Брюксел. Това опасно ли е за малки държави като България и Хърватия?

Да бъдем реалисти - ЕС не е замислен като свръхдържава, а като общност, в която страните членки искат да запазят суверенитета си. И, разбира се, при дебатите и преговорите в ЕС онези страни, които са по-успешни и имат по-големи възможности да подкрепят идеите си, имат по-добри позиции. Това не е нещо неочаквано или нещо, срещу което трябва да се борим. Може би е нужно да намерим достатъчно кураж да мислим за нова архитектура на ЕС. И един от важните въпроси е как да се подобри демократичната легитимност на европейските институции. Това ще означава и повече отговорност за хората, които се избират. И тогава може би ще имаме същата позиция като държавите с повече население и по-силен глас при взимането на решения. За малките държави пътят е да адаптират политиките си и да си сътрудничат, ще има много въпроси, по които ще трябва да се държат заедно.

Кои са темите, по които Хърватия иска да е активна в ЕС?

Като всички останали страни и ние се интересуваме от икономическите теми. Разбира се, наясно сме, че няма как да имаме решаващ глас по тях, но са значими за нас. И вторият важен въпрос за Хърватия е политиката по разширяване. Бихме искали да мотивираме ЕС да приеме останалите страни от региона. Имаме голям интерес нашите съседи от Западните Балкани също да влязат в ЕС, защото това ще подобри нашата сигурност, ще повиши стабилността в Европа и ще ни позволи да търгуваме много по-успешно.

Какво точно очаквате в икономически план от ЕС?

Политика, която да тушира твърде големите различия между държавите по отношение на развитието - не само икономическо, но и техническо, научно, в сферата на образованието и т.н. Естествено сме наясно, че никой няма да ни дава пари просто така, ще трябва да си ги заслужим с амбиции и работа. Имаме и свои приоритети по отношение на еврофондовете и очакваме те да бъдат чути от ЕС. Стратегически важна за развитието на целия регион е инфраструктурата -  това означава магистрали, тръбопроводи, енергийни коридори.

Очаквате ли някоя от държавите от Западните Балкани да влезе скоро в ЕС?

Не е възможно това да стане в кратък период от две или три години. Хърватия примерно имаше нужда от десет години и някои казват "това е твърде дълго". Вероятно е така от гледна точка на нашия къс човешки живот, но в живота на една държава това е само миг. И онези страни, които сега са на опашката пред вратите на ЕС, не трябва да са нетърпеливи, а да са много упорити, настойчиви и да не се отказват от крайната цел.

Как България и Хърватия биха могли да им помогнат да я постигнат?

Като подкрепят разширяването на ЕС. А също и с политически и технически съвети, защото имаме опит в  преговорите и в това да адаптираме обществото към изискванията на ЕС.

Хърватия вече преживя първия си сблъсък с ЕС заради т. нар. закон "Перкович", ограничаващ екстрадирането на предполагаеми престъпници и противоречащ на европейската заповед за арест, като се стигна до ултиматуми от Брюксел и заплахи за спиране на еврофондовете. Защо се стигна да този конфликт?

Това беше инцидентно неразбиране, не нещо планирано като специално политическо действие. Хърватското правителство влезе в битка по принципни причини, а не за да защити някого конкретно. Но моята позиция беше, че трябва да спазваме това, което сме подписали. Парламентът промени закона, който предизвика спора, и този проблем приключи. Случва се на всяка държава от време на време да има конфликт с някои решения на ЕС.