Китайски Панамски канал в Никарагуа

Множество съмнения

Тъй като Никарагуа е много бедна държава, строежът трябва да се финансира изцяло от външни инвеститори. В замяна компанията, която стои зад проекта – базираната в Хонконг HKND – ще получи правото да управлява канала за следващите 50 години. Освен водния път плановете включват построяването на петролопровод, две пристанища, товарна железопътна линия и две летища. Твърде бързото одобряване на проекта от парламента обаче и самият инвеститор предизвикват недоумението на експертите.

Изпълнителният директор на HKND Уан Дзин е 40-годишен китайски милиардер, натрупал богатството си от телекомуникации, отбелязва Bloomberg. Компанията пусна официалния си уебсайт няколко дни преди подписването на сделката. "Процесът на развитието на този проект е изключително странен и остави много въпроси без отговори", смята Естебан Полидура, латиноамерикански анализатор в Deutsche Bank. "Имаме дълбоки съмнения дали това е сериозен и икономически жизнеспособен проект." Маргарет Мейърс, програмен директор за Китай и Латинска Америка в американската консултантска агенция Inter-American Dialogue, задава резонния въпрос: "Защо Уан Дзин? Той няма никакъв опит с канали или големи инфраструктурни проекти." В опит да разсее скептицизма миналата седмица милиардерът даде официална пресконференция в Пекин, на която заяви, че вече е привлякъл глобални инвеститори и че работата по канала може да започне през 2014 г. и да завърши до 2020 г.

Според наблюдатели обаче единственият знак, който предполага, че всичко може и да е реално, е фактът, че китайските бизнесмени не започват проекти от подобен мащаб без подкрепата на правителството в Пекин. Дзин отрича да има каквито и да е връзки с управляващите, но ако Китай наистина стои зад него, той все пак може и да бъде построен, пише британският журналист Гуин Дайър.

Икономика и геополитика

Ако каналът стане реалност, икономическите ползи за Никарагуа ще бъдат огромни. Според местното правителство работата по един от най-мащабните инфраструктурни проекти в света към момента ще увеличи двойно брутния вътрешен продукт на страната и ще утрои заетостта до 2018 г. За Панама, чиято икономика през последния век се крепи на собствения й воден път, конкуренцията ще се окаже сериозна. Въпреки преустройството на Панамския канал на стойност 5 милиарда долара, което се очаква да приключи скоро и което ще удвои неговия капацитет, оттам пак няма да могат да минават кораби над 65 000 тона. Евентуалният му конкурент през Никарагуа ще може да пропуска модерните контейнеровози с водоизместимост до 250 000 тона. Освен ако световната търговия не продължи да се разраства бързо обаче, няма да има достатъчно кораби и за двата водни пътя. Съревнованието в транзитните такси ще бъде жестоко, което със сигурност ще означава сваляне на цените за транспорт на петрола от Латинска Америка към Китай, но в резултат може и да се окаже, че никой от двата канала не е достатъчно печеливш.

Не по-малък е и стратегическият въпрос. Въпреки че през 1999 г. САЩ връщат управлението на Панамския канал на правителството на страната, и до днес те осъществяват сериозен контрол върху него. Две трети от товарите, които минава оттам, идват или отиват към американски пристанища, а американските военни кораби продължават да имат правото да пререждат опашките, за да минат от единия до другия океан. За Вашингтон контролът над най-прекия път между Пасифика и Атлантика е стратегически приоритет. Щатите със сигурност няма да разполагат с подобно влияние върху евентуален Никарагуански канал и без съмнение ще се опитат да попречат на проекта. | Капитал Daily

Източник: Reuters Преглед на оригинала