О, братя, къде сте

Резултатът е, че "Мюсюлманското братство", допреди няколко дни най-голямата и най-добре организирана партия в Египет, в момента изглежда фатално ударена. От това какво ще се случи с нея в следващите месеци зависи не само бъдещето на страната, но и на политическия ислям в Близкия изток.

Здравейте и сбогом

За братята общественото недоволство, изляло се по улиците на Египет под във формата на милиони демонстранти, дойде сякаш изневиделица. Убедеността в популярността на президентството и партията сред египтяните прозираше в речите на Морси в седмиците преди свалянето му от власт. "Изненадата от това, което се случи, нарани Братството, тъй като те не очакваха, че може да бъдат отстранени по такъв начин", твърди пред "Капитал" Абд ал Монейм Махмуд, журналист и бивш член на организацията. Според него намесата на военните в отстраняването на Морси е по-лоша от събитията през 1954 г. (когато две години след военния преврат срещу крал Фарук Гамал Абд ал Насер се обърна срещу съюзниците си от Братството и жестоко ги репресира), защото цивилни сили – либерали и секуларисти – подканяха към свалянето му. Махмуд е категоричен, че на 30 юни в Египет се състоя военен преврат.

Всъщност, макар протестите срещу Морси и действията на военните при свалянето му да бяха подкрепени от голяма коалиция от политически и неполитически организации, "Мюсюлманското братство" остава един от основните играчи със своите 2 млн. членове и последователи и със сериозно влияние над гласоподавателите в по-малките градове и провинцията. Но след драматичните събития, изтълкувани от мнозина като зрелищно политическо самоубийство на партията, съдбата й е все още неясна. "Това е фатален удар за организацията и ръководството й в сегашния им вид. Ако искат да оцелеят, те трябва да осъвременят идеите си и да сменят изцяло лидерите си с по-млади хода от интернет поколението", казва пред "Капитал" Саид Садек, професор от Американския университет в Кайро.

Има ли живот след Морси

Вече повече от седмица не спират демонстрациите в подкрепа на отстранения държавен глава в Кайро и други места в страната. А лидерите на Братството обявяват, че техните поддръжници няма да си тръгнат, докато Морси не се върне на президентския пост.

"Братята протестират, за да поддържат единство и сплотеност в организацията и за да преговарят за бъдещето си с новия режим. В момента се опитват да продължат колкото се може по-дълго натиска над правителството, за да натрупат политически капитал и да предотвратят масови арести срещу членовете си", обяснява пред "Капитал" Халил ал Анани, един от водещите специалисти по "Мюсюлманското братство". Според него бъдещето им зависи от реакцията на властите и на армията. Ако за братята бъде оставено място на политическата сцена, те ще имат възможност да се вгледат в себе си и да видят грешките си. Това би дало свобода и на по-младите членове да търсят отговорност от своите лидери за постъпките им и за посоката, в която отведоха партията. Според Ал Анани по-сериозна вътрешна промяна е възможна, но трудна, тъй като реформаторите са малко.

През първите месеци след свалянето на Мубарак десетки видни личности от Братството с реформаторски нагласи излязоха от редиците му заради различия с доминиращите консервативни лидери. В месеците след парламентарните избори в началото на 2012 г. мнозина наблюдатели коментираха, че тяхното напускане намалява възможността формацията да поддържа коалиция или да си сътрудничи с други политически сили.

Както посочва Ал Анани, дори отношенията с най-вероятните политически съюзници на братята – салафистите, никога не са били особено добри въпреки сътрудничеството им по време на парламентарни дебати и съставянето на новата конституция. А след като основната салафистка партия "Ан Нур" подкрепи опозицията срещу Морси, бъдещето на тези връзки е под въпрос.

Ал Анани се опасява и от друг сценарий. Според него, ако армията реши да репресира Братството, то може да се радикализира. Махмуд също предупреждава за такъв вариант. "Ако техните членове бъдат хвърлени в затвора и преследвани, има вероятност поне малка част да станат по-склонни към насилие", смята журналистът.

И така историята може да се повтори. Именно в затвора при тежки условия, екзекуции и мъчения част от Мюсюлманското братство през 50-те и 60-те години на миналия век завива към екстремизма. Идеолог на това движение става Саид Кутб, а по-крайни последователи на неговите идеи се присъединяват към "Ал Джамаа Ал Исламия", която в следващите десетилетия извършва терористични атаки срещу цивилни и срещу режима на Мубарак.

Краят на политическия ислям?

Не само екзалтираните тълпи на площад "Тахрир" приветстваха отстраняването на Морси. Сирийският президент Башар Асад също беше сред тези, изпаднали в екстаз. "Случващото се в Египет е крахът на т.нар. политически ислям", възтържествува той. И съвсем не е единственият, танцуващ върху гроба на Братството и ислямизма като политическа идеология. Но за подобни категорични заключения е още рано.

Според Хазем Кандил, преподавател по политическа социология в Cambridge University и специалист по "Мюсюлманското братство", свалянето на Морси е в резултат от лошото му представяне като президент, а не от публичен дебат върху легитимността на ислямизма. "Нямаше нищо ислямско в политиката на Братството. Напротив, образът на морал, който те представяха, беше бързо компрометиран от сделките, които опитаха да сключат с институциите на предишния режим и с чуждестранни играчи, които преди това остро осъждаха", отбелязва Кандил пред "Капитал". Според него Египет, където е "изобретен" ислямизмът, може би е на път да развенчае мита за привлекателността на тези идеи. Милионите мюсюлмани по улиците на 30 юни отхвърлиха религиозните заплахи на братята и отказаха да бъдат покровителствани от тях. Те се отрекоха и от сливането на исляма с ислямизма, което организацията се опита да извърши, допълва Кандил.

Ал Анани не споделя напълно неговото мнение. В консервативно и религиозно общество като египетското политическият ислям няма как да изчезне, твърди той. Възможно е обаче в бъдеще той да се въплъти в друг облик и идеи. Една от тях продължава да бъде следването на турския модел. "Ако политическата свобода се запази и армията се оттегли, възможно е след десетина години по-прагматично движение, произтичащо от "Мюсюлманското братство", да дойде на власт подобно на Реджеп Ердоган в Турция", смята Махмуд.

Но младият Латиф споделя, че ако пред него отново се изправи изборът между Мохамед Морси и Ахмед Шафик, този път той не би гласувал за нито един от тях. А просто би бойкотирал.