Анри Малос: Инвестирайте в младите, в образование, в иновации
Президентът на Европейския икономически и социален съвет пред "Капитал"
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Вашата организация представлява гражданското общество. Как според вас ЕС може да се свърже отново с гражданите си, от които все повече се откъсва?
Да, това е нашата задача, но за съжаление не сме толкова ефективни заради липса на самоувереност и видимост. Точно това се опитвам да променя и затова съм в България и обикалям и други държави, защото трябва да слушаме хората, да бъдем по-видими, по-заслужаващи доверие и да говорим по-ясно. Това казах и на лидерите на ЕС, събрани във Вилнюс преди дни - че съюзът не е въпрос само за правителствата, но и за гражданите. И на някои от тях не им харесва да чуват това, особено на хората от институциите на ЕС.
В много страни в Европа, включително в България, има протести. Мислите ли, че политиците чуват какво им казват хората от площадите?
Очевидно не. Това е големият проблем на демокрацията, който виждам и в моята родна Франция. Не мога да кажа за България, но може би ще намерите някакви аналогии със случващото се във Франция. Когато политиците са концентрирани основно върху собствената си кариера и напълно забравят причините, по които са избрани, те не са способни да предложат нищо ново. И това предизвиква две опасни нагласи в обществата. Едната е радикализацията - това се случи във Франция и разбирам, че се усеща и в България. Когато установените политици не заслужават доверие, хората решават да подкрепят някой екстремист, защото той предлага лесни решения - затворете границите, изгонете чужденците, защото те са виновни за всичко. Не можем да обвиняваме тези хора за това, което правят, защото те са много успешни. Отговорни за надигането на екстремизма са традиционните партии и липсата на доверие в тях. Втората нагласа е отдръпването от политиката - особено младите не гласуват, не се интересуват, не участват. Това, че младите хора в България протестират, е хубаво, защото показва, че още са въвлечени в политиката, но искат нещо различно.
Точно крайните, популистки партии се очаква да бъдат големите печеливши на изборите за Европейски парламент догодина. Как може да се спре възходът им?
Това е следствие на лошата политика на традиционните партии и лошата политика на ЕС. Той се е превърнал в синоним на икономии и бюрокрация, не говори за важните за хората неща. Така че тези развития са обясними, но и много тревожни. Да не забравяме европейската история и докъде доведе възходът на радикалните движения през 20-те и 30-те години на миналия век. Не бива да подценяваме заплахата. Във Франция крайните партии днес имат над 20% популярност. Не бих искал да коментирам ситуацията в България, но съм шокиран от факта, че подобен тип формация може да бъде въвлечена в управлението, да подкрепя мнозинството. Тази ситуация е много опасна, защото влиянието на въпросната партия в политиката нараства и това ще й помогне да спечели повече гласове на следващите избори.
Предполагам, говорите за "Атака". Но от ЕС няма много коментари по темата дали присъствието й във властта е опасно.
Да, и аз съм силно разтревожен от това. То показва колко слаб е ЕС днес и колко голяма е липсата на политическо лидерство в Европа. Изненадан съм колко много критики имаше примерно към това, което прави Виктор Орбан в Унгария, и същевременно няма реакция за България.
Коментарите на британския премиер Дейвид Камерън за България и Румъния част ли са от тази популистка вълна? И има ли вероятност правилата за свободно движение в ЕС да бъдат променени, както иска той?
В случая с Дейвид Камерън става въпрос за популизъм и предизборни сметки. Но той започва много опасно движение в ЕС, държавите стават все по-себични и има риск от подкопаване на солидарността и разцепление. Някои страни смятат, че трябва да фокусират върху еврозоната и държави като България, които са не са в нея, да бъдат оставени извън нещата. Великобритания винаги е била особен случай и сега си играе с въпроса за имиграцията и социалните придобивки в преследване на други цели. Как би реагирал Камерън, ако българският премиер му каже: "Решихме да изключим британските компании от проектите със средства от европейските фондове в България. Ще даваме на всички останали фирми, но не и на вашите." Това би било аналог на глупавите мерки на Камерън. Само му го предложете и вижте как ще реагира.
Всъщност разширяването на ЕС на изток все още не е прието от хората не само във Великобритания, но и във Франция, Германия и др. Ако ги питате дали влизането на България и Румъния в ЕС беше нещо хубаво, 70-80% от гражданите в тези страни ще кажат "не". Разширяването не беше правилно обяснено, хората още мислят, че беше грешка. И политиците използват българите и румънците, когато искат да спечелят гласове. Изявленията на френския вътрешен министър Манюел Валс, че е против влизането на България и Румъния в Шенген, също се вписва в този модел. Докато нагласите не се променят, винаги ще има политици, които се опитват да се възползват от тях.
Докато британците се притесняват от български наплив, тук има опасения за изтичане на таланти. Как може България да задържи младите и умните?
Като подкрепя бизнеса, младите предприемачи, и създава климат на доверие. Тогава хората ще искат да останат и да правят бизнес тук. Но политическата нестабилност не помага за това. Разтревожен съм от екстремизма и политическите конфликти в България.
В България и в цяла Европа един от най-болезнените въпроси е за младежка безработица. Има ли изгубено поколение?
Не приемам този израз изгубено поколение. Няма изгубено поколение, но има изгубени хора. Трябва да се замислим, че само в Европа има подобна ситуация, в останалите места по света няма толкова голяма разлика между общата безработица и младежката безработица. Това е липса на самоувереност, символ на проблем в обществото. Хората не виждат смисъл и се чувстват изгубени. Ролята на политиците е да дадат на обществото усещане за посока, за визия. А днес те имат визия единствено за собствената си кариера.
Един от инструментите за битка с безработицата са еврофондовете, но в България ефектите от тях не са особено видими. Как може да се промени това?
Не е съвсем така, през лятото например пътувах по магистралата до Бургас и стигнах за два часа и половина вместо за пет, както преди. Това е видимият ефект от фондовете. Те са ефективни за строителството, но може да ги направите ефективни и за други неща като образование, обучение и т.н. За целта трябва да се фокусирате върху истински приоритети, не да правите всичко и да се опитвате всички да са доволни. Често давам примера с Унгария, която реши през следващия програмен период 2014 - 2020 г. да насочи две трети от средствата си от еврофондовете за малки и средни компании и насърчаване на предприемачеството. Защо и вие не направите така, вече имате построени магистрали, сега помислете за друго и инвестирайте в младите, в образование, в иновации. Иначе бариерите пред доброто използване на еврофондовете са две. Едната е в Брюксел, където има твърде много бюрокрация. Другата е в България, където европейските средства са твърде политизирани, имат силна връзка с партиите и това е риск.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.