Дали ни мразят британците

Но откровеният популизъм на Камерън е обясним след поредната седмица, в която анти-имигрантските настроения на Острова се разгоряха. Първо в. Daily Telegraph показа, че британските власти не са отказвали нито едно искане за издаване на работна виза за българи от 2007 г. насам. След това дойде изследването на Channel 5, а 40 депутати-консерватори дори поискаха да се гласува удължаване на ограничителния период до 2018 г., въпреки че това очевидно противоречи на договорите, подписани от Великобритания с ЕС и с България.

"Основното предизвикателство пред Камерън е да привлече евроскептиците от "средна Англия", казва за "Капитал" проф. Иън Бег от London School of Economics. "Същата цел гонеше и идеята му за референдум за членството в ЕС, защото да изглеждаш твърд към други страни от ЕС винаги се приема добре политически тук. Имиграцията се превърна в основен политически лост за Партията на независимостта на Обединеното кралство (UKIP), а тя се състезава за гласове с консерваторите и така може да стане причина те да загубят изборите през 2015 г." Лидерът на UKIP Найджъл Фараж преди време обяви, че много от потенциалните български имигранти биха били престъпници.

Дебати без факти

Тези настроения обаче не са анти-български, подчертава Бег. Според него, те биха били същите, ако отварянето на пазара от 2014 г. се отнасяше за унгарци или хървати. Но агресивната кампания кара българското посолство в Лондон да реагира - посланикът Константин Димитров даде интервюта, в които обясни, че максимално очакваният брой българи, които да дойдат през следващата година, е около 8 хил. души, и също така посочи, че хората от ЕС не са чужденци, тъй като се ползват със същите права, каквито и британците. Димитров не е единственият глас, който се опитва да борави с факти.

Европейската комисия отговори на Камерън, като посочи, че огромният брой имигранти във Великобритания плащат много повече на държавата като данъци, отколкото взимат като социални помощи и така подпомагат икономиката. Комисарят по работния пазар Ласло Андор предупреди Лондон да не окуражава "истерията", тъй като не се чува "пълната истина". Както социологът от университета в Бристол Джон Фокс посочва, огромна част от идващите източноевропейци са млади, образовани и с умения - профил на работещи, не просещи хора. ЕК и страните-членки нямат и данни за някакъв масов "социален туризъм", както признаха пред "Капитал" преди време от германското министерство на вътрешните работи.

Тези аргументи обаче слабо хващат ухото на британците, в което се изливат статии от таблоидите и гръмки примери, като например този от Шефилд, където има концентрация на роми. Иронично е, отбелязва проф. Бег, че конкретните хора в случая пристигат от Словакия, а не от Румъния и България.

Но начинът, по който тече дебатът за българите във Великобритания, е дълбоко ироничен по още една причина: той прилича ужасно много на начина, по който протече "дебатът" за земята тук. В него една крайна партия ("Атака") пое водещия глас, разпали обществено недоволство и така поведе след себе си ГЕРБ и БСП. Това уби всяка възможност за смислени тези и реални факти и остави място само за тупане в гърдите. С други думи, българите няма защо да са учудени от настроенията на британците - и двете идват от едни и същи ирационални страхове и се подхранват от слаби политици и силни популисти.