Земя на оръжие

Трудно е да се говори за мир, когато една съществена част от населението в Либия все още държи автомат в багажника на колата или до входната врата. Две години след падането на Муамар Кадафи въоръжените милиции, които се появиха по време на революцията срещу него и спомогнаха за отстраняването му от власт, отказват да се разоръжат, пречат на създаването на стабилна държава и практически са неконтролируеми. Тези бивши бунтовници, добрали се до арсенала на стария режим, все още упражняват голямо влияние над градовете и областите, в които са възникнали. Някои осигуряват социални услуги в държаните от тях райони, но други изкарват пари от трафик на наркотици, имигранти и петрол, имат връзки с "Ал Каида" или враждуват помежду си. А правителството изглежда прекалено слабо, за да се справи със заплахата, която представляват.

Все още в хаос

Част от бригадите са подчинени на Министерството на отбраната и дори взимат заплати, като то разчита на тях да подсигуряват местната сигурност. Но на практика са формирования с полуофициален статут, които действат, водени от собствените си интереси и желание за власт. Не са рядкост отвличания на висши правителствени представители с цел упражняване на натиск, като най-скорошните случаи бяха на зам.-началника на разузнаването и дори на премиера Али Зейдан. Централните власти не могат да контролират милициите и не успяват да изпълнят обещанието си до края на годината да ги разоръжат и да ги интегрират към цивилния живот или да включат някои от тях към новите армия и полиция. Зейдан е категоричен, че създаването на мирна държава минава през сваляне на оръжието и "отърваването от милициите". Проблемът е, че това са хора, които не отговарят на учтиви молби. В. Sunday Times наскоро писа, че либийското правителство държи под контрол само 20 от 400 оръжейни склада, а около 3 хил. преносими зенитни ракети, способни да свалят пътнически самолети, остават в неизвестност въпреки опитите на Запада да ги намери.

Напоследък напрежението в страната опасно ескалира. Хората в Триполи, изморени от липсата на сигурност и на работещи институции, масово излязоха по улиците с искания милициите да напуснат столицата и скандирания: "Искаме армия! Искаме полиция!" Но бунтовнически бригади от либийския град Мисрата, дошли в Триполи, за да свалят Кадафи и отказващи да си отидат след това, откриха огън по мирните протестиращи. Броят на убитите стигна 43 души, а на ранените - 450. В отговор местните жители извадиха своите оръжейни запаси и атакуваха централата на милицията. Намесиха се и органите на реда, в резултат на което бе обявено 48-часово извънредно положение, а на мисратските бригади бе наредено да се изтеглят от Триполи.

Случката бе разчетена от международните анализатори като повратна точка в отношението към милициите и събуди надежди за скорошно решаване на проблема на национално равнище. Но докато хората в столицата празнуваха оттеглянето на въоръжените бригади, като символично ядяха пасти по улиците, напрежението се прехвърли в Бенгази. Там избухнаха кървави сблъсъци между армията и друга влиятелна милиция – ислямистите от "Ансар аш шария", които безуспешно опитаха да създадат ислямистка държава в Източна Либия през 2011 г. и се смятат за отговорни за убийството на американския посланик Кристофър Стивънс през 2012 г. Загинаха девет души и от двете страни. На жителите на Бенгази бе наредено да не излизат от домовете си, а училищата бяха затворени. "Това е краят на "Ансар аш шария", заяви пред британската ВВС неназован военен.