🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Кримската криза изостря етническото напрежение в Латвия

След случилото се в Украйна мнозина в Прибалтика се страхуват, че историята може да се повтори

Рига и Москва – една трудна връзка    ©  Reuters
Рускоговорящите жители на Латвия често обитават отделени квартали от своите латвийски съседи.

Мемориално шествие от около 1500 латвийци в столицата Рига, предвождани от ветерани от Втората световна война, полага цветя пред Паметника на свободата, който е символ на националната независимост. Хората отдават почит на онези, които са загинали, защитавайки Латвия от Съветския съюз през войната.

Но след случилото се в Украйна мнозина в Прибалтика се страхуват, че историята може да се повтори, разказва в свой репортаж британската ВВС. "Ако Киев падне, тогава руските амбиции няма да свършат. Смятам, че ние ще бъдем следващите в списъка на Москва", твърди млад мъж, участващ в процесията.

Но мемориалната служба е дълбоко противоречива, защото тези ветерани са се сражавали срещу Русия, но на страната на нацистка Германия. По време на Втората световна война, преживели репресиите на Сталин, много латвийци виждат в лицето на Хитлер по-малката от двете злини. Затова ветераните и техните поддръжници са обвинявани, че са фашисти, особено от голямата рускоговоряща общност в страната.

Втора ръка човек

Проруските симпатизанти обвиняват прозападните националисти в Латвия в крайнодесен екстремизъм. А опасенията са, че кримската криза ще доведе до етническо напрежение. Както и в Украйна, някои рускоговорящи жители казват, че са дискриминирани. "Чувствам се като човек втора ръка. Искаме равни права за нашия език, както и равни социални и икономически права", обяснява пред ВВС Александър Гапоненко, който се преместил в Латвия с родителите си, когато бил още дете.

Според латвийските власти през ХХ век хора от Съветския съюз са премествани в Прибалтика като целенасочена политика за размиване на местната култура и традиции. И днес все още рускоговорящите жители понякога са наричани "окупатори".

След колапса на Съветския съюз през 1991 г. Гапоненко като много други руснаци не получава автоматично латвийско гражданство и губи държавната си работа. Днес той е класифициран като "негражданин", което означава, че все още не му е позволено да работи за държавата и няма правото да гласува. Около 300 000 рускоговорящи жители, или 13% от латвийското население, са "неграждани". За да станат латвийци, те трябва да издържат тест по езика и културата, дори да са родени тук.

Латвийското правителство твърди, че окуражава всички жители да станат граждани. И обвинява Москва, че използва темата, за да разпалва недоволство сред местното рускоговорящо население и да създава политическа нестабилност.

Разделено общество

Рускоговорящите жители често обитават отделени квартали от своите латвийски съседи и се социализират на различни места. В центъра на Рига един бар може да е пълен с етнически руснаци, а до него друг – с латвийци. Според различните изследвания броят на рускоговорящото население варира от 26 до 42%.

Разделението се подсилва и от политическата система. Партиите, популярни сред латвийските гласоподаватели, успяват да направят управляващи коалиции. Докато партията "Център на хармонията", за която гласуват основно рускоговорящи жители, е заседнала в опозиция.

Още по-проблематично е, че етническите руснаци често получават информацията си от контролирани от Москва медии. Така че двете общности имат две противоположни гледни точки за това кой е виновен за украинската криза. Междувременно се увеличават страховете, че Русия може да окуражи латвийски предимно рускоговорящи гранични райони да последват примера на Крим и да се отделят.

Опасения от засилване на разделението има и в Литва и Естония, където етническите руснаци са съответно 5.8% и 24.8% от населението. Всичко това не остава незабелязано от Брюксел: "Ако сте балтийска страна, тези дни едва ли се чувствате комфортно", казва пред Reuters анонимен европейски представител.

Но и трите държави са членки на ЕС и НАТО, така че е малко вероятно Москва да изпрати войски и да започне конфликт, на който Западът ще отговори с военни средства.

14 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    inadilov avatar :-|
    inadilov
    • - 12
    • + 9

    Латвия е в ЕС и НАТО, няма как да са "следващата стъпка на Москва". Но етническото напрежение може и да ескалира, при това никой няма как да обвини Кремъл за него. Никой друг, освен форумните русофиби. И тук, и в Прибалтика.

    Нередност?
  • 2
    vloti avatar :-|
    vloti
    • - 2
    • + 15

    Етническото напрежение НЕ възниква на междусъседско и битово ниво. То винаги е инспирирано отгоре. Кой има по-голям интерес от него , Талин или Москва , преценете сами.

    Нередност?
  • 3
    vloti avatar :-|
    vloti
    • - 4
    • + 11

    За да управлява един диктатор, той се нуждае непрекъснато от кризи и Путин ще ги създава: Северен Кавказ , Осетия , Абхазия, Украйна, рускоговорящите в съседните страни и когато и където е възможно.

    Нередност?
  • 4
    schiller avatar :-|
    СДС
    • - 2
    • + 9

    До коментар [#2] от "vloti":
    Кой има по-голям интерес от него , Талин или Москва , преценете сами.
    ............
    Едва ли Рига има интерес от криза, но пък руснаците, които са се впили в тази държава, а те са ок. 30 %, имат.
    5-тата руска колона е винаги готова да обърне каруцата, на която е возена от местното, коренното население и да потънат всички , съвместно в калта, ако това на Кремъл е угодно или според каприза им на рашките в момента.

    Нередност?
  • 5
    kireto avatar :-|
    Кирето
    • - 1
    • + 9

    Прибалтийските държави никога не са били част от СССР, освен икономически.
    Дори по времето на Съветския Съюз разликата беше осезаема.
    Малко вероятно е Путин да прояви "апетит" към старана членка на НАТО и ЕС.
    Това не е Украйна или Грузия...

    Нередност?
  • 6
    chaosfire avatar :-P
    Krolim Hristo-D
    • - 2
    • + 11

    Хахаха! Русофилите изгрухаха нежно към вожда си! :))))
    Нека припомним кой ривье за дискриминация:

    В реч пред руския парламент (Думата) Владимир Путин изказа следното мнение относно малцинствата в Русия:

    "В Русия живеят руснаци. Всяко малцинство, независимо от къде е, което иска да живее, работи и яде в Русия трябва да говори руски език и трябва да уважава и спазва руските закони. Ако някой иска Шериат, съветвам ги да отидат в държавите, където това е държавен закон. Русия не се нуждае от малцинствата. Малцинствата се нуждаят от Русия и ние няма да им предоставим специални привилегии или да редактираме законодателството си спрямо техните желания, независимо колко силно крещят думата „дискриминация“.

    Нередност?
  • 7
    mmiu avatar :-P
    mmiu
    • - 1
    • + 5

    ^Double standards much? В Русия дискриминираме всички, които не са руснаци (нацистите там са абсолютни изроди), извън Русия всички руснаци НЕ МОГАТ да бъдат дискриминирани, и ше ходим да ги освобождаваме.

    Нередност?
  • 8
    morf avatar :-|
    morf
    • - 1
    • + 7

    А дали има данни колко са руснаците в 16-тата республика - България?

    Разбира се тук няма опасност от навлизане на зелени човечета. Петата колона ще предаде България доброволно.

    Нередност?
  • 9
    ala_bala avatar :-|
    ala_bala
    • - 2
    • + 4

    [quote#0:"Капитал"]След случилото се в Украйна мнозина в Прибалтика се страхуват, че историята може да се повтори[/quote]Пълни глупости. Докато стандарта на живот в Прибалтика е по-висок от този в Русия няма да се намерят много желаещи дори и сред етническите руснаци. В Украйна стандарта е близо 3 пъти по-нисък от този в Русия. Затова сравненията са неуместни.

    Нередност?
  • 10
    brick40 avatar :-|
    bricky
    • - 1
    • + 6

    Едва ли ще се повтори точно тази част от историята, за която се намеква в статията. Но друга част може и да се повтори. Тази за самозабравилия се диктатор, който анексира територии с етно-цинични оправдания, ползвайки ги като начална спирка за имперските си амбиции и национал-шовинистичната си пропагандна всепоглъщаща машина.

    Нередност?
Нов коментар