Суши, търговия и сигурност

Драконът в стаята

Първата и изискваща най-много дипломатическа ловкост спирка бе в Токио. Япония е най-ключовият регионален съюзник на САЩ, но под ръководството на премиера Шиндзо Абе започва да се превръща и в най-трудния. Причината са националистическите инстинкти на Абе и конфронтационният му курс към Пекин. Всъщност макар да не присъства в тихоокеанския тур на Обама, Китай ще бъде драконът в стаята, за когото всички ще си мислят и който ще следи внимателно разговорите, докато американският президент обсъжда сигурността и икономиката с партньорите си в Токио, Сеул, Куала Лумпур и Манила.

Анексирането на Крим от Русия измести от водещите новини взривоопасното напрежение между Токио и Пекин заради малката група острови в Източнокитайско море, наричани Сенкаку в Япония и Дяоюйдао в Китай. В спора освен териториални претенции се преплитат история и реваншизъм и той е не по-малко опасен от конфликта в Украйна.

Заради този диспут отношенията между двете азиатски сили са в точката на замръзване и според коментарите от Пекин няма изгледи да се стоплят докато Абе е на власт. Последното проявление на кризата бе на 20 април, когато китайските власти задържаха японски търговски кораб заради иск за компенсации, датиращ от времето на Втората световна война. Макар няколко дни по-късно корабът да беше освободен, случката засили тревогите, че враждебността може да прелее и върху икономическите връзки между двете страни.

От Пекин обвиняват Абе в умишлени провокации (като посещението му в края на миналата година в храма Ясукуни, с което разгневи Китай и Южна Корея, за които светилището е символ на японската военна агресия), исторически ревизионизъм и милитаризъм. Мнението в Пекин е, че под неговото управление Япония е заплаха не само за региона, но и изобщо за световния ред.

От Токио отвръщат на удара с твърдения, че китайският президент Си Дзинпин е поел по курса на войнствен експанзионизъм. Китай има териториални апетити не само към Япония, но и към Виетнам и Филипините. Откакто Абе е премиер (повече от година и половина), не е имал среща със Си.

В тази ситуация за САЩ е трудно да намерят баланса между Пекин и Токио, който да запази мира. Рискът е, че едната или другата страна ще се опитат да накарат Вашингтон да направи избор. Руската инвазия в Крим вече повдигна въпросът къде Западът поставя линията и дали например НАТО би влязъл във война заради прибалтийските републики. В Източна Азия питането е дали Обама би изпратил войски срещу Пекин заради няколко ненаселени скали в Източнокитайско море?

"Първо, Обама трябва да покаже ясно на Китай, че червената линия означава мирно разрешване на спора около островите. И второ, да покаже ясно на Япония, че тя трябва да потърси дипломатическа формула по този проблем", обобщава пред "Капитал" Дъглас Паал, директор на програмата за Азия на Carnegie Endowment for International Peace. На "суши срещата на високо равнище" в Токио (както медиите кръстиха разговорите между Абе и Обама, тъй като се проведоха в най-реномирания суши ресторант в японската столица) американският президент отказа да коментира коя страна има повече основания за претенциите си върху островите, но изрично подчерта, че гаранциите на двустранния договор за сигурност между Япония и САЩ се разпростират и върху тях.

Парадоксът е, че Абе иска от Вашингтон подновен ангажимент за предоставяне на сигурност и едновременно с това одобрение да скъса с военното табу и да бъде по-независим в сферата на отбраната. "САЩ отдавна искат Япония да поеме по-активна и обширна роля в региона с темпо, което е приемливо за съседните страни", казва Дъглас Паал. Само че точно в момента Абе не се радва на одобрение в околните държави. В Южна Корея например - другият близък съюзник на САЩ в Азия - японският премиер е почти толкова непопулярен, колкото и в Китай. И за Обама никак няма да е лесно да убеди Токио и Сеул да работят заедно по проблема със Северна Корея и други горещи теми в региона.

Американският президент ще трябва да навигира сред подводни течения и във Филипините. Отношенията между Манила и Пекин са в критична фаза заради китайските набези към спорни плитчини във филипински териториални води. Повече от двадесет години след закриването на военноморската им база във Филипините САЩ нямат намерение да откриват нова, но обещават на Манила споразумение за изпращане на ротационен принцип на американски морски пехотинци. И тук калибрирането на точния сигнал ще бъде ключово заради риска Пекин да възприеме засилването на военното сътрудничество между Филипините и САЩ като насочено срещу себе си.

Вашите коли и нашият ориз

Сферата, в която няма особена надежда за пробив по време на визитата на Обама, е Транстихоокеанското партньорство (ТТП) - преговорите за споразумение за свободна търговия, покриващо общо 12 държави (без Китай). Вътрешнополитическите спънки както в Токио, така и във Вашингтон не предвещават скорошен успех. "Обама няма как да изпълни икономическия компонент на "преориентирането" - ТТП, заради опасенията да не отблъсне избиратели на своята Демократическа партия преди междинните избори за Конгрес през ноември", отбелязва Дъглас Паал. Точно преди вота ще му е трудно да "продаде" на американците идеята, че Вашингтон намалява митата и отваря пазара си автомобили, както настоява Токио. САЩ от своя страна искат Япония да свали протекциите на селскостопанските стоки, най-вече тези на "свещената" петорка - ориз, свинско и телешко месо, млечни продукти, пшеница и захар (оризът например е защитен с вносни мита в размер на 778%). Въпреки огромните възможности, които обещава ТТП - според различни изчисления то ще доведе до нарастване на американския износ с 123.5 млрд. долара годишно и до повишаване на японския БВП на глава от населението с близо 1.5% - засега политиката продължава да стои на пътя на търговията.

Същевременно и с ТТП стои въпросът за посланието към Китай. Освен да работят за осъществяването му, САЩ трябва да се погрижат да уверят Пекин, че споразумението не е затворено за него. И скритата цел на Вашингтон не е да обгради Китай не само с военни, но и с икономически средства. Както обобщава колумнистът на в. Financial Times Гидиън Рахман, до момента опитите на Обама да се преориентира към Азия са направили достатъчно, за да настроят враждебно Китай, но не достатъчно, за да успокоят американските партньори. А идеята е точно обратната.