Обратното броене на втория мандат

Да бъдеш Бенджамин Бътън

Заради парадоксалното съотношение между представа и реалност може би най-доброто сравнение за втория президентски мандат би било това със сюжета на филма "Странният случай с Бенджамин Бътън". В него главният герой изживява живота си наобратно и затова вместо с годините да събира опит, всъщност губи контрола над живота си. По същия начин от момента, в който положат отново президентската клетва, за обитателите на Белия дом започва неумолимото обратно броене за загубата на власт и възможности. Вместо да бъде освободен да предприеме големи инициативи, преизбраният  президент всъщност е пленник на изтичащото време. В най-благоприятния случай той има около шестнайсет месеца, преди да настъпи т.нар. lame duck session, когато междинните избори за Конгреса и започването на надпреварата за наследника му ще блокират политическия процес във Вашингтон.   

За Обама ожесточените битки около тавана на държавния дълг и бюджетния дефицит съкращават още повече този и без това къс срок. Преговорите за тях, освен че в най-добрия случай ще се проточат поне до средата март, ще определят тона и темпото на работа във Вашингтон за следващия кръг от реформи.  Малко са оптимистите, които вярват в разведряването на атмосферата между републиканци и демократи в близкото бъдеще.

Експерти като проф. Стивън Уейн от университета "Джорджтаун" дори са на мнение, че президентът предвидливо е отчел неблагоприятните условия в политическата си програма за втория мандат. "Обама беше много внимателен да не обещава твърде много в предизборната си кампания. Освен това в Америка сега няма пари и подкрепа за рязка и широкомащабна политическа промяна", обяснява пред "Капитал" политологът.

Част от наблюдателите като шеф-кореспондента на в. US Today Сюзън Пейдж вярват, че дори стегнатият първоначален списък от два основни вътрешни приоритета – имиграционната реформа и новата енергийна политика, без да се брои силно оспорваното предложение тази седмица за затегнат контрол над огнестрелните оръжия, е твърде дълъг за втори мандат. Тя дава за пример Рейгън, съсредоточил се след преизбирането му само над данъчната реформа и затова успял. За разлика от Джордж У. Буш, опитал се първо да прокара промени в социалното осигуряване, а после и в имиграционното законодателство, и провалил се и в двете.  

Досегашният по-скоро дистанциран стил на работа на Обама също кара експертите да се съмняват дали приоритетите могат да бъдат изпълнени в ограничената рамка на втория мандат. "Той обича широкомащабните и комплексни политики, но не и процеса на прокарването им. Той не е политик, хвърлящ се да направи всичко възможно хората да се включат в инициативата и да приемат компромис",  коментира проф. Уейн. Предложените тази седмица забрана на бойните оръжия, повсеместната им регистрация при закупуване и проверка на бекграунда също се вписват донякъде в този неблагоприятен сценарий. Но дори мерките да не минат през Конгреса (най-вероятният сценарий), те вече на практика промениха тона и динамиката в дебата за контрола над оръжията.  

Време за глобално лидерство

За американските президенти е обичайно да обръщат повече внимание на световните дела през втория си мандат. Обяснението е лесно – освен че вече го няма предизборният натиск да се занимават предимно с вътрешни проблеми, обитателите на Белия дом още таят надеждата да влязат в историята като миротворци (особено когато имиджът им заплашва да бъде опетнен завинаги от голям скандал). Докато бушуваше аферата "Уотъргейт", Никсън посети Москва. За Рейгън преговорите с Михаил Горбачов за споразумение за ограничаване на ядрените оръжия вероятно са били желана възможност да избяга от разследването "Иран-Контри". Разтърсен от скандала "Люински", Бил Клинтън се опита да спаси репутацията си с постигането на мир на Балканите и между Израел и палестинците.

По всяка вероятност президентът Обама ще посвети повече внимание сега на външната политика. Особено след като изтеглянето на американските военни сили от Афганистан през 2014 г. освободи време и енергия в дипломатическия и военен корпус. Голяма част от ресурсите вече се пренасочват към Азия, определена от Обама още през първия му мандат като център на стратегическите интереси на САЩ през XXI век. Макар и в по-малка степен, администрацията по всяка вероятност ще остане ангажирана с Близкия изток и Северна Африка, особено докато се търси формула за стабилност след Арабската пролет.

Въпреки това никой не очаква резки и неочаквани движения в дипломатическата линия на САЩ. "Изборът на сенатор Джон Кери за държавен секретар и на бившия сенатор Чък Хейгъл за министър на отбраната в новия кабинет е доста показателен, че политиката от първия мандат ще продължи. Посоката си остава на ограничени международни интервенции, особено що се отнася до военните такива. Обама е реалист за ресурсите, които САЩ притежават в момента, и затова ще продължи да води активна политика, която обаче е с ограничено участие и цели", обяснява пред "Капитал" Емилиано Алесандри от вашингтонския офис на German Marshall Fund.

Като принадлежащи към поколението, било се във Виетнам, Кери и Хейгъл твърдо вярвaт, че военната намеса трябва да е последното решение, и то при ясна стратегия. Разбиране, което явно се вписва в подхода на Обама за т.нар. лидерство изотзад за създаване на действащи коалиции с ограничени цели, демонстрирано първо в Либия и следвано сега в помощта за френската операция в Мали (а може би приложено в близко бъдеще и в Сирия). Особено на Хейгъл, който ще е първият сержант в историята, заставащ начело на Пентагона (чинът, с който се уволнява през 1968 г.), се възлагат надежди да проведе отдавна необходимите реформи в американските военни сили, които да ги вкарат в XXI век.

Заради непремерените му изказвания за агресивните действия на "еврейското лоби" и желанието за диалог с Иран и "Хамас" номинирането на Хейгъл за военен министър породи съмнения за изостряне на отношенията между Израел и САЩ (влиятелният Национален еврейски демократически съвет обаче се обяви в негова подкрепа). Каквото и да мислят за кандидатурата в Тел Авив, засега премиерът Бенямин Нетаняху се въздържа от коментар, може би още гузен заради отявлената си подкрепа за съперника на Обама в изборите - Мит Ромни. "Всъщност ще видим раздвижване в близкоизточния процес, но не заради назначаването на Хейгъл или Кери, а защото става все по-ясно, че той е особено важен в новите реалности след Арабската пролет", обяснява Емилиано Алесандри от German Marshall Fund.

Другото възможно раздвижване в американската външна политика вероятно ще дойде по посока на  Европейския съюз. Макар че в първия си мандат Обама рядко имаше време за прескача от другата страна на Атлантическия океан, сега старата идея за създаване на зона за свободна търговия с Европа вече набира сериозна инерция. "Имаме причини да сме по-оптимистични, защото и двете икономически сили имат нужда от бърз растеж. А зоната за свободна търговия е мярка, която не повишава бюджетния дефицит и не струва пари на данъкоплатците", коментира Емилиано Алесандри. Според Камарата на американския бизнес в Германия подобно споразумение ще доведе до около 1.5% икономически растеж и за двете страни. Така Брюксел и Берлин могат да очакват да станат редовни спирки за Обама и екипа му в следващите четири години.

В известен смисъл "Проклятието на втория мандат", въпреки че е символ на прекалената увереност и амбициозност в Белия дом, има и положителна страна. Точно защото времето неумолимо изтича между пръстите им, президентите са принудени да се откажат от идеологията и да се съсредоточат само върху стъпки, обещаващи успех. Някои от тях, парадоксално, днес са смятани за най-големите им постижения - преговорите на консервативния Рейгън с Горбачов и разширяването на борбата на Буш-син със СПИН в Африка са показателни примери. Така и Обама може би няма да има време да постигне дори половината от набелязаните точки. Няколко стъпки в правилната посока по сложните теми за балансирането на бюджета, имиграцията и международните отношения обаче обещават да оставят повече следа в историята от големи, но неизпълнени инициативи.