Минаретата на раздора

Срещу джамията вече е издигната друга важна част от комплекса – традиционен турски хамам с отделения за мъже и жени. В мазето на сградата му ще отвори врати и модерен фитнес център с плувен басейн и зала за йога. Друга сграда ще служи за хотел. В рамките на ареала ще има също манастир, турски ресторант, традиционно кафене, библиотека, зала за изложби, театър, пет магазина за сувенири и подземен паркинг за над 300 автомобила. Това далеч не е всичко. Спортна площадка на открито, три традиционни турски фонтана и градина с лалета също са част от проекта за турско-американския културен център. "Идеята е чрез градината нагледно да покажем особената ни връзка с природата", обяснява пред "Капитал" главният архитект Мухарем Химли Сеналп, който периодично идва от Турция, за да следи лично напредъка на строителните работи.

Около 300 000 турци живеят по източното крайбрежие на САЩ. Те са доста по-различни от сънародниците си, които се преселват от бедни, консервативни краища на провинциална Анадола в Централна и Западна Европа в търсене на каквато и да било работа. Онези, които поемат към САЩ, най-често го правят, за да следват в американски университети – главно инженерни специалности или програмиране. След дипломирането си мнозина остават на работа зад океана. Културният комплекс в Ланам се строи именно за тях, казва Джолак. Немюсюлмани също ще са добре дошли. Въпреки това далеч не всички в малкото градче гледат с добро око на новия религиозен център, признават от управата му. Най-голямата съпротива идва заради шума от огромния строителен обект в иначе тихия жилищен квартал с едноетажни еднофамилни къщи. Но част от недоволството идва и от факта, че става въпрос именно за мюсюлмански строеж.

В действителност,

Значителна опозиция

срещу изграждането на турско-американския културен център няма. Това е така може би и защото за него просто не се знае много нито във Вашингтон и околностите му, нито дори в самата Турция. Което е любопитен детайл предвид бюджета на проекта – около 50 млн. евро, които правителството на Ердоган инвестира зад граница за изграждането на мост между турския ислям и американското общество в разгара на финансова криза и растяща инфлация у дома. "Скоро ще дойде времето да започнем да рекламираме проекта", обещава Джолак и твърди, че финансирането е изцяло от частни дарения от Турция. На въпроса дали сред донорите е и богатият турски ислямистки проповедник Фетхуллах Гюлен, Джолак реагира рязко: "Не! Той няма нищо общо с този проект и не ни е нужен за него."

Силното влияние на движението "Хизмет" на Гюлен в родината му се дължи до голяма степен и на веригата от частни училища, които предлагат добро образование не само по мюсюлманско религиозни, но и по светски предмети. Подобни училища има не само в Турция, но и на Балканите, в бившите съветски републики в Централна Азия и дори в Африка. Освен средните училища движението стои и зад управлението на висши такива като Кавказкия университет в Баку и друг в столицата на Кения Найроби.

Въпреки солидните му позиции в Турция имиджът на Гюлен там е противоречив. Някои го обвиняват, че се стреми да подкопае светския характер на държавата и републиканския й дух, наложен от Кемал Ататюрк. Същевременно в турските радикални религиозни кръгове той има репутацията на неверник, не на последно място заради срещите му с покойния папа Йоан Павел II и Вселенския патриарх Вартоломей. От 1999 г. Гюлен живее в самоналожено изгнание в щата Пенсилвания на източното крайбрежие на САЩ.

До неотдавна влиятелният мюсюлмански духовник беше смятан и за един от най-силните съюзници на премиера Ердоган и финансираше кампаниите на неговата консервативна ислямска Партия на справедливостта и развитието (АКР). От месеци обаче двамата бивши съратници са в центъра на много шумен и публичен скандал, кулминирал в края на миналата година с обвиненията в мащабна корупция, довели до уволненията на няколко министри. В последните месеци аферата се разрасна и достигна до най-близкото обкръжение и семейството на Ердоган, след като в публичното пространство се появиха записи, уличаващи премиера в участие в съмнителни схеми с огромни суми пари.

Излезлият наяве

Разрив между Ердоган и Гюлен

за който може само да се предполага кога е започнал, е свързан и с факта, че неотдавна турското правителство нареди затварянето на училищата на "Хизмет" в цялата страна. На този фон е интересно, че Ердоган влага значителни средства и усилия в строителството на турски мюсюлмански комплекс в САЩ - държава, която досега се е считала за територия на Гюлен. При това проектът е именно в съседен щат до резиденцията на турския духовник. "Строежът на културния център започна преди свадата между двамата и може би няма нищо общо с нея", предполага Байрам Балджи от Carnegie Endowment for International Peace. Но дори и проектът в Ланам да не е израз на разрива между бившите съюзници, той със сигурност ще се окаже удобно оръжие в борбата им за надмощие.

За момента Ердоган, изглежда, взима връх в нея, особено след победата на партията му в местните избори през март. Риториката на премиера става все по-войнствена - наскоро той обяви, че е поискал екстрадирането на Гюлен от САЩ, а в изказванията си твърди, че ще "стерилизира" движението "Хизмет", като прочисти привържениците му полицията и съдебната система. До момента няма силна публична реакция от страна на Гюлен. Това може да е знак или че 73-годишният проповедник с крехко здраве се е отказал от ответен удар, или че все още го подготвя. Единственият му коментар е в една от редките му медийни изяви, скорошно интервю за британската ВВС: "Аз лично ще замълча и няма да отговоря на действията им." Засега.

Фотограф : Юлия Дамянова