История за два манастира и една война

100 години по-късно

Въпросните ценности, сред които огромен брой византийски ръкописи и църковна утвар, са взети от манастирите от тайна българска мисия по време на Първата световна война през 1916 г. когато тогавашният директор на Народния музей и бъдещ премиер Богдан Филов, заедно с група от учени, съставят опис на паметниците на културата и прибират ръкописи, икони, църковна утвар, релефи и др. Малко по-късно манастирите пострадват по време на бойни действия. Заради секретността на мисията и някои хитрости (като например инсценировка на пожар във влак), гръцката страна така и не разбира, че ценностите са спасени и се намират в София. С договора между двете страни от 1923 г. всички въпроси са решени, а Гърция губи правото да ги иска по официален път.

Това обаче не й пречи да ги използва като разменна монета. Разследване на "Капитал" преди време откри, че тайна мисия начело с Марин Райков години наред се опитва да договори размяната на ръкописите и ценностите срещу костите на цар Самуил. Тази размяна почти е била договорена по време на първото правителство на Бойко Борисов. Проблемът е, че част от ценностите са в Националния исторически музей (чийто директор Божидар Димитров изглежда склонен да се спазари за тях), но друга част са във фондацията на проф. Иван Дуйчев. Тя е оглавявана от дъщерята на Добри Джуров - Аксиния Джурова, експерт по византийски ръкописи и история на изкуството (и агент на военното разузнаване). Центърът "Дуйчев", където са документите, е под съвместната опека на фондацията и Софийския университет.

Спешна среща между Борисов и проф. Джурова проваля тогава договорката. Самият премиер в интервю за сайта "Епицентър" признава това. "Вартоломей отдавна ги иска тези светини и когато за пръв път пред мен беше поставен този въпрос, аз помолих проф. Аксиния Джурова да ми ги покаже. Те наистина са уникални, много ценни и България в никакъв случай не бива да се разделя с тях. Моя отказ Вселенският патриарх е получил още в първия ми мандат като премиер. Оттогава обаче Вселенската патриаршия по различни канали се опитва да ме атакува да бъдат върнати тези ценности", казва Борисов.

Ролята на Вартоломей

Искането, всъщност, въобще не е изненадващо - Гърция прави такива от десетилетия. Източници на "Капитал" потвърдиха още преди време, че въпреки отминаването на въодушевлението покрай 1000 години от смъртта на Самуил, сделката не е пропаднала съвсем и гръцката страна се опитва всячески да получи ценностите от България. Изненадваща този път е посоката, от която дойде - а именно от църквата.

Според Иван Желев, бивш началник на кабинета на патриах Максим, бивш декан на Богословския факултет и редактор в портала dveri.bg, тази позиция на Вартоломей не е нова. "Тези въпроси бяха поставени още при първото официално посещение на патриарх Неофит в Истанбул, когато посети Вартоломей", припомня той. Според него, основният натиск по темата идва над вселенския патриарх от Северна Гърция, където има силно желание този въпрос да се разреши. "Лошото е, че няма кой да му отговори и да му каже твърдо, че тези въпроси са разрешени и не са за това ниво", казва Желев. Той смята, че Вартоломей често има проблеми с другите автокефални църкви - например румънската и дори гръцката, така че споровете с българската не са необичайни.

Според дипломатически източник по-големият въпрос е защо въобще се е стигнало до тази визита, след като от нея не би възникнало нищо кой знае какво. Тя е по покана от БАН, които са предложили връчването на орден на Вселенския патриарх, правителството е одобрило, а Светият Синод е бил домакин на Вартоломей I. Според пространна статия в dveri.bg, основен организатор на цялото събитие е архимандрит Дионисий, с помощта на Ренета Инджова и председателят на БАН проф. Стефан Воденичаров. Документите за визитата, подписани от него, носели многозначителното "архимандрит Дионисий, избран, наречен и утвърден за Стобийски епископ". Дионисий е по-популярен като един от организаторите на схемата за сдобиване с титлата "архонт", заради което имаше протести срещу предлагането му за епископ миналата година. Тогава встъпването му бе отменено.

Така серия от лични и държавни интереси доведе до странната ситуация, в която един от двигателите на идеята за костите на Самуил - Росен Плевнелиев, връчи орден на друг радетел за размяната, която така и не се случи.