Защо слабото търсене в Италия ужасява еврозоната
Това води до опасност от дефлация във валутния блок
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
"Три на цената на две" е била най-честата оферта във веригата от супермаркети на Джорджо Сантамброджио. Но тази година тя почти не е използвана. Причината за това обяснява защо усилията да се съживи замиращата италианска икономика се провалят, пише Reuters. "Хората не се запасяват, защото знаят, че цените ще бъдат по-ниски след месец. Те изискват все по-големи намаления", казва Сантамброджио.
Италианците са все по-скептични, че правителството може да подобри живота им, докато заплатите са замразени от години. Те спестяват парите, които имат, и орязват ненужните разходи. Слабото търсене кара компаниите да намаляват цените с надеждата да накарат клиентите да купуват отново. Но ниските цени подкопават печалбите на фирмите и водят до съкращаване на заплати и работни места, което още повече свива търсенето. Резултатът е, че страната е засмукана в спиралата на дефлацията. А това е сценарий, който еврозоната и президентът на Европейската централна банка Марио Драги отчаяно се опитват да избегнат.
Тревожна тенденция
Третата по големина икономика в еврозоната не е единствена. Дефлацията е смятана за рискова за целия валутен блок. Цените спадат в Гърция и Испания и двете страни са засегнати от дълбоко орязване на заплатите. Но Италия, която е голяма икономика с внушителен държавен дълг, е страната, която причинява най-силно безпокойство. Причината е, че както испанците, така и гърците харчат повече в последно време и спадащите цени помогнаха на икономиките им да започнат да се възстановяват след годините на рецесия. Италианците обаче обичат да спестяват. Една от причините е, че те заделят пари настрана с десетилетия, за да купят домове на своите деца, когато сключат брак. Друг фактор е базираната на пари в брой икономика на Италия. В страната има по-малко кредитни карти на човек от населението от всяка друга държава в еврозоната с изключение на Словакия. Това намалява потреблението, тъй като хората, които използват кредитни карти, пазаруват по-свободно.
Населението в Италия е едно от най-старите и най-бързо застаряващите в света, а това са хора, които не харчат. "Младите харчат повече и поемат рискове", твърди Серджо де Нардис, икономист от института Nomisma. Но по думите му те са и най-засегнати от уволнения през последните години и мнозина напускат страната в търсене на работа в чужбина. Освен това хората са склонни да харчат повече, когато са позитивно настроени за бъдещето. А в Италия липсата на икономически растеж е хронична.
Тревога предизвиква големият национален дълг на страната, който се равнява на 132% от БВП и расте. Проф. Марсело Месори от римския университет LUISS прогнозира, че без икономически ръст цените трябва да се вдигат поне с 3.2% годишно, за да може дългът да спадне до нивата, изисквани от ЕС - 60% от БВП. "Виждам огромната опасност да бъдем в тази ситуация и след шест месеца. И колкото повече продължава, толкова по-трудно ще става да излезем от това положение", обяснява Густаво Пига, професор по икономика от римския университет Tor Vergata.
Още по-надолу
33-годишният Себастиано Салзоне стопанисва кафене на търговска улица в центъра на Рим. Но след четири години на рецесия неговият бизнес едва преживява. "Когато отворих кафенето, ме посъветваха, че търсенето е слабо и не трябва да вдигам цените. Но сега съм принуден да ги намаля", казва той. И въпреки по-ниските цени продажбите му са спаднали с 40% през последните три години. Затова Салзоне е съкратил персонала от 15 на 12 души.
В големите вериги супермаркети до 40% от стоките се продават под препоръчителната им цена на дребно. А както вече стана ясно, ниските цени водят до затваряне на бизнеси, намаляване на заплатите и орязване на работните места. От влизането на страната в рецесия през 2008 г. индустриалното производство е намаляло с 15%, а над 80 000 магазина и малки бизнеси фалираха.
Като член на еврозоната опциите на Рим са ограничени. Италия не може да намали нивата на лихвите, нито да девалвира валутата си. Италианският бюджет трябва да следва правилата на ЕС и поради това редица страни в Южна Европа призовават Брюксел да изостави стриктната си фискална политика и да инвестира повече в създаването на заетост.
33 коментара
Франция тепърва предстои!
е как така Италия ще има проблеми ,нали Русия беше тая с проблемите
Мейнърд Кейнс, а и други икономисти преди него, отдавна са описали Парадокса на пестеливостта (paradox of thrift): по време на икономическа стагнация, потребителите се опасяват от загуба на доходи, поради което намаляват разходите си, което води до спад в търсенето, което води до спад в търговията и производството, което води до фирмени съкращения, което води до спад в доходите, което води до още повече "пестеливост", в низходяща спирала. Най-значимият фактор, които определя частните инвестиции (далеч по-значим от други иначе немаловажни фактори като размера на данъците, инфраструктура и пр.) е очакваната ROI (възвръщаемост), а в такава ситуация тези очаквания са силно занижени. Затова, когато и потребителите, и бизнесът пестят в самоубийствено очакване на по-добри времена е нужно държавата да счупи този порочен кръг като инжектира икономически стимули под формата примерно на инфраструктурна модернизация, мащабни подобрения в образованието и т.н. - още повече, че по време на икономически кризи условията за това са изключително благоприятни: ниски лихви, ниски цени на материалите, изобилие на работна ръка. Уви, както Пол Кругман многократно изтъква, Европа в наши дни упорито отказва да проумее този факт, въпреки изобилието от емпирични данни в негова подкрепа.
До коментар [#3] от "WOI":
Да си внесат Бернанке, той го е правил вече.
До коментар [#3] от "WOI":
наричането на несвързаните бръщолевения на Кейнс "факти" не ги прави такива. достатъчно е само да се видят ДВЕ от многото глупости които е казал, за да е ясно на всеки че тоя шарлатанин трябва да бъде зачеркнат от историята и името му да се нареди до това на карл маркс:
Thus the remedy for the boom is not a higher rate of interest but a lower rate of interest![5] For that may enable the so-called boom to last. The right remedy for the trade cycle is not to be found in abolishing booms and thus keeping us permanently in a semi-slump; but in abolishing slumps and thus keeping us permanently in a quasi-boom.
И отговора му на ФАКТА че в дългосрочен план тази политика ще доведе до катастрофални последици: "В дълосрочен план всички ще сме мъртви"
Хората не се запасяват, защото знаят, че цените ще бъдат по-ниски след месец
Да приемем че се запасят, ако един италианец ползва по 1 бутилка зехтин на месец средно, в очакване на поскъпването на зехтина заради инфлация, всеки италианец си купи по 24 бутилки евтин зехтин. Понеже бил се продавал под препоръчителната цена, фирмите и търговците не реализират почти никаква печалба или направо загуба. И в следващите 2 години никой не си купува нито една бутилка зехтин. Това ли искат търговците и производителите наистина?
Ако в очакване на скок в цените всеки си купи пералня или хладилник, това означава че в следващите поне 5 години няма да си купува. Какво правят производителите през тва време? Чоплят семки?
В страната има по-малко кредитни карти на човек от населението от всяка друга държава в еврозоната с изключение на Словакия. Това намалява потреблението, тъй като хората, които използват кредитни карти, пазаруват по-свободно.
Младите харчат повече и поемат рискове
Идеалният клиент - млад, тъп, ама за сметка на това смел! Хвала на младите които си купуват телевизор или телефон на изплащане, с 10%+ лихва при заплата 600 лв! Работата за лихварите - най-сладката работа! :D Кредитната карта все едно качва заплатата начи, не просто да премести дадена покупка във времето с месец-два.
До коментар [#5] от "DareDebil":
А наричането на най-влиятелния икономист от 20 век, чиито теории са в основата на икономическия бум на САЩ, Западна Европа и Япония в десетилетията след Втората световна война "шарлатанин" не го прави такъв. Вярно, в някои среди, отричащи ролята на държавата в икономиката, той не е популярен, но това е следствие на идеологически фундаментализъм и/или специфични лични/фирмени/браншови интереси, не на обективен анализ. Прави впечатление, че двата произволни и извадени от контекст цитата не са по никакъв начин свързани с Парадокса на пестеливостта, както и че първосигналните критици на Кейнсианството нямат никакви смислени предложения за изход от кризата освен още дерегулация, още орязване на данъците и още "затягане на коланите" - и следствията от това са очевидни.
До коментар [#8] от "WOI":
да беше казал че теориите му са в основата на ВСЯКА една световна криза от 1929та година насам, включително последната, по-щеше да уцелиш.
До коментар [#9] от "DareDebil":
Конкретни примери бихте ли приложили?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.