Ядосана Италия се пита ляв или десен премиер я управлява

В бедното предградие на Рим Тор Сапиенца хората протестират от дни срещу местния център за имигранти, като хвърлят камъни и подпалват боклукчийски кофи. "Обградени сме. Там има проститутки, ромите са ето там, а тук са имигрантите. Идва ни в повече", казва пенсионерката Милена Печи. Повечето местни твърдят, че не са расисти, а са отчаяни от покачващата се престъпност, нищета и липсата на основни услуги, като например улично осветление. Дошлите на мястото политици, включително лявоцентристкият кмет, бяха освиркани.

"След нещата, които ни предлагат сега, когато сме в центъра на прожекторите, всичко ще се върне, както е било преди, и политиците ще продължат да мислят само за собствените си джобове", твърди 38-годишната вдовица Франческа Рибадо.

Италианският БВП се сви с 9% от 2008 г. насам, младежката безработица стигна 43%, а над 80 000 фирми бяха закрити по време на три рецесии. И докато други страни, ударени от кризата в еврозоната, като Ирландия, Испания и дори Гърция показват признаци на възстановяване, италианската икономика отново се свива. "Търпението на хората най-накрая се изчерпа. Очаквах това да стане, но не и толкова скоро", казва Лука Риколфи, професор по социология от Turin University и един от известните италиански политически коментатори.

Трите профсъюзни конфедерации, които заедно имат над 8 млн. членове, са разгневени от замразяването на обществените заплати и от плановете на Ренци да улесни уволняването в големите компании. Ренци твърди, че неговата трудова реформа ще улесни правилата и ще помогне да се привлекат инвестиции. Но повечето икономисти твърдят, че предложените промени са недостатъчни.  

Микеле Тирабоки, професор по трудово право в Университета на Модена, смята, че трудовата реформа е "неясна" и има "много малко съдържание". Точно заради това тя не би трябвало да е повод за голямото обществено недоволство. Но гневът приема формата на протест сред безработните, младежите и хората от необлагодетелстваните места, наричани от Риколфи "аутсайдери", които досега са били отчаяни, но апатични. Той е насочен към политици и отляво, и отдясно и носи дивиденти на антиимигрантската партия "Северна лига".

В друго римско предградие – Корколе, през септември също имаше сблъсъци, а в Милано преди дни леви студенти и незаконно заселили се в чужда собственост хора се спречкаха с полицията. Граждани на Геноа и други градове, пострадали от скорошните наводнения, също протестираха заради липсата на правителствена помощ.

Дясно или ляво

Ренци е критикуван, че не е посетил жертвите на наводненията. Неговата Демократическа партия остава най-голямата в Италия, подпомагана от слабостта на разделената десница. Но според скорошни социологически проучвания рейтингът му е спаднал с 10 процентни пункта между октомври и ноември, стигайки 52%.

Според Риколфи италианците, свикнали с ясното политическо разграничение, са объркани от Ренци, който често е по-популярен сред консервативните гласоподаватели, отколкото сред левите. "Никой не знае дали това е ляво правителство или дясно и това създава огромно объркване и несигурност", казва Риколфи.

Дясноцентристкият лидер Силвио Берлускони публично подкрепя много от политиките на Ренци, докато някои от тях са критикувани от големи секции на Демократическата партия. Освен това Ренци има конфронтационен стил и си печели много врагове като начин да вдигне подкрепата си. Те варират от профсъюзите, през председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер до "бюрократите" в Брюксел.