Протестната разходка на народа

Все пак експертите от института успяват да нарисуват някаква обща картина на хората, които се асоциират с PEGIDA. Противно на очакванията и опита от предишни дяснопопулистки движения, повечето хора този път са с образование и работа. Като цяло това са мъже на средна възраст, с отношение към християнската религия и среден за страната доход. В случая не става въпрос за безработни аутсайдери на обществото, каквито например бяха в центъра на бунтовете в Лондон или Париж през последните години.

Конкретните организатори на PEGIDA са група хора със собствен дребен или среден бизнес в Дрезден. Най-важните сред тях са Лутц Бахман, Карин Йортел и Рене Ян. Междувременно това ядро успя да се разцепи. Бахман се появи в социалните мрежи със своя снимка, на която имитира Хитлер, и това предизвика вълна от критики, включително и от "неговите" хора. Другите двама пък се отделиха и обявиха създаването на ново алтернативно дясно-консервативно движение. За разлика от PEGIDA, където битката с исляма е сред основните послания, при него водеща тема ще е "пряката демокрация", коментира пред "Капитал" Михаел Натке от Kulturbüro Sachsen (базирана в Дрезден организация за противопоставяне на дясноекстремистките нагласи в обществото).

Пред "Капитал" директорът на Института за интердисциплинарни изследвания на конфликти и насилие към Университета в Билефелд Андреас Цик обособява две основни групи, от които се състоят привържениците на PEGIDA. "Говорим за няколко напълно хетерогенни групи, когато трябва да опишем хората, които се разхождат. В ядрото са тези, които мобилизират. Те организират протестите, администрират ги и всяка седмица обявяват тема, под която протичат. Тази група се състои от активисти, които и друг път са се показвали по демонстрации и политически акции", казва професорът от Билефелд. Втората група според него е тази на дясно-радикалните, дяснопопулистките и ултраконсервативните формирования. Тук влизат например футболните хулигани или фундаменталните християни. "Около тях обаче обикалят и неорганизираните граждани, които се идентифицират или с дневния ред на PEGIDA, или с части от нейната идеология", посочва Андреас Цик.

PEGIDA или не съвсем

Тази картина описва ситуацията в Дрезден, но в останалите градове е съвсем различна. "Има огромна разлика между PEGIDA в Дрезден и Лайпциг и демонстрациите в западната част на Германия", казва Ларс Гайгер. За пример посочва Хановер или Дуисбург, където разходките са събрали само по няколко хиляди и ясно са се виждали групите на десните радикали и хулиганите. PEGIDA в тези градове се е използва само за повод екстремните елементи да се събират и излизат на повърхността, смята Гайгес.

Това се видя много ясно и на първото шествие във Виена. Всъщност събитието се превърна от разходка във фарс, на който се събраха не повече от 300 души на площад "Фрайунг" в центъра на града. Те бяха обградени от многократно повече полицаи. В същото време в австрийската столица се проведе шествие на NOPEGIDA, което мобилизира няколко хиляди привърженици. Двете демонстрации се срещнаха на "Фрайунг", но останаха контролирано разделени от полицаите.

Публиката на виенската PEGIDA се състоеше предимно от радикални типове с татуировки с пречупени кръстове и бръснати глави. Германски и австрийски флагове се вееха в такта на виковете Wir sind das Volk. Социалните медии бяха скандализирани от хитлеристките подвиквания и хитлеристкия поздрав, който от време на време се виждаше да стърчи над главите на демонстрантите. Още по-скандално изглеждаше това, че полицията не реагираше на тези провокации.

Все пак из групата имаше и хора, за които посланията на PEGIDA импонират на техните собствени. Пред "Капитал" един от демонстрантите изрази недоволството си от набъбващия брой бежанци, които идват в страната, а друг – от растящата безработицата. Не липсваха и колоритни фигури като безобидна женица на средна възраст, викаща "паролата" на Pegida на развален немски с руски акцент и споделяща, че се страхува от исляма.  

Недоволство и популизъм

Колкото разнородна е групата на привържениците на движението, толкова нестройни са и призивите, които струят от него. Официално организаторите на PEGIDA в Дрезден излязоха със списък от 19 искания, които се фокусират основно върху политиката за бежанците. Например движението настоява в конституцията да се запишат задължения, а не само права на бежанците, и да се въведе политика на нулева толерантност към имигрантите, които правят престъпления. Постепенно обаче по време на разходките лозунгите и исканията обхванаха по-голяма палитра от теми от целия обществен живот.

"Свързващите елементи на PEGIDA са шовинизмът, национализмът и расизмът. Остава неясно кои конкретни искания с каква тежест се поставят. Именно поради тази липса на конкретика PEGIDA е толкова популярна, защото всеки интерпретира лозунгите и исканията индивидуално. Така всеки е някак щастлив", коментира Михаел Натке.

"В началото беше напълно достатъчно, че имаше критика към елитите, пренебрегване на медите, обвинения към провалената политика спрямо бежанците, което крие в себе си и съмнение в демокрацията, за да извадят хората на улицата или да ги активират в интернет", казва професор Цик от Университета в Билефелд. Постепенно обаче това се променя и се появява нуждата от конкретика. Натискът на обществото води до нови и нови разклонения, които задълбочават и изострят своите послания. "Сред тях се откроиха тези, които особено смело се изказват срещу бежанците, кандидатите за убежище и чужденците като цяло. Ако ги вземем насериозно, може да се каже, че една валидна цел е представата за антимюсюлманска национална идентичност", допълва професор Цик.

Защо сега и защо Дрезден

Интересното е, че подобно движение се зароди не другаде, а точно в Германия - страна, исторически натоварена и чувствителна към теми като расизъм, омраза към имигрантите, десен радикализъм. В същото време през последните години се видя, че за такива настроения има сериозна почва. Ларс Гайгер припомня книгите на известния политик Тило Сарацин и подкрепата, която той срещна от мнозина. Основната теза на Сарацин е, че Европа и Германия в частност са под заплаха от исляма и емигрантските вълни.

В същото време Германия е най-солидната европейска икономика в момента. А историята показва, че популиските послания се зараждат и възприемат там, където има икономическа нестабилност. Затова PEGIDA е изненада и по този показател. "Германия е икономически силна и е дори световен лидер. Тази смесица от "на нас ни се полага повече" и "ние сме претоварени" се споделя от мнозина", обяснява проф. Цик.

Според него изминалата 2014-а беше годината, когато в света се случиха събития, които катализираха страховете в обществото. Европейските избори дадоха нов тласък на популистките партии, войните по света предизвикаха нова вълна от имигранти, антиислямските настроения се изострят и разпространяват.

На национално ниво обаче не е изненада, че PEGIDA тръгна точно от Дрезден. Като столица на провинцията Саксония той е един от големите и значими градове на бившата Източна Германия. Но по икономически показатели Саксония е на едно от най-задните места в страната с висока безработица и по-ниски заплати в сравнение със западните провинции. Същевременно в тази част на страната радикалните настроения винаги са били по-силни и откровени.

Михаел Натке посочва още една причина, която е свързана с особеностите на политиката в Саксония. Според него това е силно консервативна провинция, която от 25 години се управлява о Християндемократичния съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел. В Германия саксонското правителство се смята за изключително авторитарно, дясно-консервативно и не случайно се е наложило понятието за "саксонска демокрация". "Арогантността на силата, с която ХДС управлява, доведе дотам хората да чувстват, че не са взимани насериозно и не виждат възможност да участват в управлението. Тук има дефицит на демократичност", казва Натке.

Конкретно в Дрезден PEGIDA е изразител на недоволство, което се корени още в промените след обединението на Германия, смята Гайгес. Двадесет и пет години след падането на стената хората не се чувстват единни, а напротив – мнозина гледат с носталгия към времето на ГДР и живеят с усещането, че нещо им е отнето. Това е още един мотив, който изкарва хората на улицата, казва експертът от Гьотинген.

Притеснително е и все по-голямото натрупване на агресия сред определени групи в обществото. "В Дрезден страстите се разпалват и зачестяват обидите и заплахите срещу хората с имигрантски корени. Много от тях споделят, че вече ги е страх да излизат навън, когато има демонстрации", разказва Михаел Натке.

Скоро и във вашия град

Макар PEGIDA да се разпространява с бърза скорост и извън Германия, това още не показва сериозна тенденция. На много места установените популистки партии или движения просто яхват вълната и се опитват да капитализират от кипящите настроения. Например в Австрия Партията на свободата, която от години е в парламента, подкрепи привържениците на PEGIDA, но лидерът й Ханс-Кристиян Щрахе ясно каза: "Ние сме истинската PEGIDA".

Ключово ще бъде и дали движението ще успее да прерасне в нов политически играч, който да привлече разочарованите от традиционните политически партии, и най-вече от християндемократите на Меркел. Германски политолози отбелязват, че в последното десетилетие ХДС се придвижва към центъра, което оставя вакуум вдясно. И ако в него се настани един съюз между PEGIDA и AfD, германската политика може да придобие много по-различен облик.

"Още сме в самото начало на един процес и е рано да се вадят изводи. След 15 - 20 години може да се окаже, че всичко е било въздух под налягане, а може и да си кажем: "Да, PEGIDA беше голяма работа", обобщава ситуацията Гайгес. "И все пак да не забравяме, че реакцията срещу PEGIDA беше многократно по-голяма и Германия заяви своята ясна позиция, че не е съгласна с популизма и расизма." Въпросът е коя от двете групи – PEGIDA или NOPEGIDA, е народът.

Кой е народът - NOPEGIDA.. Фотограф : reuters