Ударът в сърцето на Париж

"Charlie Hebdo понякога е определяно като ислямофобско, което е абсолютна глупост. Изданието е ляво, което означава, че е антирелигиозно. Те са остри срещу всички религии. Тяхната гледна точка е - нямаме нищо против божиите пророци, но не обичаме вярващите с празни глави. И начинът им на изразяване е провокацията", казва пред "Капитал" Беноа Виткин, зам.-редактор на международния отдел на в. Le Monde. За Charlie Hebdo никоя тема не е табу, независимо колко е чувствителна, и политически некоректната сатира е негова запазена марка. Моливите на карикатуристите му целят наред - християни, евреи, политици, обществени личности. Но дързостта им да осмиват исляма бе това, което натисна спусъка на калашниците. "Атентаторите са хора, възприемащи се като бойци за вярата, които изпълняват легитимна според тях шериатска екзекуция по време на война. Интерпретацията на исляма, споделяна от тези убийци, е близка до тази на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), "Ал Каида" и сродните крайни салафистки групировки", обяснява пред "Капитал" арабистът д-р Симеон Евстатиев. И добавя, че "символичният ефект от действията им е огромен, защото те засягат една от сърцевините на европейската модерност и секуларизъм - Франция".

"Не ни е страх"

Това пишеше на някои от плакатите на шествията в страната и в много градове по света след най-смъртоносния терористичен акт във Франция за последните близо 50 години. "Шокът е огромен. Да видиш 100 000 души, излезли спонтанно на улицата в Париж, е нещо много силно.  Реакцията е следствие от това, че атаката беше точно срещу Charlie Неbdo. Мнозина не харесват списанието заради това, че е крайно, че е ляво, че е вулгарно... Но хората в него са тези, които най-много използват свободата на словото. По радикален, понякога глупав начин, но точно това е свободата на словото - правото да бъдеш дори глупав. Както и правото да богохулстваш", казва Беноа Виткин.

Той самият не харесва сравнението с 11 септември 2001 г., защото сега не се атакува територия, а свободата на изразяване. "И ударът идва отвътре, от недрата на нашата нация, а не отвън", посочва журналистът. Но разказва, че след бруталното нападение в редакцията на Le Monde са получили писмо от читател на име Мурад, който пише: "Това е нашият 11 септември. Във Франция нямаме големи кули, но имаме големи ценности и голяма свобода на словото." И дори закачките на Charlie Hebdo често да са минавали границата на добрия вкус, правото им да се шегуват с всички и всичко не може да бъде поставяно под въпрос. "Разбира се, свободата на словото има граници, но тях ги слага законът, а не фанатици, които решават да раздават възмездие", казва Александър Леви.

Те са тук, сред нас

Всъщност случилото се не е толкова неочаквано. Само през декември във Франция имаше три атаки и опасността от нова се носеше във въздуха, а премиерът Манюел Валс предупреди, че страната "никога не е била изправена пред по-голяма заплаха" от домашно отгледан екстремизъм.

Високопоставен източник в ЕС, отговарящ за контратероризма, коментира пред "Капитал", че френските власти дълго време са гледали на проблема с радикализацията като на "англо-саксонска фиксация". Тяхната чувствителност се е засилила, след като през 2012 г.  роденият във Франция в семейство на алжирски имигранти Мохамед Мера уби 7 души в Тулуза и Монтобан. Париж е започнал да проучва опита на други държави - Великобритания и Холандия - и бързо е успял да напредне с превенцията на радикализацията. Във Франция започна и дебат за криминализация за т.нар. джихадистки туризъм и през есента на миналата година антитерористичното законодателство беше затегнато, като службите получиха възможност по-лесно да задържат заподозрени на летищата и да конфискуват паспортите им. Забавянето с мерките обаче казва своята дума. "Когато салафитите (сунити, които проповядват чисто, изначално разбиране на исляма - бел. ред.) протестираха пред вътрешното министерство в Париж, мисля, че вътрешният министър Бернар Казньов разбра проблема", коментира източникът.

Според данни на правителството френските граждани, които се сражават в редиците на ИДИЛ и подобни групировки, на път са да го направят или вече са се завърнали оттам, са близо 1000. Така средновековният фанатизъм, вилнеещ в бастиона на халифата Рака, убил 132 деца в Пешавар миналия месец и над 100 души в Нигерия през седмицата, вече се разхожда по френските улици. 

Профилът и биографиите на двамата заподозрени стрелци - братята от алжирски произход Шариф и Саид Куаши, които френските служби преследваха зрелищно между Париж и други градове повече от 48 часа, сочат към връзки с "Ал Каида". Макар все още да не е ясно дали терористичната мрежа има участие в организацията на атентата, по данни на американското разузнаване Саид е бил в тренировъчен лагер на "Ал Каида" (и по-точно нейния клон "Ал Каида в Арабския полуостров") в Йемен през 2011 г. Същевременно според източника на "Капитал" спецслужбите са имали очаквания, че попадналата в сянката на ИДИЛ "Ал Каида" може да планира завръщане със зрелищна атака.

Как да живеем заедно

Но освен кои са извършителите и можело ли е да бъдат спрени нападението срещу Charlie Hebdo повдига и други, по-тежки въпроси, и то не само за Франция, където е най-голямата мюсюлманска общност в Европа, наброяваща 5-6 млн. души.

"Въпросът как живеем с тях може да се погледне от няколко страни. Важно е да се подчертае, че заподозрените за този атентат, както и за много други в последните години, са французи. Това са младежи, родени в страната. Фактът, че са мюсюлмани, малко обърква нещата, защото преди да са мюсюлмани, те са маргинали, социално изключени, а също така и престъпници", казва Александър Леви. И допълва, че за тези хора религията и в частност ислямът, е нещото, което им дава стойност като хора. Но също така им отваря пътя за изстъпления като това в редакцията на Charlie Hebdo.

Опасността е, че ако дванадесетте мъртви тела бъдат обявени за провал на демокрацията и толерантността и се постави знак за равенство между ислям и тероризъм, нападателите всъщност ще постигнат целта си - на омразата да се отвърне с омраза. "За съжаление ефектът от действията на тези екстремисти ще засегне както голяма част от обикновените европейци немюсюлмани, така и мюсюлманите. Коренните европейци ще възприемат все по-негативни възгледи за исляма, от което ще пострадат онова мнозинство мюсюлмани, които са избягали в Европа от диктаторски режими и насилие или търсят по-добър живот и препитание. Настроенията, доскоро характерни само за по-маргинални популистки и националистически групировки в Европа, ще се прехвърлят върху все по-голяма част от умерените и демократично настроени европейци, които ще възприемат своята идентичност като застрашена от салафитските и шериатските гета, от неразбираемото за тях религиозно мотивирано насилие и нежелание да бъдат възприети европейските ценности от една част от мюсюлманите, преселили се на Запад. Така едно екстремистко малцинство ще засегне две мнозинства – и коренните европейци, и мнозинството граждани с мюсюлманска идентичност", смята Симеон Евстатиев.

Политици, готови да се възползват от това, не липсват. На фона на призивите за национално единение в лицето на трагедията, лидерът на крайнодесния Национален фронт Марин льо Пен не пропусна възможността да трупа активи с реплики за "отричането и лицемерието" по темата за "ислямския фундаментализъм". Германското антиислямско движение PEGIDA също не закъсня с изявленията, че случилото се в Париж потвърждава техните предупреждения, че ислямизмът е заплаха, за която традиционните партии си затварят очите.

Всичко това само сочи в колко деликатен момент за Европа дойде ударът срещу Charlie Hebdo. И отговорът ще покаже дали Старият континент може да се справи с разкъсващите  го противоречия, или те стават все по-тревожни.            

По темата работиха и Зорница Стоилова и Росен Босев

Терористични атаки в Европа през последните 20 години Преглед на оригинала