Венеция, моя любов

Полуприказка, полукошмар

Венеция е шумна, мръсна, често задушаваща. В горещ летен ден сред тълпите запотени и уморени туристи на "Риалто" човек искрено може да се зачуди как на някого може да му хрумне да я нарича La Serenissima, най-божествената. Наистина никой вече не сяда или ляга по паважа на "Сан Марко", защото има солидна глоба за подобно неуважително поведение. За сметка на това туристите накацват с парчетата пица по околните мостчета или по пристана. Кофите за боклук в централната част са в постоянно преливащо състояние. Тук няма да чуете шум от автомобилен трафик, но за сметка на това подвикванията на продавачите на селфи стикове и тракането на куфарите с колелца по калдъръма ще ви оглушат достатъчно. Рядко някой турист спазва правилото да се движи колкото се може по-вдясно по клаустрофобично малките улички. Огромни круизни кораби стоварват всеки ден орди посетитери, които, тъй като не отсядат в града, не плащат и местната такса за нощувка, помагаща да се поправя тежко натоварената инфраструктура.

От другата страна чужденците подозират, че недоволството на венецианците се състои главно в това, че те като туристи не са готови да пръснат и последното си евро по скъпите местни ресторанти и магазини за стъкло от Мурано. Още Йохан Вофганг фон Гьоте в "Пътуване в Италия" се оплаква от мръсотията и неудобните, клаустрофобични малки квартири в града.

"Пазарът на недвижими имоти във Венеция никога не претърпя кризата, през която мина останалият свят", разказва пред "Капитал" Андреа Фаваро, преподавател в Университета на Венеция. Причината е големият интерес към закупуването на имоти за превръщането им в хотели или за частно ползване от чуждестранни летовници. Когато Джордж и Амал Клуни превърнаха сватбата си във Венеция в глобален медиен фестивал, това само затвърди идеята, че ако си известен и богат, трябва да имаш къща и в La Serenissima. Проблемът не е само, че цените на жилищата растат с астрономическа скорост. Рядко някой от световните знаменитости живее целогодишно в града, от което губят малките бизнеси, нуждаещи се от постоянни клиенти като месари, хлебари и водопроводчици. На мястото на кварталните бакалии бързо се настаняват още кафенета, ресторанти, или най-често магазинчета за сувенири. Това, че стоката често е с китайски произход, налива още масло в огъня на местното недоволство.

Така се завърта опасна икономическа спирала, в която не само цените на жилищата растат, но това се случва в комбинация с падане на качеството на живот и загубата на традиционни работни места. Дори само погледнат в хладни числа, резултатът е трагичен. През 1945 г. в историческия център на Венеция са живели близо 200 000 души. Сега са едва 50 000.

Прибавете към това и вечния страх, че Адриатическо море рано или късно ще залее града, както и дългогодишните проблеми с пристанищната индустрия. Всъщност точно скандалът с проекта M.O.S.E. за построяването на 75 подвижни метални бариери, които да регулират морските потоци и така да пазят крехката екосистема на венецианската лагуна от наводнения и разрушения, бе причината 35 местни политици и бизнесмени начело с кмета на Венеция Джорджо Орсони да бъдат обвинени в корупция. След дългогодишно разследване италианската данъчна служба Guardia di Finanza обяви, че 20 милиона евро от M.O.S.E. са потънали в частни сметки. Друга част от средствата за строителството пък са отишли в предизборните кампании на подкрепящите проекта политици, включително на кмета Орсони. Така цяла година, докато дойде време за частичните местни избори в Италия, Венеция се управляваше от специален комисар (още общо седем региона и хиляда общини гласуват на 31 май).       

Демокрация в действие

Ситуацията във Венеция отдавна е станала нарицателно за по-непривлекателната страна на масовия туризъм. С разцвета на low-cost самолетните компании и бума на луксозните морски лайнери глобалният феномен на милиони хора, тръгнали на път за развлечение, тепърва ще расте. Особено в Италия, въпреки славата й на петата най-посещавана страна в света и с над 136 млрд. евро годишен доход от туризъм, темата е повод за горещи дебати и крайни мнения. Във Венеция например граждански инициативи съвсем сериозно събират подписки за въвеждането на такса вход на туристите на площад "Сан Марко" в най-натоварените месеци юни и юли.

За много от хората, занимаващи се със запазването на италианското културно наследство, подобни крайни идеи са анатема. "Да затвориш части от исторически градски центрове е ограничаване на демокрацията. Защото неограниченият достъп до световната култура е в своята същност и разпространение на знание, на идеи, на демокрацията", казва разпалено пред "Капитал" проф. Емануеле Пелегрини, ръководещ програмата за мениджмънт на културното наследство в IMT Institute for Advanced Studies в италианския град Лука. Проф. Пелегрини не крие, че има проблем – заради целогодишните тълпи в галерията Uffici във Флоренция самият той като историк на изкуството например отдавна не е стъпвал в най-важната колекция на Ренесанса. "Невъзможно е обаче да искате от някого, дошъл от Япония или Китай, да не ходи в Uffici. Когато бях за пръв път в Санкт Петербург, аз също отидох директно в Ермитажа", обяснява проф. Пелегрини. "Как тогава изведнъж да настоявам туристите, които идват за пръв път във Флоренция, да не ходят в Uffici?"

Освен това няма гаранция, че дори пет евро вход за площад "Сан Марко" ще откажат някого. "Да дойдеш във Венеция и да не стъпиш на "Сан Марко" е като да идеш в Рим и да не видиш катедралата "Свети Петър". Невъзможно!", клати глава венецианецът Андреа Фаваро. Добър пример в този случай е валпорето – лодките, изпълняващи роля на градски транспорт в града на каналите. Местните жители плащат билетче от 1.5 евро, докато на туристите се предлага пресолената цена от 7 евро. Въпреки това рядко някой се отказва и валпорето е вечно претъпкано от чужденци с камери. Освен това каква би била логиката да се опитваш да спасиш Венеция от превръщането й в жив музей, като оградиш и сложиш вход на самото й историческо сърце?   

Контролирай проблема

Ако примерът на Венеция съдържа урок, то той е, че отказът от визия и активна политика е най-непродуктивният подход. Тълпите туристи няма да изчезнат в скоро време, дори напротив - световната тенденция е за постоянен растеж. Затова експерти по опазването на културното наследство като проф. Пелегрини пледират за прагматични стъпки като рекламиране на по-малко известни забележителности, за да се намали натискът върху популярните точки. Популяризирането на пътувания извън активния сезон е още по-добро решение - Венеция например е празна през декември и януари. 

Същевременно жителите на града са жадни преди всичко за визия накъде да се развива Венеция. Затова може би и идеите на кандидат-кметовете този път звучат по-смело от очакваното. Бизнесменът Бруняро например предлага цяла серия от малки стъпки, насочени към подобрение на качеството на живот на местните хора, като валпорето да бъде използвано само от жителите плюс различни данъчни отстъпки за тях. Той подкрепя и идеята за създаване на свръхмодерно външно пристанище. Джан Анджело Белати, както може да се очаква от кандидат на "Северна лига", предлага автономност за град Венеция. В момента голямата община включва освен историческите острови и индустриалния център Местре и пристанището Маргера на брега. Разделението би дало възможност на Венеция да се съсредоточи върху собствените си проблеми.  

На този фон идеите на водещия в надпреварата Феличе Касон за край на корупцията и нова, чиста политика звучат по-скоро тривиално. В случая обаче самата му личност е провокация. Предишните остри критики на Касон срещу политиката на съпартиеца му и настоящ премиер на Италия Матео Ренци доведоха до едва прикрита липса на ентусиазъм за кандидатурата му. Известната дистанция спрямо партийната номенклатура обаче не е крайно нежелана предвид гнева на избирателите заради скандала с M.O.S.E. към левите, традиционно управлявали града.

Туристите, цел на много от посланията в предизборната кампания, вероятно дори да не са разбрали, че на Венеция й предстоят избори. По улиците рядко има плакати, какво остава за митинги и веене на знамена. Едно от обясненията може би е, че Италия има дълъг и печален опит с колоритни политици и техните бомбастични обещания. В такива условия е трудно избирателите да бъдат истински ентусиазирани. Но по-вероятно причината за липсата на видим интерес към изборите е още по-тривиална. В периода точно преди най-многобройните орди туристи да атакуват Венеция, в града просто не са останали достатъчно венецианци.