Със звучно "Не" напред

Настроенията в Германия, без която сделка няма как да има, са показателни. Докато привържениците на управляващата лява радикална партия "СИРИЗА" празнуваха на централния атински площад "Синтагма" победата си на референдума, германският вицеканцлер Загмар Габриел заяви: "Г-н Ципрас разруши днес последните мостове, по които Гърция и Европа можеха да се придвижат към компромис."

Скептична беше и реакцията от други държави, участващи в спасителния пакет за Гърция. Словашкият финансов министър Петер Казимир написа в Twitter: "Отхвърлянето на реформите от Гърция не може да означава, че ще получи парите по-лесно." Тези сигнали сочат, че на срещата на върха на ЕС във вторник вечерта ще бъде трудно да се стигне до решение, особено ако предложенията, които Ципрас обещава да представи тогава, не звучат сериозно.

Пирова победа

В тази ситуация, както пише Йозеф Янинг от Европейския съвет за външни отношение (ECFR) триумфът на Ципрас у дома бързо може да се превърне в пирова победа за него навън, ако не демонстрира стратегия как може да получи намаляване на дълговете преди реформи. Председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум бе пределно ясен, като нарече резултатите от референдума в Гърция "достойни за съжаление от гледна точка на бъдещето на Гърция" и напомни, че "за възстановяването на гръцката икономика трудните мерки и реформи са неизбежни".

Но е факт, че звучното "не" е шамар и за ЕС и начина, по който европейските лидери отговарят на продължаващата вече повече от пет години криза. Вотът на отчаяните от безкрайната икономическа депресия гърци може да засили шансовете на популистки и анти-евро партии като лявата Podemos в Испания, където през есента предстоят парламентарни избори. "Днес демокрацията победи в Гърция," обяви лидерът й Пабло Иглесиас, а ръководителят на местното поделение на партията в провинция Арагон Пабло Ехенике написа, че "нашите гръцки братя току-що казаха на финансовите диктатори, че демокрацията и достойнството не са нещо, с което могат да си правят безразсъдни експерименти".

Това е и дилемата пред лидерите на ЕС сега - докъде могат да отстъпят, за да запазят Гърция в еврозоната, но без да дават сигнал, че правилата могат да бъдат нарушавани и да окуражават безотговорни популисти. Политиците в страните-кредитори, както и в тези като Латвия и Испания, които направиха жестоки реформи, за да се възстановят, също имат избиратели, и натискът на общественото мнение прави бързият и лесен компромис невъзможен. Изкушението сега може да бъде да оставят Гърция да постои още малко със затворени банки, с надеждата животът в безкешова икономика да накара Ципрас да омекне. Следващата решаваща дата е 20 юли, когато Атина трябва да плати дълг от 3.5 млрд. евро към ЕЦБ.

В момента Европа се намира в непозната територия, защото няма разписани процедури какво ще се случва оттук нататък. Едно от сигурните неща е, че гръцките банки няма как да отворят във вторник, както първоначално обещаваше правителството. Очаква се още в понеделник вечер да бъде взето решение за продължаване на банковата ваканция с поне още няколко дни. Без изгледи за сделка с кредиторите ЕЦБ няма причини да продължава да им предоставя нова извънредна ликвидност. С изпразнени банки и държавен бюджет, моментът, в който Гърция бъде принудена да печата нова паралелна валута, не е далече.

Варианти на теория има - германският финансов министър Волфганг Шойбле намекна, че в този случай може да се обсъжда временно изключване на Гърция от еврото. Само че проблемът е още колко може да издържи страната и дали и при най-добро желание, запазването й в еврозоната ще бъде възможно.