Докато фалитът ги раздели

Да, прав сте, но олигархията не е на това мнение.. те си мислят - абе ям зелени джанки, ама скомината ще я хване раята, не ние..

Като бях студентка, веднъж пред деканата видях следната обява:
"Всички студенти, родени през 19.. години да се явят в медицинската служба за ваксинация срещу хепатит. На неявилите се следва глоба!"
Някой шегаджия беше задраскал л-то с Р в последната дума..

Всичко това с Тройката е прехвърхяне на загуби от идиотски инвестиции на немски, холандски и френски банки върху гърбината на Южна Европа и впоследствие - върху собствените северни избиратели под претескта на "европейска солидарност".
Юнкер го каза веднъж - "..ние знаем какво е правилно да се направи. Не знаем как да останем на власт след това... "

Шойбле иска гърчите да плащат, страдат, плачат... тяхната кръв, пот и сълзи... за да не му плаче също Ирландия, Испания... не дай боже Франция.. а скоро разбрах, че ЕлдьоФранс имали 10 седмици платен отпуск...
Меркел си държи в джобчето една карта от монополи - на нея пише - "Излез от ЕЗоната с малко загуби". Швабите си играят с динамита край огъня и си мислят, че с изстискване на гръцката пъпка акнето им ще отмине... Айде да видим, като предизвикат сриване в ЕЗ и в ЕС, как ТЕХНИТЕ работещи бедни ще им бият дузпи.
ПЕГИДА ли? Нов Хитлер може да донесат на света.. нов!
А Голдман Сакс ще се смеят! Как успяха да съсипят еврото като алтернатива на долара зелен...

Дълга на Гърция е генериран главно след 2002 година с около 15 милиарда годишно . Оказва се че след 2002г са се купили оръжия за около 150 милиарда . Има данни за комисионни над 10% давани на политици и олигарси за да богатеят единични корпорации. Ако се проследят парите .... То те се връщат в Германия пак . С две думи - купете ни подвпдниците , а вземете и заем за да ги купите ... С кеша платете комисионни

Публикувано през m.capital.bg

[quote#0:"Юлия Дамянова"]Макар депозитите в гръцки банки да са вече на рекордно ниско ниво от 2009 г. насам, поне за момента в Атина никой не говори за налагане на капиталов контрол, който би могъл да бъде под формата на забрани върху тегленията в брой, банковите преводи или и двете.[/quote]
Твърдението категорично не отговаря на истината! Вече има ограничения за теглене в брой до 2000 евро на ден. Ето го репортажа на Euronews от 19.06.2015 г.:

https://www.youtube.com/watch?v=32AR7ISGbNo

Икономедиа, бяхте много активни с предупрежденията за КТБ. Сега мълчите за гръцките банки в България. В четвъртък и петък имаше струпване на хора пред клон на гръцка банка в България. Защо криете истината?

очертава се много трудна задача, залогът за чието решение е особено голям. Явно Гърция отново ще трябва да получи политическо решение на финансово-икономическата си криза така, както е и била приета в ЕС - без готовност, но с политическо споразумение.

"Докато фалитът ги раздели.

Гърция и еврозоната имат последен шанс да се разберат, ако искат да останат заедно."

Раздяла има, когато са се събрали неподходящи хора, или когато са възникнали внезапно непреодолими различия, предизвикани от извънредни неочаквани събития. И доколкото сегашната ситуация не е в следствие на внезапни екстремни събития. а на дългогодишни натрупвани прекомерни публични задължения, документални измами на най-високите възможни нива в държавата (забележете как гърците, а и всяка от страните избягва да споменава това!), то очевидно остава първата хипотеза. (освен ако не вземем предвид войната на Путин в Украйна, формално провокирана от искан от Янукович 20 милиардов, но недададен заем от ЕС). Тоест - когато се коментира въпросът за раздялата е добре да се запитаме - а защо са се събрали най-напред, защото раздялата е следствие, функция на събирането преди това. Дали не се е получило едно взаимно надхитряне - едните са лъгали, а другите са си затваряли очите и са приели да направят компромис (и не само с Гърция, случаят с България също), правейки се, че вярват - тоест учавствайки в играта, докато не става ясно, че цената става непоносимо висока - и във финансови, и в политически измерения? Особено когато фокусира вниманието на всички - в Европа и света и е ясно, че старата игра на "мижи да те лажем" повече не минава.
Често чувахме европейски политици възторжено да говорят за европейското семейство, за общите европейски ценности, за обединение и заедност.
Аз неведнъж съм напомнял на децата и семейството си да внимават с кого се сближават и че най-добрият и сигурен начин да се разочароваш от някого е да го допуснеш близо до себе си без да го познаваш добре, с цената на компромиси, заблуждавайки се с него или в него, игнорирайки онези "малки", "дребни", но много показателни факти и детайли, "дребните камъчета", дето обръщат евентуално колата.
Проблемите с Гърция на ЕС не са само и толкова финансови, въпреки че така изглежда, така се представят и така са проявени в момента, и в този смисъл не са само с нея и не са само гръцки, и точно от това следва комплицираността на проблема. Делът на Гърция в европейския съвкупен продукт е 1.8%, вярно е, че вълросът с дълга и взаимовръзките и структурата на финансовите инструменти усложнява нещата повечко, но нещата не са неконтрилируеми.
ЕС в момента изглежда като група близки хора, приятели, семейство, което са допуснали при себе си човек, за чийто слабости, хитрини и лъжи са знаели и са си затваряли съзнателно и преднамерено очите дълго време, докато е дошъл моментът, в който не са в състояние повече да поемат пасивите от поведението и задълженията му, още повече, че те са станали скандално големи и публични, а той нехае и иска да продължи по старому, като на всичкото отгоре и обвинява останаките ( И НЕ БЕЗ ОСНОВАНИЕ!), че са го оставили (допуснали) да натрупа подобни огромни непосилни пасиви!
Хората обикновено не обръщат голямо внимание на неща, които не ги засягат пряко - тях и близките им, семейството им. Едно е, да стане някъде кражба или престъпление, друго е това да се случи с теб и семейството и близък или приятел, има разлика дали ти или човек от семейството е много задлъжнял, или някой друг. И респективно кой ще изплаща задълженията, И КОЙ И КАК ГИ Е НАТРУПАЛ И ЗА КАКВО ГИ Е ИЗХАРЧИЛ НАЙ-НАПРЕД!
Грешките, измамите и лъжите на гърците не са големият, истинският проблем на ЕС, ПРИЧИНИТЕ, ПОРАДИ КОИТО СЕ СТИГНА ДО ТУК СА, и това използват и с това спекулират и ще го правят до дупка и докато им позволяват и Ципрас, и Варуфакис, Сириза. Забележете посланието на Ципрас в Москва при срещата му с Путин, с думите му, че дълги години Европа е живяла с мисълта, че е центърът на света, но нещата са се променили, и се замислете не върху прекия смисъл на това изказване, а върху контекста му, и кога, къде, пред кого и в каква ситуация (и с конфликта на Путин със света, с ескалираща конфронтация) го казва!
Ръководителите на ЕС и Запада не могат повече да игнорират ескалиращото нахалство и неприкрита агресия, съчетана с лицемерие на Ципрас и Сириза, на гръцкия елит, тоест да се правят на глупаци или неориентирани, че дъждец ги ръми.
Провалът на дългите и мъчителни взаимно компроментиращи безрезултатни преговори повдига нелицеприятни въпроси и изводи и за ЕС, но не непременно в този план, в който опитват да ги представят Ципрас и Варуфакис. Да се водят толкова време разговори с ЕС и МВФ и гърците да заявяват едва сега, че те не са правилните места и институции, с които да се разговаря е откровенс подигравка и гавра, която задължително изисква незабавно и адекватно адресиране, действия и последствия.
ИНАЧЕ ЕС ПРОСТО ЩЕ ПОТВЪРДИ КРИТИКИТЕ КЪМ ТЯХ ОТ ГЪРЦИТЕ И ОСНОВАТЕЛНОСТТА.
Един периферен и може би абсурден за мнозина въпрос - дали Путин щеше да анексира Крим и да изпрати руски войски там, ако в ЕС нямаше и страни като Гърция с управниците им? Какъв е изворът на арогантността и самодеяността на Путин при събитията в Украйна?

Интересно защо след като е пределно ясно, че има добър и проверен традиционен подход при разрешаване на подобни ФИНАНСОВИ проблеми и противоречия - ако е така, както ги представят, той не се използва:)
Да се вземе историята, досието на кредитите на Гърция, ДА СЕ РАЗГЛЕДАТ И АНАЛИЗИРАТ ВНИМАТЕЛНО ОТПУСНАТИТЕ ИМ КРЕДИТИ С УСЛОВИЯТА, СТРАНИТЕ, ГАРАНЦИИТЕ...
След като има толкова големи и непреодолими различия и дори несъвместимост НЕКА ДА СЕ ВИДИ ЯСНО КОЙ КАКВИ АНГАЖИМЕНТИ Е ПОЕМАЛ И КОЙ НЕ ГИ Е ИЗПЪЛНИЛ, КОЙ КАК Е ЛЪГАЛ И КОЙ КАКВО Е ПОДПИСВАЛ И В КАКВО СЕ Е ПРАВИЛ, ЧЕ ВЯРВА! И ЗАЩО, АКО НЕ Е ГЛУПАК ИЛИ НЕИНФОРМИРАН НЕВЕЖА!
Някак си от целия развой на събитията и новините лъха на хаос и липса на последователност, на неискреност и куп премълчани неща.

Ако човек вземе голям заем от банка и по някакакви причини не го изплаща съгласно договора, КОЕ СЛУЖИ ЗА ОСНОВА НА РАЗГОВОРИ И ЕВЕНТУАЛНИ РАЗСРОЧКИ, ПРЕГОВОРИ, ДОГОВАРЯНИЯ, ЕВЕНТУАЛНИ РАЗСРОЧКИ И/ИЛИ РЕВОЛВИРАНЕ - НЕ Е ЛИ СТАРИЯТ ДОГОВОР И ДОСЕГАШНИТЕ ДОГОВОРЕНОСТИ И (НЕ)ИЗПЪЛНЕНИЕТО ИМ И ПРИЧИНИТЕ ЗА ТОВА?

Не е тоочно по темата, но понеже има много дискусии кой бил виновен и кой не за гръцката криза, реших да публикувам превод на документален филм, разказващ историята на Гърция в ЕС. Смятам че е интересно.

Клипчето е на френски и който разбира, нека направо гледа видеото, тъй като съм посъкратила на места, а и е твърде възможно преводът ми да не е добър (не съм професионален преводач) :

https://www.youtube.com/watch?v=9whoYlM0qkU

След падането на военния режим през 1974г., изгубилият изборите през 1963г. Константинос Караманлис се завръща в Гърция (в периода 1963-1974 живее в Париж) с идеята да присъедини родината си към Европейската общност, кояйо навремето педставлява ни повече, ни по-малко общ пазар.

През ноември 1974г. партията на Караманлис печели изборите и Караманлис е избран за премиер на Република Гърция. За няколко месца новият премиер успява да положи основите на демокрацията и се заема с присъединяването на Гърция към общия европейски пазар като кани Валери Жискар д'Естен (избран за президент на Франция през май 1974), с когото се запознава по време на престоя си във Франция, на официална визита в Атина, която се състои на 17 септември 1975г. Явно впечатлен от посрещането (червено килимче) и престоя (разходките из античните храмове) си в гръцката столица, както и от "маркетинга" на Караманлис по отношение на гръцката култура ("Вашият език произхожда от гръцкия : "философия" е гръцка дума, "политика" е гръцка дума, "демагогия" е гръцка дума...), Жискар вероятно забравя административния хаос, който набюдава в Гърция по време на посещението си преди военния режим. За него мястото на Гърция е в Европейската общност.

Според Хелмут Шмид (федерален канцлер на Германия 1974-1982), гръцката икономика е прекалено крехка, за да бъде част от Ежропейската общност. Той се опасява че проблемите на Гърция може да се задълбочат, ако държвата се присъедини прекалено рано (за съжаление май е бил прав). Въпреки това, той застава на страната на Франция, защото се опасява че в противен случай могат да си развалят отношенията.

Европейската комисия също е резервирана по отношение на присъединяването на Гърция, но Жискар успява да я накара да промени мнението си, като се аргументира с Платон, античната философия и фактът че Гърция е люлката на цивилизацията. Грешката тук е че положението на Гърция през 70-те години на XX-ти век е "объркано" с разцвета на Древна Елада, а реално те нямат нищо общо.

И така, на 27 юли 1976г. започват преговорите за присъединяване на Гърция към Европейската общност, като Гърция иска максимална финансова помощ за развитието си.

Още навремето процедурата е изисквала от кандидатите за присъединяване към Европейската общност да докажат че са достатъчно подготвени за интеграцията. НО тогава Европейската комисия решава че няма да наложи такъв "унизителен изпит" на Гърция. Така и така имали желание да я интегрират (думи на Юбер Ведрин, министър на външните работи на Франция 1997-2002).

На 24 май 1979г. Гърция се присъединява към Европейската общност, въпреки че всички са на ясно че Гърция се различава коренно от останалите 9 държави членки : прекалено висока корупция, липса на идустрия, липса на съвместимост дори и по върховете (първото гръцко пражителство, което пристига в Брюксел е с евроскептична програма).

За няколко години европейските субсидии достигат 10% от бюджета на Гърция. Из цялата страна започват големи проектиа спонсорирани от Европейската общност. През 1983г., Жан-Клод Юнкер (тогава министър на труда) посещава Гърция и забелязва голямо развитие в страната.

Практиката на държавата е да "продава" вота си срещу нови субсидии. Например когато трябва да бъде взето решение относно присъединяването на Португалия и Испания перз 1986г. Понеже двете държави произвеждат и предлагат същите продукти като Гърция (зехтин, цитрусови плодове и т.н.), за да се съгласи с интеграцията, Гърция иска и получава допълнителна финансова помощ, разказва Теодорос Пангалос (държавен секретар на европейските работи на Гърция 1983-1989). За 10 години, Европейската общност влага 30млрд евро в Гърция, което е рекорд. И така гърците стават най-про-европейското население в Европа.

Гърция подписва договорът от Маастрихт (договор за единна парична единица, с когото почти всички членки не са съгласни), въпреки че не е готова за еврото, защото далеч не изпълнява нито едно от условията. През 1996г., Янус Папантониу (финансов министър на Гърция 1994-2001) изисква да бъдат включени надписи на гръцки върху бъдещите европейски банкноти като гарнция за достъп до единната парична единица. Тео Вайгел (Theo Waigel (немскоговорящите да ме поправят ако греша в "произношението"), министър на финансите на Германия 1989-1998) му отговаря че на този етап няма как Гърция да бъде в еврозоната и не може да има изисквания за облика на банкнотите. Янус Папантониу му отговаря че се обзалага че Гърция ще бъде в еврозоната през 2000 година. През 1997 година Жак Ширак казва че няма причина Гърция да бъде дискриминирана, все пак са люлката на цивилизацията. И така, благодарение на Франция, през 1998 година груцките надписи фигурират върху първите ебропейски банкноти, но Гърция все-още не е част от еврозоната.

Дори Франция, първоначално, не спазва всички критерии (0.5% по-голям дефицит от изисканите максимални 60%). За да разреши този проблем, държавата тегли няколко милиарда от Франс Телеком и ги внася в хазната. Брюксел си затваря очите за тази маневра... и това дава идеи на Гърция. И така, за 2 години Гърция "отстранява" финансовите си проблеми и Янус Папантониу печели облога си. Европейската банка не поставя (публично) под съмнение представените от гърция цифри. Първият, осмелил се да изрази гласно това което мисли относно влизането на Гърция в еврозоната, е Ханс Рекерс (член на съвета на Бундесбанката 1999-2002) : "В една пресконференция казах на журналистите че, като член на съвета на Бундесбанката, смятам че приемането на Гърция в евро зоната трябва отново да бъде отложено. Не бях единственият, които го мисли, сред колегите ми в Бундесбанката, но бях първият, който го заяви публично. Но германското правителство веднага потвърди че еврото ще буде въвъедено в Гърция, както е предвидено.". Ханс Рекерс е смумрен от канцлерството в Берлин.

Но в действителност Гърция има сериозен проблем : от 20 години държавата не може да си събере данъците, тъй като в продължение на 4 века данъкът е оприличен на рекет от страна на османските окупатори и гръцките данъкоплатци отказват го да плащат : "Данъкът е просто такса изисквана от окупатора, т.е. няма съзнание че държажата може да задоволи нуждите ви. Държавата е иституция, която просто взима от вас", обяснява Язон Манолопулос (финансист). Всяка година държажавата губи по 30млрд евро.

Друг проблем е че с еврото, парична единица, която вдухва доверие, гърците започват да теглят по-често заеми и така в продължение на 5 години (2002-2007). Заплатите на държавните служители биват удвоени в рамките на 8 години, докато в други държави, като Германия например, заплатите биват увеличени с 25%.

"Трябваше да наглеждаме Гърция, така както наглеждаме млякото на котлона. Но съгласно добрите обноски между държавите-членки, дума не може да става да се подозираме.", казва Жан Артуис (финансов министър на Франция 1995-1997).

2004 е най-спорната година на Гърция. За голяма всеобща изненада, гръцкият футболен екип става европейски шампион. Няколко седмици по-късно е началото на Олимпийските игри (първите в Атина от края на XX-ти век)... Но в Париж премиерът (Жан-Пиер Рафаран) е неспокоен : "Направих прецизен анализ на разходите на Олимпийските игри в Атина, тъй като възникна въпросът за кандидатурата ни за Олимпийските игри в Лондон. Дълбоко в себе си не бях въодушевен от идеята да организираме Олимпийските игри, след този анализ, тъй като смятах че е не ни е по финансовите възможности. Ако на Франция й е трудно да финансира Олимпийските игри в Париж, какво остава за Гърция да ги финансира в Атина. Това ме алармира за тежката ситуация в Гърция.". Премиерът не споделя интуитивните си опасения си с Брюксел.

През 2004, Евростат си дава сметка че има проблем в счетоводството на Гърция и във връзка с това решава да направи задълбочен анализ. Европейска Централна Банка също се зема с тази аномалия. Според Жан-Клод Трише (президент на ЕЦБ 2003-2011) : "Имаше наистина големи проблеми, свързани с военни разходи. Бяха направили огромни вонни разходи, за да устоят на турците, така да се каже." Оказва се че милиарди евро не фигурират в сметките. Петрос Дукас (зам. финансов министър на Гърция 2004-2007) обяснява : "Ако например купим 50 "Мираж 2000" от Франция, този разход отчетен в бюджета едва когато приключим покупката. Т.е. купуваме 45 "Мираж 2000", но разходът не се появява никъде. Едва години по-късно, след доставката на последния "Мираж 2000", разходът е отчетен в нашия бюджет.". Това създава неяснота, объркване и грешки в държавните сметки на Гърция.

Проблемът е че когато Евростат констира аномалията и подава сигнал в Европейската Комисия и в Европейския съвет, в Брюксел си прехвърлят топката. Дори ЕЦБ не реагира, защото вицепрезидент е Лукас Пападемус. Когато Гърция манипулираше сметките си, за да влезне в евро зоната, той беше управител на Гръцката Централна Банка. Т.е. той е наясно със счетоводните сметки на страната си.

Никой през 2004 не желае да задълбае проблема с фалшифицирането на сметките на Гърция. И по-лошo, почти няма държава, която да отговаря на критериите отбелязани в договора на Маастихт, по-точно само 3 от 12 държави са изрянди (според мои тършувания из статистиките) : Испания, Финландия и Люксембург. Държави като Франция откзват да бъдат санкционирани. Според Жан-Пиер Рафаран (в националната емисия на TF1 през 2004) : "Мастрихт е важен, но и безработицата е важна, и икономическото развитие също е важно. Основната ми работа не е да представям счетоводни уравнения, и да решавам математически задачи, за да бъде доволно еди-кое си бюро на еди-коя си държава.". През 2013 казва : "Тогава не исках санкции от Брюксел, защото навремето беше срамно за Франция да бъде санкционирана." Големите държави, отказвайки да им бъдат наложени санкции за неспазване на условията на пакта, разрушиха този пакт. За това през 2004 няма последици от фалшификациите на Гърция.

Доказателствата за методите, използвани от Атина се намират в архивите на Европейската Комисия. За да преправи сметките си, Гърция е потърсила помощ от финансисти в Лондон, по- точно Голдман Сакс, която е създала счетоводен план, изключително привлекателен за задлъжнели държави като Гърция. Той се състоял в дискретно манипулиране на държавни заеми във валута, за да се създаде впечатление за намаляване на общата стойност на дълга (или currency swap (не намерих превод на български)). Т.е. Голдман Сакс поема скрития от Гърция държавен дълг, но в замяна Гърция трябва да й го изплати с огромни лихви. Цената на операцията е 600млн евро плюс 400млн евро на година до 2037. Но Евростат не казва нито дума за тази операция, тъй като тя е сключена между Голдман Сакс, Атина и някои чиновници в Евростат. Никълъс Дънбар (британски финансов журналист) се е добрал до е-мейл, изпратен от Американската Банка (имам чувството че където има проблем, ако кажа че САЩ са забъркани, има големи шансове да не сбъркам) на европейските чиновници, който ясно показва че Европа е дала разрешение за операцията swap : "Добър ден. Организирах телефонната конференция с Евростат. Юристите бяха много доволни от това, което научиха. Имахме потвурждение на това, което вече знаехме. Измежду различните теми, които засегнахме, Евростат потвърди отново че договорите swap са легални и че парите от операцията могат да бъдат използвани за намаляне дефицита и дълга."

През това време животът в Гърция протича нормално и спокойно, а Европейският съюз продължава да й дава 3 пъти повече субсидии, в сравнение с останалите държави. Но Гърция не спира да затъва.

На 17 февруари 2009 (6 месеца преди кризата), Европейската Комисия даже поздравява публично Гърция : "Считаме че Гърция е в по-добра икономическа ситуация, в сравнение с останалите държави-членки.", кзва Хоакин Алмуня (вице-президент на ЕК).

През октомври 2009, новият финансов министър на Гърция Гьоргус Папаконстантину разкрива фалшификациите на сметките на Гърция, когато от счетоводството го питат дали иска да публикуват тези цифри (предшествениците му не искали да ги публикуват), и признава ситуацията пред финансовите министри на останалит членки : официално дефицитът е бил 6%, а реално 13%.

До коментар [#8] от "Kremena Chankova":


Добър и познавателен постинг, кратка реминисценция на предисторията, от която мисля още веднъж става пределно ясно, че проблемите с натоящата ситуация с Гърция, чиято кулминация наблюдаваме сега, не са само в гърците и че са резултат от много грешки и компромиси, а и измами, нарушения и престъпления, и затваряне на очите и двойни стандарти за много дълго време. Забелязвате ли например и тезата за "унизителния характер" на санкции и задължения, и кои са я използвали преди гърците през годините?

(Малка корекция - Голдман Сакс, макар и да имат офиси в Лондон и други места по света, не са английска, а американска инвестиционна банка, близка до американските правителства (предимно републикански) - така например бившият министър на финансите при Джордж Буш, както и много други в управленията, бе неин шеф. Банката заема стратегическо, макар и доста оспорвано - и заради подобни практики - и критикувано място в публичнто пространство, поради което преди години ръководството й обяви публично мерки за подобряване на работата й и публичната й репутация...)

Това, което исках да кажа, е че досега номерата на гърците винаги са минавали, защото тайно, с лъжи, манипулации и измами те са успявали да си се разберат скрито зад кулисите с определени високопоставени западни лица и лидери, които са се правели, че не знаят и не виждат лъжите и измамите и са оправдавали безобразията с очевидно несъстоятелни доводи и неубедителни, несериозни - вкл. емоционални аргументи.
С две думи - носели са от десет кладенеца вода - "унизителни мерки, санкции и изисквания" - Е КАК ЗА ГЪРЦИТЕ ТОЧНО СА УНИЗИТЕЛНИ, А ЗА ОСТАНАЛИТЕ - НЕ?!?; за "люлки" (и памперси) на цивилизацията и прочие простотии, само и само да пробутват измислиците и интересите на гръцките лобита, И ТО ДАЛЕЧ НЕ БЕЗКОРИСТНО!!!, и затова сега сме свидетели на тези "необясними" унизителни циркове.
Ако не бяха публични разговорите и очите на всички не бяха вперени в тях КАКТО НИКОГА ДОСЕГА, тези сигурно и този път щяха да си се разберат - за сметка на останалите хора, на европейския данъкоплатец.
Това - за онези, които се учудват все още на наглостта на гърците.Не е нова - просто сега стана публична и всеизвестна. И поражда логични въпроси - защо трябва да се търпи, кой и защо досега я е позволявал И ЗА ЧИЯ СМЕТКА И ЗАЩО НЕ Е ДЪРЖАН ОТГОВОРЕН, и ако е това начинът за успех в ЕС защо и другите да не се възползват и да не го прилагат?
И що за съюз тогава е ЕС и какви са лидерите му?