Европа не вярва на Гърция, иска реформи веднага

Еврогрупата иска още по-тежки реформи

Преди да се договорят за нов спасителен заем, финансовите министри искат от Гърция още по-тежки икономически реформи, съобщи Reuters, позовавайки се проектодокумент на Еврогрупата:

- пълно спазване на средносрочната първоначална цел от 3.5% ръст на БВП до 2018 г., като годишните цели ще бъдат съгласувани с институциите;

- провеждане на амбициозна пенсионна реформа и специфични политики за компенсиране на фискалните последици от решението на Конституционния съд от 2012 г. за пенсионната реформа и за въвеждане на клауза от нулев дефицит;

- приемане на по-амбициозни реформи на продуктовия пазар с ясна времева рамка за прилагане на всички препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Сред тях за търговията в неделя, за лекарствата без рецепта, собствеността на аптеките и други;

- на енергийния пазар: приватизация на оператора на електроразпределителната мрежа трябва да продължи, освен ако не се намерят заместващи мерки с еквивалентен ефект;

- на трудовия пазар: предприемане на цялостно преразглеждане на колективното договаряне, стачките и масовите съкращения в унисон с почасовата заетост и предложения подход от страна на институциите. Всички промени трябва да бъдат основани на най-добрите международни и европейски практики и не трябва да включват връщане към политики от миналото, несъвместими с целите за устойчив растеж;

- разработване на значително по-разширена програма за приватизация с подобрено управление. Работна група с институциите трябва да осигури предложения за по-добро прилагане на механизмите;

- промяна или подобрение на законодателството, прието през 2015 г., което не е било договорено с институциите и е било в противоречие с намеренията от програмата.

Все още шанс за сделка

"Тук съм, за да търся компромис, каза гръцкият премиер Алексис Ципрас при пристигането си в Брюксел в неделната вечер. Преди това Атина поиска от кредиторите нов спасителен пакет от 53.5 млрд. евро, за да покрие задълженията си до 2018 г. Но размерът на новата помощ може да достигне 74 млрд. евро, тъй като Гърция иска преструктуриране на огромния си дълг, за който твърди, че е неустойчив. От тях 58 млрд. евро може да дойдат от Европейския механизъм за стабилност (ESM), а 16 млрд. евро от Международния валутен фонд, казва източник на ВВС.

Еврозоната в момента е разделена. Но някои страни имат повече влияние от други, което отразява големината на техния финансов принос към спасителните фондове. Финландия, Словакия и балтийските републики може да имат финансови министри, които открито говорят за излизане на Гърция от еврозоната. Управляващата коалиция в Хелзинки дори е заплашена от разпадане, тъй като националистите обявиха, че напускат, ако финансовият министър Александър Стуб приеме да се даде дори едно евро повече на Атина.

Но всъщност Франция, Италия и Германия ще кажат какво ще стане. Причината е, че споменатите пет "малки" държави в еврозоната контролират под 5% от гласовете в ESM, докато германците имат почти 27%, французите - 20.5%, италианците - 17.8%. С 12% единствено испанците имат сред останалите в еврозоната контрол над една десета от гласовете.