По синора между Европа и Русия

Това е напълно погрешно, смята Йорг Форбриг, директор на програмата за Беларус в German Marshall Fund of the United States. В статия за Politico.eu той посочва, че дори и временно снемане на санкциите е "жест от Брюксел, че приема нормализация на отношенията с Минск при условията на Лукашенко и като жертва изисквания, основаващи се на принципите и ценностите на ЕС". Западните жестове към "бащицата" означават и удар срещу всички онези, които се борят за демократична и европейска Беларус.

Лагерът на прагматиците предпочита да акцентира върху стабилността, която носи Лукашенко. "Въпреки деликатната си позиция между Русия и Запада Беларус не се превърна в нова Украйна и това вероятно се дължи в огромна степен на президента", казва пред "Капитал" Александър Папко, анализатор в беларуския Center for Social and Economic Research. Нещо повече - самият Лукашенко дава сигнали, че се нуждае от нови партньори освен Русия, смята Папко. Затова сега е "историческият момент Европа, която несъмнено има интерес да привлече Беларус в своята орбита, да направи малки ходове в тази посока, които няма да породят политически конфликти".

Въпросът е защо сега е толкова решаващ момент и какво иска Лукашенко. "Много е просто - власт и пари", отговаря Папко. "Вече 21 години Лукашенко не прави нищо друго, освен да лавира между Москва и Запада в търсене на пари, на които да крепи властта си."

Пътят на колхозника

Папко има право. От неочакваното си качване на президентския пост през 1994 г. бившият председател на колхоз управлява без прекъсване 21 години. За това време репресивният му апарат на практика прекършва опозицията, а енергийните субсидии от Русия, които понякога са стигали до 20% от националния бюджет, поддържат икономиката. Освен това Москва е най-големият спонсор на Беларус. Така например от общо 16.7 млрд. долара преки чуждестранни инвестиции, влезли в страната през 2014 г., 9.82 млрд. долара идват от Русия. Вторият най-голям инвеститор в беларуската икономика за периода е бил Кипър с 2.17 млрд. долара. На трето място е Австрия с 603.5 млн. долара.

Тази година обаче средствата от Москва са намалели с 40%, а рецесията в Русия и сривът на руската рубла, които удрят износа на Беларус, отварят дупка в бюджета. До края на годината Минск трябва да изплати 4 млрд. долара дълг и няма възможност да го направи без нов заем. Лукашенко вече поиска 3 млрд. евро от Евразийския фонд за стабилизация и развитие, който е под шапката на Кремъл. "Той е наясно, че ще е трудно да получи от Кремъл пари в брой, затова пробва и други ходове", коментира Елисеев. Най-ефектният от тях бе букетът рози, с който белоруският батька посрещна в Ню Йорк управляващия директор на МВФ Кристин Лагард.

Още не е ясно дали и при какви условия МВФ би кредитирал Беларус, коментира пред "Капитал" местният политолог Роман Яковлевский. Казусът със спешния кредит обаче "илюстрира прекрасно политическото верую на нашия батька", продължава той. От една страна, той търси пари и на Изток, и на Запад. Когато в замяна Москва поисква военновъздушна база в Бобруйск, това не се харесва на Запада. Затова Лукашенко гръмко поставя под въпрос целесъобразността на базата. "Прави го обаче по начин, с който показва, че едва ли ще спре изграждането й един ден", казва Яковлевский.

Той смята, че характерното за Лукашенко геополитическо лавиране ще бъде все по-трудно. Предстои му, от една страна, да се представя пред Русия като "противник на всякакви майдани", а пред Запада - като лидер на суверенна държава, която държи да не повтори украинския сценарий. За момента нито Москва е направила например отстъпка за цената на природния газ, както постъпи с Армения, нито Западът е склонен да дава пари, продължава Яковлевский. "И двата лагера, изглежда, предпочитат да няма изненади", казва той.

Такива не очаква и първата беларуска нобелистка. "Ако перифразираме Сталин, не е важно кой за кого гласува, а кой брои гласовете", каза в навечерието на изборите Алексиевич и прогнозира запазване на статуквото. Това означава и че не се очакват резки преориентирания нито към ЕС, нито към Русия. Просто Лукашенко ще поеме по вече утъпкания от него колхозен синор, който не води нито на Запад, нито на Изток.