Свят

Валерий Цепкало: Може да има друга Беларус

Дипломатът и нерегистриран кандидат за президент пред "Капитал"

Светломира Гюрова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Ако всичко беше нормално, в момента Валерий Цепкало би трябвало да е в разгара на кандидатпрезидентската си кампания в Беларус и да се подготвя за поредна среща с избиратели или медийно участие. Вместо това от миналата седмица той е в Москва заедно с двете си деца, след като е напуснал спешно Минск заради предупреждения, че е застрашен от арест и възможно лишаване от родителски права. А случващото се преди президентските избори в родината му на 9 август трудно може да бъде определено като нормално дори по беларуските стандарти.

Цепкало, считан за един от тримата сериозни противници на управляващия близо четвърт век президент Александър Лукашенко, вероятно има от какво да се притеснява. Двамата други водещи претенденти в кампанията вече са в затвора. Самият Цепкало получи отказ от властите да бъде регистриран за изборите, с аргумента че голяма част от събраните за кандидатурата му подписи са нередовни. Бягството му в Москва идва дни след като единственият останал в надпреварата истински представител на опозицията, Светлана Тихановская, съобщи, че е изпратила децата си в неназована страна от ЕС след получаване на заплахи, че те ще й бъдат отнети.

Политическите репресии и полицейското насилие, особено преди избори, не са нещо необичайно за страната на Лукашенко, определян като "последният диктатор в Европа". Но този път усещането е, че има нещо различно, че режимът е необичайно нервен и усеща как плаващите пясъци, върху които е изграден, започват да се раздвижват.

Пандемия, протести и арести

"Има три фактора, които влияят на предизборната ситуация и подклаждат недоволството - лошото представяне на икономиката, лошото отношение на режима към гражданите по време на епидемията от коронавируса и третият е, че хората след тези близо 30 години просто са изморени да виждат същата картина по телевизията и да слушат същите неща от правителството. Лукашенко говори едно и също, откакто е на власт. Той не се е променил, но обществото се е променило. Хората в Беларус са съвсем различни отпреди четвърт век, но човекът, който ги управлява, е още същият. Затова има желание за промяна", казва Валерий Цепкало в интервю за "Капитал".

Той посочва, че Беларус е една от много малкото държави в света, които изобщо не са се развили през последните 10 години. "За това време БВП на САЩ например е нараснал от 14 до 21 трлн. долара, в страните от ЕС се е повишил с около 50% средно. Но в Беларус БВП не само не е пораснал, но и се е свил - през 2009 е бил около 60 млрд. долара, а миналата е бил 58 млрд. Тази година ще бъде още по-малък заради кризата", посочва Цепкало. Същото важи и по отношение на доходите: "Ако погледнем Китай, там за последното десетилетие средната заплата е нараснала от 300 до 800 долара. В Беларус е спаднала. Сега ние сме по-бедни от най-бедната китайска провинция." Обяснението е, че субсидиите от Русия - известната политика "газ и петрол срещу целувки" - бяха прекратени в началото на годината и все повече се превръщат в инструмент на Кремъл за натиск срещу Лукашенко да приеме влизане във формален политически съюз с Москва, което би превърнало страната в на практика руска област.

Към стагнацията и рецесията се прибавя трагикомичното "справяне" на режима с COVID-19. Лукашенко иронизира заразата като "психоза" и не затвори икономиката. "Ние просто не можехме да си позволим да направим каквото и да било, тъй като сме ужасно бедни. И това беше "стратегията", възприета от властта - просто да игнорира епидемията. Но най-лошото е, че освен това те се подиграваха с хората", посочва Цепкало. Президентът съветваше поданиците си да се предпазват и лекуват с пиене на водка, напарване в банята и работа с трактора на нивата. "Това е оскърбление и унижение за хората в Беларус. За капак Лукашенко започна да обвинява починалите и критикува техните семейства, че не са предпазили възрастните и хронично болните. Цялото това нещо няма как да не настрои гражданите срещу управлението", казва Цепкало.

И макар в страна, в която няма официални независими социологически проучвания, да е трудно да се определи дали и с колко е спаднала популярността на Лукашенко - според една алтернативна анкета тя е едва 3% и по улиците на Минск се появиха графити "Саша 3%" - недоволството и новата енергия сред противниците на Лукашенко са осезаеми. "Това беше видимо при събирането на нужните 100 000 подписа, за да бъда регистриран като кандидат за президент. Имаше дълги опашки от хора, редящи се като по времето на СССР, когато всички чакаха часове наред, за да си купят храна. Сега видяхме същите опашки, но за подкрепа на кандидати за президент, не само за мен, но и за останалите съперници на Лукашенко. Това беше много необичайно и е знак за повишена социална активност", казва Цепкало.

Необичайно многобройни и силни са и протестите, избухнали в последните седмици не само в столицата Минск, но и в други големи градове в страната. На което режимът отговаря с обичайните си средства - според правозащитната организация "Весна" от началото на уличните демонстрации са задържани над 700 души, както и 17 журналисти.

С появилите се трима сериозни претенденти за поста му Лукашенко също се разправя с познати методи. Цепкало, бивш посланик в САЩ и основател на успешен хайтек парк в Минск (наричан беларуската Силициева долина), беше отстранен с административна хватка - заради недостатъчно събрани редовни подписи. Виктор Бабарико, бивш директор на Белгазпромбанк, считан от мнозина за най-силния съперник на Лукашенко, беше арестуван още в началото на кампанията заедно със сина си по обвинения в пране на пари и финансови измами. След това избирателната комисия отказа да го регистрира за вота заради получаване на "чуждестранна финансова помощ" и недекларирани активи в офшорни сметки. Популярният влогър Сергей Тихановский, вдъхновител на кампанията срещу Лукашенко "Спрете хлебарката", също е в затвора, което доведе до необичайния ход вместо него за президент да се кандидатира съпругата му Светлана.

Има ли алтернатива

"Ясно е, че цялата административна мощ и огромно количество финансови и други ресурси принадлежат на един кандидат. Ние можем да разчитаме единствено на волята на хората, на желанието им да видят промяна в страната", казва Цепкало. И вярва, "че може да има друга Беларус. Може да има друго бъдеще за страната - демократично, със свободни избори, със свободно изразяване на мнение, с пазарна икономика, с икономическа конкуренция, с частна собственост".

Според него най-добре за Беларус би било това да се случи не с метежи и "цветни революции", а с плавен преход и гладка смяна на властта. "Революциите понякога са неизбежни, но бих предпочел предаването на властта да стане без въстания и бунтове. Те се случват само когато няма демократичен начин за смяна на властта. За страната е по-благоприятно преходът да е мирен, Лукашенко да приеме резултатите от изборите и волята на хората", казва Цепкало.

По всичко личи, че това няма да са точно тези избори. Никой не очаква те да са честни, Лукашенко да ги изгуби и да се оттегли тихо и кротко. Тъжното за Беларус е, че след тях започналото плахо разведряване с ЕС и САЩ ще поеме в обратната посока, тъй като Брюксел и Вашингтон ще се почувстват длъжни да реагират на очевидните репресии. Което само ще остави Лукашенко още по-уязвим за натиска от Русия. Другото възможно бъдеще на Беларус ще трябва да почака.

Валерий Цепкало е бивш посланик на Беларус в САЩ и основател на успешен хайтек парк в Минск (наричан беларуската Силициева долина). През 1994 г. Цепкало е в предизборния щаб на Лукашенко, който печели първия си президентски мандат. След като се завръща от посланическия си пост в САЩ, Цепкало става съветник на президента по въпросите на науката и технологиите. През 2005 г. създава IT парка, който гордо нарича "свое бебе" и преди да бъде уволнен като негов директор, го управлява в продължение на 12 години, през които привлича 164 компании, включително Viber.