Свят

Френският политически и бизнес елит е отговорен за икономическия застой

Страната е по-йерархична и с контролирана от държавата икономическа култура в сравнение с Германия, се казва в доклад на Centre for Globalisation Research

Френският министър на икономиката Еманюел Макрон обещава реформи

Капитал

Френският министър на икономиката Еманюел Макрон обещава реформи © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Френският политически и бизнес елит е отговорен за стагнацията на растежа и иновациите в страната. Това сочи ново изследване на Centre for Globalisation Research (CGR), озаглавено "Порочните интереси на елитите и институциите: Френската съпротива и германската възприемчивост по отношение на икономическата промяна, 1945 - 2015 г.".

Докладът се фокусира върху "мрежата от взаимосвързани и порочни интереси, която се противопоставя на институционалната адаптация, за да запази своите позиции". Той изследва онези представители на френските елити, които преминават от високопоставена позиция в държавните структури към пост в топ управлението на бизнес сектор, което води до зависимост от държавата, застой при вземането на решения и корумпиране на институциите. Всичко това се различава от германската институционална структура, която успява да се адаптира към технологичната промяна и икономическата глобализация. Там няма такава мрежа от интереси и връзката между бизнеса и държавата е по-слаба.

Съпротива към промяната

CGR изследва връзките между институциите, елитите и вземането на решения, като разкрива как френската държава и тези, които ръководят държавния бизнес, се съпротивляват на промяната и адаптацията. За да обясни този феномен, докладът подчертава взаимодействието между културното поведение и институционалното формиране и тяхната роля в поддържането и запазването на елитите. Изследвани са общо 77 директори в различни френски компании, като акцентът е върху тяхното образование и професионалните им постижения.

Заключенията са, че във Франция е оформена централизирана държавна система с мрежа от порочни интереси, докато в Германия се наблюдава традиционно децентрализирана система, в която държавата има по-скоро ролята на посредник, който задава правилата, и не се намесва пряко.

Всичко това има връзка с ценностите и отношението на гражданите на двете държави, пише в изследването. По-голям дял от френските мениджъри смятат, че подчинението и авторитетът са важни, и същевременно са по-малко сигурни как да се държат в обществото. Те класират частната предприемаческа дейност на по-ниско равнище от германците и смятат, че сигурността на работното място не е толкова важна за разлика от германците. Докато повече германци определят независимостта за важна и са по-сигурни в това как да се държат в обществото. Те ценят сигурността на работното място повече, но същевременно подкрепят частната предприемаческа дейност и системата за поощрение на базата на заслугите.

Съществени разлики

"Смятаме, че тези ценности отразяват модела на вземане на решения, който произлиза от френските и германските институции. Германия е по-свързана с правилата, но децентрализирана, с икономическа култура, отразяваща един пазар, в който държавата е посредник. Докато Франция е по-йерархична, с контролирана от държавата икономическа култура", пише CGR.

Изследването обобщава, че "мрежата от порочни интереси" във Франция е допринесла за по-лошото управление на страната от 1995 г. насам като пряк резултат от ценностите, подкрепящи централизираното и йерархично вземане на решения. За разлика от Германия, където има по-голяма институционална адаптивност.