Ние сме първото поколение, което има технологиите и парите да направи нещо за климатичните промени

Но има и други аспекти, които са различни от конференцията в Копенхаген. Например научните доказателства, които имаме днес, са задължаващи и не могат да бъдат игнорирани. Сега знаем, че климатичните промени се случват и човечеството е главна причина за тях.

Някой в Ню Йорк, не помня кой, много добре формулира твърдението, че ние сме първото поколение, което има технологиите и парите да направи нещо по въпроса с климатичните промени. Но сме и последното поколение, което има възможността да направи нещо ефективно. Така трябва да се фокусират умовете на политиците. Това, на което сме свидетели, е много силно ангажиране на високо ниво през последните месеци, много силен политически импулс, който се натрупва преди Париж. Също така виждаме силно лидерство от президентите на СОР, било то министърът от Перу или министърът от Франция, с техните много компетентни и отдадени екипи, които са се заели да не оставят нищо да се изплъзне заради лоша организация.

Това ме прави предпазлив оптмист. Но има поне още две важни точки - убедително климатично финансиране и правдоподобни механизми за редовно следене на напредъка по дадените обещания.

Според вас кои държави от ЕС са по-кооперативни и кои не толкова?

Всички са съгласни с идеята да се направи нещо за климатичните промени и има обща воля да се действа. Очевидно всяка страна трябва да се справи със собствената си действителност. Много зависи от енергийния микс, на когото разчитат държавите днес. Енергията е скъпа стока, знаем това. Най-подкрепящи са тези страни, които са по-близо до нисковъглеродна икономика и нисковъглероден начин на живот, защото имат съоръжения за възобновяема енергия, тъй като примерно се намират на много ветровит бряг или имат добри водни ресурси за хидроенергетика. Други, като Полша, които са разчитали или още разчитат повече на въглища, имат сравнително повече трудности да се отдръпнат от този модел.

Но трябва да се отбележи и че подобряването на енергийния микс - разчитането на различни източници на енергия - е също въпрос на сигурност,  дори на национална сигурност. Отвъд ЕС споменаваме често Китай, който зависи силно от чужд петрол, но много активно инвестира във възобновяема енергия по причини, свързани със сигурността.

Колко амбициозно е предварителното обещание на ЕС в борбата за климатични промени?

Амбициите са доста високи, и трябва да са високи, защото предизвикателството е важно и не можем да се справим с половинчати мерки. На 18 септември министрите на околната среда от ЕС се споразумяха за мандата за преговори в Париж. Има четири основни точки, около които се обединиха, като дългосрочната цел е за нисковъглеродна икономика до края на века. Второ, разбраха се за намаляване с 40% на емисиите от въглероден диоксид до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Третата цел е глобален връх на емисиите през 2020 г., което е доста амбициозно, като се има предвид, че Китай се ангажира неговите емисии да достигнат връх през 2030 г. Четвъртата точка е механизмът за следене на напредъка, който да ни държи в правия път. Това са ангажиментите, заедно с допълнителните мерки, които трябва да се приемат, а именно - начините, по които да се намалят въглеродни емисии, и финансирането, което трябва да намерим. Колкото повече чакаме, толкова по-скъпо ще ни излиза. Уверен съм, че със заявените амбиции ЕС може да играе много позитивна роля.

Как виждате България на фона на ЕС? Има ли нещо, което ви притеснява в подхода й?

Не съм експерт по България, но тя със сигурност не е единствената държава в ЕС, която може да направи големи усилия в намаляването на въглеродните емисии като въведе нови елементи в енергийния микс. Можем да снижим емисиите също чрез подобряването на енергийната ефективност, например с чрез по-добра изолация на публичните сгради. Това може да се постигне чрез схеми за субсидии от правителството или по други начини.

Мислите ли, че на СОР21 ще има държави, които ще попречат на преговорите и ще дърпат назад по-амбициозните участници като ЕС?

Не мога да се сетя за нито една страна, която ще отиде в Париж с намерението да провали преговорите. Може да има държави, които няма да са доволни от резултатите и затова да опитат да блокират преговорите с цел аргументите им да се чуят по-добре. Всичко се свежда до дипломатическо майсторство, за да се изслушат всички и да се намери възможния общ език. Когато се стигне до определен момент от преговорите, всичко зависи от правилната текстова формулировка, която да не позволява противоположни интерпретации и устройва повече страни. Сега имаме текст от 50 страници като предложение за споразумението, с много скоби, които още са отворени и представляват различните опции за формулировка. Пак ще кажа, че съм предпазливо оптимистичен, че ще намерим правилните думи, които да използваме.

За какво ще е най-трудно да се съгласят всички участници в СОР21?

Рразвиващите се страни имат настоятелни искания по въпроса за загубите и щетите. Това означава да бъдат финансово компенсирани например за всякаква загуба на територия заради повишените нива на океаните или за вреди върху икономиките им или земеделската продукция заради метерологични явления в следствие на климатичните промени. ЕС се ангажира да се вслуша в нуждите на най-уязвимите, а те имат сериозни аргументи. Преговорите сега са на принципа на споделените отговорности, съотнесени към възможностите, което е нещо ново в сравнение с Копенхаген. Някои от участниците ще се водят остра битка по тази тема.

Дългосрочната цел е повече въпрос на интерпретация на това къде искаме да се окажем в края на века. Може да има някои, които няма да искат да стигнат дотам. За момента това е на дневния ред на ЕС.

Има експерти, които казват, че обещанията на участниците в конференцията в Париж всъщност не са достатъчни да задържат глобалното затопляне до 2 градуса - максимумът, който можем да си позволим. Така ли е?

Да, за съжаление реалността е такава. Но това е и нов процес. Едва в Лима (където беше климатичната конференция през 2014 г. - бел. ред.) всички държави се ангажираха да предадат т. нар. INDCs (Intended Nationally Determined Contributions), за да се намалят въглеродните емисии. ЕС предаде своите обещания възможно най-рано тази година със своя INDC, което е колективен ангажимент на съюза да намали въглеродните си емисии с 40% до 2030 г. Това беше много важна стъпка, за да покажем пътя и да окуражим останалите да поемат своите ангажименти.

Тези INDCs трябва да бъдат представени преди Париж и вече сме почти готови, повече от 160 държави са предали обещанията си. Ако съберем всички, за съжаление наистина изглежда, че няма да можем да постигнем целта от 2 градуса по Целзий. Трабва да се направи повече, или в Париж, или чрез механизма за преглед.

Мислите ли, че скандалът с Volkswagen може да има негативно влияние върху преговорите за климатичните промени, тъй като подкопава доверието в бизнеса?

Със сигурност не помага и идва в доста лош момент. Но цялостният процес на тези преговори вече продължава толкова дълго, следва определен модел и има толкова много нива, че този скандал няма да повлияе директно и негативно на резултата.

Кои са най-добрият и най-лошият възможен сценарий за конференцията в Париж?

Най-лошият е да няма никакво споразумение, да не успеем да намерим правилните думи и да не достигнем консенсус.

Най-добрият резултат ще бъде високи амбиции, допълнителни ангажименти за понижаване на въглеродните емисии и намиране на нужното финансиране, за да се случи това и да можем да платим разходите, които трябва да направим. Те не са само разходи, трябва да се мисли за тях и като за инвестиции. И инвестиции както във финансов смисъл - защото климатичните финанси могат да доведат и до приходи - така и в смисъл на въздействие на социалния и екологичния фронт.