Кой какво мисли за климата

Европейският съюз ще бъде една от най-амбициозните страни в Париж. Въпреки опозицията на Полша, чиято енергия зависи значително от използването на въглища (източник на голямо количество въглеродни емисии), общата позиция на екоминистрите от ЕС беше оформена миналата седмица. Мигел Канете заяви, че Европа ще се съгласи само на амбициозно споразумение на разговорите под егидата на ООН в Париж.

Според позицията на ЕС емисиите на парникови газове трябва да достигнат връх до 2020 г., а след това да бъдат намалени с поне 50% до 2050 г. в сравнение с 1990 г., както и да бъдат близо до нулата до 2100г. Европейските очаквания към срещата в Париж включват да се създаде обвързващо споразумение за всички участници с планове за действие в дългосрочен план и да се установяви система за финансово подпомагане за по-бедните държави в преминаването им в икономики с по-малко емисии от парникови газове.

САЩ и Китай: умерен оптимизъм

На предишната климатична конференция в Лима през 2014г. беше отбелязана малка стъпка към преговорите в Париж, които би трябвало да са най- значимите досега. През ноември 2014г. американският президент Барак Обама и китайският президент Си Дзинпин подписаха споразумение за намаляване на вредните емисии. Тогава Пекин обяви, че ще достигнат максимум на въглеродни емисии бъде през 2030г., а Вашингтон обеща да намали емисиите със 17% до 2020 г. 

Ключов момент на климатичната конференция през 2014г. беше също, че Китай загърби идеята, че емисиите трябва да се изчисляват на основа на населението на държавите. Заключенията от конференцията премахнаха различията в отговорности между "богати" и "бедни" държави и постановиха, че най-големите замърсители имат най-големи отговорности. На конференцията в Париж тези изисквания вероятно предстои да бъдат конкретизирани повече.

Сега, президентът Барак Обама представи свой законопроект за справяне с климатичните промени, който няма как обаче засега да бъде приет в Конгреса, в който републиканците са мнозинство, смята "New York Times". Мярката има за цел намаляване на емисиите на парникови газове с 2% всяка година до 2025 г., като това е по-амбициозно предложение от досегашното. В интервю пред Rolling Stone aмериканският президент заяви, че се надява да бъдат приети "агресивни цели" за намаляване на въглеродните емисии на преговорите в Париж.

Китай представи обещанието си за конференцията в Париж през юни месец, като демонстрира прогрес в амбициите си спрямо предишни години. В документ до ООН Китай заявява, че ще опита да намали емисиите си на парникови газове на единица брутен вътрешен продукт с 60-65% спрямо нивата от 2005 г., пише The Guardian. На практика това означава, че редуцирането на емисиите зависи от растежа на БВП: слабият икономически ръст може да доведе до малко понижение на емисиите на парникови газове. Според Ли Шуо, висш служител на климата и енергийната политика от Greenpeace обаче, обещанията на Китай и другите страни не са достатъчни да задържи повишаването на световните температури под 2 градуса по Целзий, колкото се смята, че е некатастрофалният праг на затопляне. 

Групата на скептиците

Русия отказва да се амбицира твърде много за намаляването на емисиите. Според четирите изледователски групи, познати като Climate Action Tracker, обещанието на Русия да задържи емисиите около 25-30% под нивото от 1990 г. е крайно незадоволително, предава Reuters. Причината е, че през 1990 г. съветската индустрия е била доста по-богата от сега, така че е твърде лесно в момента да се поддържат по-ниски нива на замърсяване. Съветникът на Путин по климатичните промени отговаря на критиките с това, че целите и постиженията на Кремъл не трябва да се сравняват с развити икономики като ЕС и САЩ, цитира Reuters. Русия е четвъртият най-голям източник на парникови газове в света след Китай, САЩ и ЕС.

В Австралия новината, че Малкълм Търнбул замести Тони Абът като премиер би трябвало да зарадва всички, които са загрижени за климатичните промени. Абът бе записан как заявява, че климатичните промени са абсолютна глупост, така че смяната му е дошла тъкмо навреме преди срещата на върха в Париж.

Пореден провал или забележителен успех?

Страните не искат да се повтори провалът на конференцията в Копенхаген през 2009, когато правителствата не достигнаха до никакъв консенсус и преговорите бяха хаотични и несъгласувани.

На 15 септември Кристиана Фигерес, изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН за измененията на климата, съобщи, че 62 държави са предали обещанията за намаляване на вредните емисии. Фигерес обаче изрази притеснение, че с тези обещания, световните температури ще се вдигнат с 3 градуса по Целзий, а не с до 2, както според учените е необходимо на човечеството, за да избегне апокалипсис. Изглежда Париж също няма да е решителната стъпка, която се чака.