ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Досега след всяка терористична атака основната мярка, към която европейските страни се обръщат, е по-добра обмяна на информация. След атентатите в Мадрид през 2004 г. например Европейският съвет прие декларация за борба с тероризма от 25 март 2004 г., с която се призовава страните членки да споделят повече информация, която е релевантна за борбата с тероризма, за свързване на различните бази данни, създаване на правила за следене на телекомуникационния трафик и т.н. Подобна беше и реакцията след атентата в Лондон през 2005 г. Както показа Париж през 2015 г., тези декларации като цяло не са проработили. Така например мозъкът на атентатите в Париж Абделхамид Абауд е пътувал без проблем от Сирия до Западна Европа през последната година. Френският министър на вътрешните работи Бернар Казньов каза тази седмица, че страната му не е получавала информация за неговото движение от нито една страна членка.
Така че и сега първите реални мерки, които Европейският съюз се очаква да предприеме като отговор на терористичния акт във Франция, са засилване на обмяната на информация за преминаващите през външните граници на съюза. В момента граничните власти, включително в България, могат да проверяват паспортите на преминаващите, но не и да правят автоматични проверки в полицейските масиви на други страни дали лицето има криминална регистрация или дали нечие европейско разузнаване няма съмнение. На практика, за да се задействат българските служби за сигурност, те трябва да получат специално искане от друга страна членка. Междувременно обаче съмнителното лице вече пътува свободно в шенгенската зона. Според европейски дипломати промяната на тези правила ще бъде едно от нещата, които Франция ще поиска на извънредната среща на министрите на вътрешните работи в петък. По време на заседанието (то приключва след редакционното приключване на броя) европейският комисар по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос е казал, че към момента само пет държави споделят подобна информация помежду си.
За страни като България, които са извън Шенген, ситуацията се усложнява, тъй като местните служби имат ограничения за достъп до Шенгенската информационна система (ШИС). В настоящата ситуация това може да се промени, но София все така трябва да покаже, че може да гарантира, че няма да има неоторизиран достъп до тези масиви. Това беше едно от основанията България поначало да не бъде включена като пълноправен партньор в ШИС.
Събитията от 13 ноември ще ускорят процесът по въвеждането на система за събиране данни на пътниците (PNR). В нея се събира информация за имената, датата на раждане, документ за самоличност, дестинация, начин на плащане и т.н., като тези данни автоматично се проверяват в полицейските регистри. Функционираща PNR система има в САЩ, Канада, Мексико, Саудитска Арабия, Русия и Великобритания. Нещата на ниво ЕС не изглеждат много по-добре. Проектът за директива, която да задължи всички държави членки да въведат подобни регистри, се обсъжда от четири години и се разхожда из различните инстанции, като основният аргумент срещу нея е защитата на лични данни. След нападението над "Шарли ебдо" през януари процесът беше ускорен, а обхватът - разширен (в посока да се събират повече данни като хотелски резервации и т.н.), но до приемането й така и не се стигна. И така до този петък, когато по време на съвета на министрите на вътрешните работи в ЕС темата стана отново водеща.
Тя при всички положения е чувствителна. Тази седмица например новината, че ДАНС, под чиято шапка ще бъде българската структура за управление на PNR, е обявила обществена поръчка за софтуер, предизвика вълна от негативни коментари за "полицейщината".
Една от големите промени очевидно ще бъде затягането на външните граници на съюза, което пряко засяга България. Това едва ли ще спре терористите от брюкселския квартал Моленбек, но пък е нещо видимо, което може да поуспокои европейската публика. Германия вече сигнализира, че Шенген ще отпадне, ако не се върнат правилата на Регламента от Дъблин. Според нея бежанците остават в държавите, в които са влезли, след което те да са длъжни или да ги регистрират, или да ги репатрират. Иронията е, че именно Германия спря да прилага Дъблин, когато обяви, че ще приема всички.
Ефектът от това ще бъде увеличен натиск към Гърция да контролира границите си, което пък вероятно ще насочи бежанския поток отново към България.
2 коментара
Не само Франция не е в час с времето. В по-малка или по-голяма степен това важи и за останалите известни от близкото минало "велики" сили - САЩ, Русия, Великобритания и сие. Диагноза - неспособност за преценка на реалността и за адаптиране към нея ! Неразбиране на обективните процеси, достигащо ПОЛИТИЧЕСКА ИНФАНТИЛНОСТ ! На ускорително и всестранно (демографски, икономически, социално, и дейно) променящия се пред очите ни свят някогашните величия реагират първосигнално егоцентрично, тромаво, неадекватно до степен на плиткоумие - на база на мухлясалите им ексимперски представи и рефлекси ! Застаряли динозаври с разпадаща се имунна система ! Не само че им липсва визионерски поглед и ясна идея за последващия начин на живот! Изглеждат просто оперирани от инстикт за оцеляване !?!
Промените вече личат и ще се чустват за неопределено време. Поразходете се до Брюксел или Париж и ще видите.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.